Към периферната нервна система спадат гръбначномозъчните нерви, черепномозъчните нерви и периферната част на вегетативната нервна система. Периферната нервна система осъществява връзките с повърхността на тялото и всички структури на двигателния апарат. Тези връзки са двустранни - от периферията към централната нервна система се наричат аферентни, от централната нервна система към периферията - еферентни. Периферните нерви представляват снопове от нервни влакна -израстъци на нервни клетки. Самите клетки са разположени в ганглии (за сетивните нерви) и в ядра в гръбначния мозък и мозъчния ствол за двигателните нерви. Двигателните еферентни нерви инервират скелетните напречнонабраздени мускули и за разлика от вегетативните, са волеви. Те носят наименованието соматична нервна система
   Към соматичната нервна система принадлежат и сетивни влакна, свързани с рецепторите в сетивните органи. Нервните влакна, обвити със съединителна тъкан, образуват снопчета, които също имат съединителнотъканна обвивка. Разделят се на четири дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен. Челният се отделя от теменния чрез централната бразда. Страничната бразда (Силвиевата бразда) отделя слепоочния дял от челния и теменния.
Периферната нервна система се състои от 12 чифта черепномозъчни нерви и 31 чифта гръбначномозъчни нерви.
   Черепномозъчните нерви изхождат от главния мозък. Те притежават сетивни, двигателни и парасимпатикови ядра, които са разположени в мозъчния ствол. Ядра на черепномозъчните нерви са част от сетивните системи на слуха, вкуса, равновесието. Сетивна информация от кожата и лигавиците на главата достига до мозъчния ствол чрез друга част сетивни влакна. Изхождащите от двигателни ядра нерви участват в контрола на движенията на лицевата мускулатура, очните мускули и мускулите на шията. Към черепномозъчните нерви принадлежи и най-големия нерв на парасимпатикусовата нервна система. По реда на появяването си на повърхността на мозъка те се подреждат по следния начин: 
  • I чифт - Обонятелни нерви; 
  • II чифт - Очни нерви.
  • III   чифт - Очно двигателни нерви;
  • IV   чифт - Скрипецовидни нерви. Двигателни нерви за горните коси очни мускули;
  • V      чифт - Троични нерви. Главни сетивни нерви за лицевата част на главата;
  • VI    чифт - Отвеждащи нерви. Инервират външните прави мускули на очите;
  • VII чифт - Лицеви нерви. Двигателни нерви за всички мимически мускули. Съдържат и парасимпатикови влакна за слюнките и слъзните жлези;
  • VIII чифт - Слухово-равновесни нерви. Сетивни нерви за слуха и органа на равновесието;
  • IX чифт - Езично-гълтачни нерви. Смесени сетивно-двигателни нерви за езика и гълтача;
  • X чифт - Блуждаещи нерви (вагусови нерви). Най-големите черепномозъчни нерви, които съдържат сетивни и двигателни парасимпатикови влакна. Нервите се спускат по шията, преминават през средостението и завършват в коремната кухина. По своя път те отделят голям брой клонове за шийните органи, сърцето, 16 17 белите дробове, органите на храносмилателната система;
  • XI   чифт - Добавъчни нерви. Двигателни нерви за мускули на шията;
  • XII чифт - Подезични нерви. Двигателни нерви за езика и устната кухина;


Гръбначномозъчните нерви се образуват от сливането на предните и задните коренчета на съответните сегменти. Те са смесени -съдържат сетивни влакна за рецепторите по кожата и в ставите и мускулите, и двигателни влакна, които инервират скелетните мускули. В нервите, които изхождат от кръстцовата част на гръбначния мозък, има и парасимпатикови влакна, които инервират половите органи и пикочния мехур. 
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.