Психологичният възпитателен потенциал на всяко общество е ориентиран към формирането на социално приемливо поведение и начин на живот на поколенията и членовете на социалните групи този процес се покрива със същността, съдържанието и посоките на протичане на работата на психолога с всеки отделен индивид. Процесът условно може да се проследи в етапите на социално научаване и на усвояване на себе си като активен социален индивид, с нормално психологично проявление:
  1. Психологичната работа е сложно единодействие от влиянието (силата, присъствието и въздействието) на психолога и закономерното съзряване на човека като биологичен организъм, психика и социална идентичност. Това е известно като полово - ролева същност на психолога;
  2. В интрапсихическата си същност, работата на психолога е процес на единодействие между усвояването на единици социален опит и неговото претворяване в действия, поведение, стил на живот;
  3. В интерперсонален план, дейността на психолога отразява процесите на комуникация на личността в обществото. Обществената действителност предявява задължения, изисквания, очаквания, а индивидът отговаря с отношение, отговорност, активност. Психологът е между тези две проявления;
  4. На всеки възрастово психологически етап от развитието на човека, работата на психолога е свързана с различни направления. Тя протича под различни форми с общи характеристики, като се открояват процесите на подражание, идентификация, усвояване на социалните роли, стремеж към социално утвърждаване на индивида и работата на психолога по тези направления.

Превръщането на водещите социални норми и ценности във вътрешно индивидуални убеждения и позиции обаче, отразява основната същност на психологичната дейност. Тук именно изпъкват професионалните качества на специалиста. Той трябва да е преди всичко самоуверен и вътрешно убеден в това, което диагностицира. Той също, трябва да е непреклонен пред собствените си грешки, защото те могат да доведат до изкривяване на цялостното поведение на дадена личност или индивид.
В етапите на своето психосоциално развитие, психологът е по-скоро социализиращата се личност. Той гради нарастващи по сложност умения за социален контакт с обществото в професионален план, личността е способна да установи значително по-широки контакти, значими взаимоотношения както с членовете на обществото, така и с отделни социални институции и други. В този аспект, психологът най-активно усвоява социалния опит и формира нравствените диспозиции на личността си. Стреми се към изграждане на адекватно професионално поведение, постигане на саморегулация на действията си, постъпките и отношението си към социалната група, обществото, общочовешките ценности, традиции и култура.
Трудностите в процесите на работа на психолога най-често се свързват с влиянието на социалната среда и нейното негативно отражение. Известно е, че семейството се смята за решаващия социален фактор за формирането на готовност за реализация на поведение от страна на подрастващите. Следователно нездравото семейство или липсата на семейство създават едни от водещите предпоставки за процеса на неправомерна социализация на индивида. Следователно, семейството е първия решаващ фактор, който рефлектира върху бъдещата дейност на психолога. Умереното и постоянно позитивно подкрепление на поведението от страна на родителите (или други близки) в повечето случаи гарантира устойчивата мотивация и социално -позитивната ориентация на подрастващите. 
Шестдесетте години на ХХ век е критичното десетилетие за изграждането на теорията и провеждането на многобройни изследвания върху личността на психолога. През тези десетина години се формулират повечето от теоретичните позиции, които продължават да са валидни и да хвърлят светлина върху изследванията на тази толкова важна професия на междучовешките отношения.
Според Арнълд Бъс (A. Buss, 1961), качествата на психолога са реакция, която представя стимул на друг организъм.
Качествата на личността на психолога може да се разглежда като подходяща там, където е определено някакво наказание, което жертвата заслужава за предполагаемото нарушение. Взаимодействията между клиент психолог могат да започват с това, че някой наказва нарушител на правилата. ... Следователно, качествата на психолога се проявяват в резултат на нормални модели на взаимодействието.
Професионалният план на психолога в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стават все по-многобройни и разнообразни по характер. От друга страна, все повече се изясняват механизмите на развитие на емоцията. Това дава възможност за насочена профилактика, овладяване и последиците от динамиката на натоварване. Основен фактор в борбата срещу асоциалните прояви е личността на психолога и степента на нейната антистресова резистентност. Той е длъжен да познава себе си и да прави реална оценка на условията в околната среда, като адаптира съответно поведението си, преценява възможностите си, ограничава ненужните амбиции, регулира изискванията на околните и избягва неадекватни ситуации. Това не означава пасивност и примиренчество.
Борбата срещу пречките и трудните ситуации води до усъвършенствуване на личността в личен и професионален аспект, до натрупване на знания и опит, но всичко това трябва да се пречупва съобразно капацитета и личностните особености на индивида психолог.
Нерядко се наблюдават лоши последици от търсене на по-леки начини за практикуване на професията, което може да доведе до промени в поведението, търсене и употреба на алкохол и наркотици с оглед самоуспокоение от безличното съществуване.
По трудно податливи към изкривяване на професионалните качества са лицата, при които доминират висок професионализъм, трудови навици и желание за нравствено усъвършенствуване. Благоприятен фактор имат добрият социално - психичен климат, широки контакти с приятели, добра семейна среда с общи културни интереси и икономическа стабилност, взаимно уважение и традиции. Акцентът, който се дава на психологическата среда, предполага отличен стил и метод на работа, отговорна администрация, избягване на стереотипен и шаблонен подход, правилна оценка на трудовата дейност на индивида.
Не трябва да се пренебрегват и фактори, произлизащи от обективните условия на работа (осветление, силен шум, температура, необичайно бързи темпове).
Независимо от всички тези различия в дефинирането на качествата на психолога, вероятно най-широко приеманото днес определение затова принадлежи на Робърт Барон и се състои от три ключови елемента: качествата на психолога е всяка форма на поведение, насочено към целта да се помогне на друго живо същество, което е мотивирано да търси такова отношение. С други думи, трябва да се търси поведението, а не отрицателни чувства, като гняв, ярост или мотиви например желанието да се навреди на другия, а дори не и отрицателни нагласи, например расови или етнически предразсъдъци. 
Трябва да се подчертае също така, че професията на психолога води до риск. Преоценката на ценностите води до преоценка и на риска, често до подценяването му или дадено поведение изобщо не се схваща като рисково, или не достига информация за възможните последици. Голяма част от психолозите се смятат за неуязвими и виждат в рисковото поведение просто възможност за себе изява и демонстрация на независимост. Подобно обяснение влага Елкинд в понятията персонален мит и въображаема аудитория (предположението, че другите непрекъснато им обръщат внимание и те критикуват). Следователно, още веднъж може да се подчертае значимостта на факта, че психологът, освен професионализъм, трябва да притежава и характерна устойчивост, както и възможност за преоценка на ситуацията и перфектно диагностициране по пътя на анализа.
В основния етап психологът извършва консултативна, терапевтична и обучаваща дейност по отношение на клиента:
Консултативната дейност представлява процес на обмен на информация между клиента и психолога. Основната цел е достигането на клиента до необходимостта от самостоятелен избор на вариант за решаване на проблема. В този случай ролята на психолога е да бъде събеседник, който умее да изслушва, задава уточняващи въпроси, демонстрира съпричастност и не нарушава достойнството на клиента. Крайната цел на психолога е заедно с клиента да разработят план за действие. При необходимост се осъществяват консултации и с лица от близкото обкръжение на клиента. В този смисъл в практиката на психолога се прилагат индивидуални и групови консултации;
Терапевтичната дейност е насочена към преодоляване на психологическите бариери и негативни стресогенни състояния на клиента, които затрудняват ежедневните му задължения. Съществуват множество техники и методи за психотерапия, чието прилагане изисква задълбочено познаване както на психологическите теории, така и на процедурите за изпълнението им.
