Латинска дума (ego), означаваща „аз". На езика на психоанализата его означава онази част от личността, която уравновесява силите, действащи върху индивида, т. е. собствените му нагони (дълбоки влечения), морала му (или по-точно неговия свръх-Аз) и най-после, реалността на външния свят. Психологията на Аза (англ. Ego psychology) бе развита най-вече от А. Фройд, на която дължим Азът и защитните механизми (1936), а в САЩ - от Е. Крие, Р. Льо-венщайн и Х. Хартман. Последният е автор на Психологията на Аза и проблемът на адаптацията (1930).
