Функции на кората на големите полукълба

Кората на мозъчните полукълба е най-младата и най-съвършената структура на нервната система. Според Лурия (1973) структурно-функционалната организация на мозъка и неговите психични функции се извършват в три функционални блока:

•  блок за регулиране на мозъчния тонус и бодърстването;
• блок за възприемане, преработване, анализиране и съхранение на информацията, постъпваща от външната среда;
• блок, отговорен за програмирането, регулацията и контрола на сложните функции и психичната дейност.

Всеки от тези мозъчни блокове е йерархично структуриран и в него има структурна и функционална съподчиненост между три типа корови зони:

Първични са зоните, които са сензорни входове и моторни изходи на кората. Увреждането им води до блокиране на входовете и изходите на точно ограничени сетивни и двигателни функции. Това са корови зони, които изпълняват елементарни функции.

Вторичните корови зони са в непосредственото обкръжение на първичните зони. Това са полета в кората, които запазват определена свързаност със сетивната или двигателната функция, но извършват по-сложни операции за преработка на сетивната информация (гнозис или перцепция) и за програмиране на двигателни действия (праксис). Увреждането им не води до загуба на сетивност или невъзможност да се извършат определени действия, а до нарушаване на познавателната и сетивната преработка (агнозия) и до разрушаване на изградени двигателни навици и сръчности (апраксия). Вторичните корови зони са по-добре развити в едното полукълбо и повечето са асиметрични. В неокортекса има и третични зони, които не са свързани с никакъв вид определена сетивна преработка, нито с двигателни команди.

• Първични функционални зони:

1. Моторна функционална зона – намира се в предцентралната извивка и задните отдели на челните извивки. От гигантските пирамидни клетки на петия слой (клетките на Бец) започват влакната на пирамидния път, по който се предават импулсите за волевите (съзнателните) движения. В дясното полукълбо се намира представителството за лявата част на тялото и обратно.Горната трета от предцентралната извивка се заема от участъци, отговорни за движението на долния крайник: най-отгоре за ходилото, по-ниско за коляното, а още по-ниско за бедрото. В средната трета са представени центровете за движение на туловището и горния крайник, като най-високо е за рамото, след това мишницата, предмишницата и най-ниско тези за движение на китката. Долната трета на извивката е заета от участъци, командващи движението на лицето, дъвкателните мускули, езика и гръкляна. Тоест в предцентралната извивка са представени всички  двигателни функции, като тялото се проектира с главата надолу. При това онези части на тялото, крайниците и главата, които са свързани с по-фини и високо диференцирани движения, например ръка, език, устни, се проектират върху кората на по-широка площ.
2. Соматосензорна функционална зона – намира се в областта на задцентралната извивка. И тук, в дясната хемисфера, се намират представителствата от лявата част на тялото. Също както в предцентралната извивка най-ниско е разположено коровото представителство на главата, а над него са представени в същия ред и другите части на тялото. Както и в двигателната зона, отделните части не са равномерно представени, главата и горните крайници заемат относително по-големи полета.
3. Зрителна функционална зона – намира се в тилния дял както по страничната, така и по срединната повърхност около браздата на птичата шпора и клина. Кората е със силно развит четвърти слой едрозърнести клетки, разпределени по определен начин, наречен ретинотопия. В левия и десния дял тази зона има симетрия. При централна увреда в кората на тези участъци може да се вижда само в ляво или в дясно – хемианопсия. Двустранното поражение на тази област води до корова слепота.
4. Слухова функционална зона – намира се в Силвиевата бразда, в горната слепоочна извивка – напречните извивки на Хешъл – 41-то поле по Бродман. И тук найдобре са развити невроните от четвъртия слой на кората. Има тонотопия: медиално за възприемане на високи честоти, латерално – за ниски. Наблюдава се симетрично функциониране.
5. Вкусова функционална зона – намира се в долния край на задцентралната извивка в близост до сетивната зона на езика.
6. Обонятелна функционална зона – обхваща предните отдели на извивката на морския кон, предимно вътрешната ѝ повърхност – крака на морския кон, тя е част и от лимбичната система.
7. Вестибуларна сетивна зона – намира се в слепоочния дял в близост със слуховата зона и отчасти в долната част на теменния дял.

• Вторични функционални зони:

1. Двигателният център на речта (център на Брока) е  локализиран в челния дял на лявото полукълбо (у десноръки), в задната трета на долната челна извивка, в нейната оперкуларна част, или в извивката на Брока. Поражението на тази част води до болестно разстройство, наречено моторна афазия. Болният загубва способността за говорна реч, не може да говори, въпреки че няма парализа на говорната мускулатура.
2. Слуховият център на речта (център на Вернике) е разположен в слепоочния дял на лявото полукълбо (у десноръки), в задната част на горната слепоочна извивка. При разрушаване на тази част от кората се наблюдава сензорна афазия – болният  чува чуждата реч, но не я разбира, самият той може да говори
3. Зрителният център на речта (център на четенето) заема ъгловата извивка на лявото полукълбо. Това е областта, разположена между челния, слепоочния и тилния дял. Нейното разрушаване води до болестното състояние, наречено алексия – загуба на способността за четене. При алексия болният вижда, но не разпознава писмените знаци.
4. Двигателният център на писмената реч (център на писането) е локализиран в челния дял на лявото полукълбо (у десноръки), в задната част на средната челна извивка. Неговото увреждане води до състоянието аграфия – болният не може да пише, въпреки че са запазени движенията на ръката.
5. Функцията на праксис (планомерно подреждане на движенията) се свързва с теменния дял на лявото полукълбо (у десноръки), с надкраевата извивка, в долното теменно дялче. Болестен процес в тази област води до апраксия. Болният, въпреки запазените си движения, не може да извършва определени действия: да си закопчее копчетата, да се облече, да запали клечка кибрит.

• Третични функционални зони:

1. Задна третична зона – свързана с аферентна информация. Намира се в края на силвиевата бразда, където се припокриват зрителната и сетивната зони. Тук се събира гнозисната информация, независимо откъде идва. Има абсолютна асиметричност.
2. Предна третична зона – свързва се с писане, говорене, пеене, мислене, емоции. Намира се в предните участъци на челния дял.
3. Зона на ориентацията – свързва се с религиозните чувства. Намира се в левия теменен дял. Когато областта на ориентирането бъде драстично лишена от информация, например при медитация или молитва, субектът може да преживее чувство на безгранично съзнание.