Основните задачи на психолога извършващ терапевтична дейност са: оценка на възможностите за преодоляване на негативните състояния в случая; определяне на целта намаляване на вредното влияние на състоянието или цялостното преодоляване; оценка в процеса на терапията за клиента и внасяне на корекции при по нататъшното й провеждане;
Обучаващата дейност (тренинг) при психологическото подпомагане се осъществява индивидуално или групово. Целта е формиране и развитие на определени умения в процеса на самостоятелна дейност осъществявана от клиента.
Основната задача на психолога е да определи значимите умения или да насочи вниманието си към доизграждане или преизграждането на ценностната система на клиента.
Психологът използва следните методи и подходи при извършване на своята работа:
Методики за индивидуално психологическо изследване анкети, въпросници, тестове (писмено, устно) или в диалогов режим на компютър;
Данни от изследвания и методи за обработването им;
Методически материали за провеждане на консултации, тренинга и терапии;
Лични картони на клиентите, в които се намира информация за всеки изводи, заключения в процеса на работа, както и оценки на други специалисти;
Технически средства калкулатор, компютър, аудио и видеотехника;
Нагледни материали схеми, скечове, картини, снимки, колажи и други;
Специализирана научна литература;
Графици за прием на клиентите, отчети за извършена работа;
Канцеларски и помощни материали и други.
Психологът може да се реализира като професионалист главно в:
Средни общообразователни училища педагогически съветник или преподавател;
Педагогически консултативни кабинети експерт по професионално ориентиране;
Клиники и болници;
Секторите по психологическо подпомагане в бюрата по труда;
Дирекция Социално подпомагане психолог в отдела за закрила на детето;
РДВР детска педагогическа стая;
Възпитателни училища интернат и Социално педагогически интернати;
Местата за лишаване от свобода;
Полицията и армията;
Приложно изследователски центрове, научни институти и лаборатории;
Висшите училища;
Частна практика като терапевти;
Частни фирми;
Рекламни бюра и агенции;
Обществени организации и други.
Независимо от сферата, в която работи психологът, спецификата на професионалната му дейност изисква осигуряване на самостоятелен кабинет. При провеждане на групови консултации и тренинги психологът работи в зали.
Приемът на клиенти се осъществява по предварително разработен график и план. Работният ден е с нормална продължителност.
При ефективната си работа психологът осъществява контакти с: ръководителя на организацията, в която работи, когато е пряко подчинен на него или с завеждащия съответния сектор. С тях той съгласува плана си за работа и търси съдействие; с колеги от съответната организация с цел получаване на допълнителна информация; колеги от сродни организации и звена; колеги психолози и специалисти в други области, извън системата, в която работи за консултиране; с ръководители и служители на фирми, в случаите на професионален подбор на кадри.
Психологът трябва да е физически нормално развит и здрав, да е с нормално зрение и слух, нормално развит говорен апарат и двигателни функции. Неговият труд е интелектуален логическо мислене и комбинативност, концентрация и наблюдателност, способности за анализ и синтез. Психологът трябва да има умения за словесно и писмено изразяване, умения за работа в екип, умения за планиране и организация на работа, комуникативна компетентност и умения да предразполага хората, дискретност, висока обща култура, емоционална стабилност, упоритост и търпение и компютърна грамотност. 
Професията психолог не може да се практикува ако са налице:
Тежко неврологично заболяване, което води до значителни нарушения на двигателната функция;
Тежко психично заболяване;
Тежко заболяване на сърдечно съдовата система;
Абсолютна и практическа двустранна слепота;
Намаление на слуха и дефекти на говора;
Тежко увреждане, което пречи на писането;
Липсата на интерес, нагласа за работа с хора.
Напрегнатият живот във всички сфери на обществената дейност рефлектира върху междуличностните отношения, като разделя и дистанцира хората. Това предполага включването на психолози при решаването на общи и конкретни проблеми в практиката. Намесата на психолога става все по актуална, особено за случаи които изискват бързо реагиране.
Интензивното развитие на практическата психология предлага все по нови методи и техники за психодиагностична консултационна, терапевтична и обучаваща дейност.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.