Юнг споделя идеята на Фройд, дори е много активен участник в Международната психоаналитична асоциация - 1908г.
Той се запознава с психоаналитична идея използва я но е по известен с метода си за словесни асоциации - най бърза реакция от лицето с дума отговор с подадена дума стимул.
Юнг не изследва значението на думата асоциация а изследва особеностите на реакцията. Забавянето на реакциите неразбирането на думата стимул или механичното и повторение сочат че съществува емоционално напрежение , представи чисто изказване е нежелателно за пациента - те са причина за невротично поведение.
Във второто десетилетие Юнг се разграничава от Фройд, защото не приема постулата за сексуалното влечение като основна сила за поведението.
Юнг в своето учение говори за аналитична психология.
Юнг - под либидо да се разбира всяка потребност т.е. в сферата на неосъзнатото са скрити не само инстинкта но и социално обусловени преживявания, които са получили санкция. Те са много разнообразни според Юнг. Затова формите не са само хистерия, невроза, неврастения а присъстват при всяко индивидуално поведение противопоставящо се на социалните норми.
Един от центровете на аналитичната психология е учението колективно несъзнателно при съществуване на човешко общество се изграждат ар ти типове, характерни за различните етноси и раси и съдържащи елементите на неосъзнатото а на колективното.
Въпросът според Юнг - архитиповете са организатори на поведението и човешкия опит - сънища, фантазии, творчество, тъга, халюцинации и психични разстройства.
Създава типология на характера, която и до днес се използва в психологията: 1.Интровертен - насочен към себе си, той е склонен към самосъзерцание и самоизследване и среща проблеми с другите хора;
2.Екстравертен - насочен към другите и не е склонен към самосъзерцание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар