Френски социолог (Епинал, 1858-Париж, 1917). Агреже по философия и доктор на филологическите науки (1893), Дюркем е избран за професор в Сорбоната и става един от създателите на френската социологическа школа. Неговите главни идеи са изложени в докторската му дисертация За разделението на обществения труд (1893). Там той доказва, че индивидуалното съзнание е подчинено на колективното съзнание поне толкова, колкото и на телесните влияния. Произведението му Самоубийството (1897) се основава на разбирането, че самоунищожението е свързано със социалните условия, с неспособността на субекта да се приобщи към човешката общност. Той написва също Правила на социологическия метод (1895) и Елементарните форми на религиозния живот: тотемната система в Австралия (1912). Автор е и на други значителни произведения, сред които Възпитание и социология (1922) и Моралното възпитание (1925).
