Психохигиена на зрялата възраст

   От значение са половият живот, семейните отношения, професионалната дейност. Те съществуват и в другите възрастови групи, но тук те са водещи. Биологичните, физиологичните, психическите, социалните страни на тези три сфери са свързани в единство и нарушението на всяка една от тях рефлектира негативно върху другите две. 

1. Сексуална дейност. Човешката сексуалност няма самостоятелно значение и стойност. Тя е неделима част от нормалния човешки живот (хранене, дишане, сън). Терминът „психосексуална зрялост” това са биологичните основи на сексуалното поведение и психичните фактори, изграждащи половите особености на отделния индивид. Половата дейност е защитена дейност и трудно се уврежда на органично ниво. Всички психологически неблагоприятни фактори водят до сексуални дисфункции а психологическата сексуална дейност е много ранима. 

Психологическите фактори са разнообразни, различни, но като цяло са няколко основни групи :

• влияния на семейната среда
• влияние на приятелския кръг
• културални и социални влияния.

От гледище на психохигиената трябва да се има предвид, че сексуалното развитие (част от цялото развитие на индивида) се влияе негативно от всички фактори, които са неблагоприятни за личността като цяло. 

Психохигиенните задачи тук са :

• Свързани с ролята на околната среда – условията, в които се реализира половата дейност;
• Свързани с ролята на индивидуалното психическо и физическо състояние на двамата партньори – умора, болест и нерви.
• Свързани с взаимното въздействие и взаимоотношение на партньорите – позитивно или негативно 
• Свързани с  техника на половото общуване – полово несъответсвие не съществува. Анатомично хората си съответстват. Дисфункции могат да се породят от неумение, от лоша техника на полово общуване.
  

2. Семейни отношения. Хармоничността на съжителството зависи от правилния избор на партньор и от мотивацията за съвместното съжителство. От значение е психосексуалната зрялост на индивида (което е различно от биологична зрялост). Психосексуалната зрялост изисква достигането на определена афективна, интелектуална и социална компетентност на индивида.

 Друг съществен психохигиенен аспект при семейното съжителство е възрастта на партньорите при реализацията му. При ранните (под 20 години) и късните (над 30 години) за първо съжителство се наблюдава проблем. 

 При ранните семейства проблемите идват от личностната незрялост на партньорите, което води до по-големи конфликти и до раздяла. Други проблеми идват и от активната родителска намеса (материална зависимост).

 При късните съжителства проблемите идват от по-голямата трудност и на двамата за приспособяване един към друг. С възрастта човешката психика става все по-малко пластична и жизнените стереотипи също трудно се променят. 

Съществен психохигиенен проблем е и въпроса за бременността (планиране, предпазване, аборт). От психологическа гледна точка появата на дете е натоварваща – и за двамата родители  и трябва да дойде, когато родителите са минали първата криза на приспособяване един към друг. Балансирали са отношенията помежду си. Първото дете не трябва да е скоро след събирането на родителите да живеят заедно. Нагаждането е процес, който изисква време. 

Семейно съжителство – психологически особености, към които е насочена психохигиената: 

• Конкурентна нагласа – конкуренция за надмощие. Тази борба е по-изразена, ако личностната структура на партньорите е по-нехармонична;
• Особеностите и промените в психиката на съвременните мъж и жена. В момента отношенията са в преходен период между патриархален тип отношения и еквиархален (равноправни) тип отношения. Те са много различни. От строго регламентирано разпределение на ролите до роля в конкретна ситуация, в конкретен момент и ролята се поема от този, който в този момент е с по-големи годности за решение. Проблем има, ако партньорите са носители на различни модели;
• Наличие на пренебрегнатост; 
• Нараненост; 
• Липса на емоционална свързаност;
• Липса на дете;
• Загуба на дете – дългогодишни двойки при загуба на дете по-често се разделят;
• Изчерпване на афективната свързаност, общи интереси и взаимна задоволеност, в следствие на еднообразието и ограничеността на семейния живот. В един момент няма за какво да си говорят, а навън има интересни, различни хора;
• Хронично заболяване на някой от двамата.

3. Професионална дейност – естествено необходима на човека. Той  реализира в нея комуникацията си с другите, реализира се като личност, носи му стимули за съществуване. Тя има и неблагоприятни въздействия – те са резултат не от трудовата дейност, а от неподходящи и лоши условия за реализацията й. 

Психохигиената тук засяга:

1. Организация на работното място;
2. Ритмичност и периодичност на трудовата дейност (натоварване-почивка, активност - пасивност). Отношението между тях и типа нервна система.
3. Влияние на емоционалните фактори от трудовата дейност върху човешката личност – отношение към професията и извършената дейност от страна на индивида:

• отношение на другите към труда на конкретната личност, оценка, признание;
• отношение на обществото към извършената дейност (престижен/ непрестижен труд) 
• материална задоволеност.