Жена, която търгува с тялото си. Според Ч. Ломброзо и П. Тарновски повечето проститутки са дегенерирали перверзни личности, жестоки, лъжливи и мързеливи. Тази теза днес е отхвърлена: проституцията не се разглежда вече като вродена диспозиция, а като резултат от социалнопсихологически влияния още от ранното детство. Още XIX.век А. Ж. Паран-Дюшатле (1837) отбелязва, че една четвърт от проститутките са сираци или изоставени от много малки. Впоследствие Х. Елис (1929) обръща внимание върху растящия процент на проститутките (от 40 до 50%) сред домашните прислужници и на момичетата от разделени семейства или такива, в които липсва бащин авторитет (две трети от случаите). Вярно е, че понякога сред проститутките се срещат дебилни субекти, но повечето са с нормална интелигентност и не показват никакво действително типично психическо разстройство. Все пак афективната структура на проститутката изглежда много особена и доминирана от минало разочарование. Като че ли тя осъзнато се отдава на другите мъже, и да отмъсти на бащата за това, че е предпочел майка й; а когато иска пари от мъжете, то е за да утвърди своето могъщество и власт (вид символична кастрация). Никоя от споменатите тези не може сама по себе си да обясни проституцията, защото този факт зависи едновременно от много причини: психологически, социални и икономически.
