Болестно състояние, характеризиращо се главно с тъга и загубване на желанието за живот; преживяваното време е забавено, сковано, мисленето е потиснато. Изнемощял, затворен в моралните си терзания, болният се връща непрекъснато към мислите за своята недостойност, виновност и самонаказание. Това заболяване може да настъпи без видима причина или вследствие на тежка мъка (траур). Най-често то се включва в развитието на манийно-депресивна психоза. То е много опасно, защото може да доведе болния до отчаяни действия като самоубийство, което в някои случаи може да бъде предшествано от убийството на други членове на семейството (например децата, за да ги избави от ужасния живот). Меланхолията се повлиява благоприятно от химиотерапия.
