Детството е съществено за здравото развитие на личността – това са основите на човешката личност. В този период се изграждат афективните нагласи а също така неблагприятните преживявания оставят дълбока следа. Биологичните и неврофизиологичните особености на детето както и  специалното му положение в сферата на човешките отношения определят специалните и общи изисквания за неговото развитие, наречени основни афективни потребности на детето. От биологична гледна точка те са свързани със слабостта и незрялостта на детския организъм, а от психологическа гледна точка – зависимост на детето от другите и особено родителите. Основните афективни потребности са свързани с родителите и със семейството.

Най-изразените потребности са :
  1. Необходимост от родителска обич и нежност. Развитието на личността е резултат от наличие на постоянен поток от положителни афективни въздействия  Така се създава чувство за сигурност и удовлетвореност и това поставя основите на доверието към света и хората (социалните ситуации, с които се сблъсква човек през живота си са 100 и човек се свързва и се сблъсква с тях през първите седем години).
  2. Необходимост от авторитета на родителите. Ако не се задоволи тази потребност – в началото на своя живот човек няма изработени стандарти за добро и зло и няма личностна идентичност. Родителят със своя авторитет улеснява детето в изработването на тези стандарти – родителят е модел. Той учи детето на добро, зло, грубост и т.н.
  3. Необходимост от признаване и утвърждаване на неговите сили и годности – това води до добра самооценка у човека, ако не се удовлетвори тази потребност , личността формира ниска самооценка. 
  4. Потребност от игрова дейност – играта е естествен начин за развитие вътрешните способности на детето да се учи на различни социални роли, да развие годност за равнопоставена комуникация със себеподобни. Не трябва да се ограничава контактът с връстници и да ги заместват със себе си. 
    Психохигиена в детска и юношеска възраст

Неблагоприятните въздействия от страна на семейната среда произтичат от няколко групи фактори:

Първа група: взаимоотношение между родителите – те са първия модел на отношения между хора, който децата имат.
Втора група: отношение на родителите към детето – афективна хладност, свръхизискващо поведение, прекомерна обич (разглезване):
  • свръхпротективното поведение особено от страна на майката не оставя простор за инициатива и самостоятелност, пазейки детето от трудностите. Така тези деца стават социално некомпетентни, зависими личности.
  • прекомерна обич, разглезеност – хората със зависимост са често с такива майки. При тях зависимостта от майката се заменя с друга зависимост (към вещество или човек). Не се научават да носят отговорност за поведенито си, те остават инфантилни  в личностното си развитие. Трябва да се работи и с тези хора, и със семействата , защото те са съ-зависими
  • променливо, нееднопосочно поведение (единият роител иска едно, другият – друго или един родител се държи различно в различни ситуации). 

Трета група: взаимоотношения между децата в семейството. Адлер описва съществени страни от взаимоотношенията на децата в едно семейство и че всяко едно дете в зависимост от своята поредност расте в атмосфера, различна от атмосферата, в която растат другите деца. 

Психохигиенни проблеми в юношеска възраст. 

 В юношеската възраст има биологични, нервофизиологични и психологически особености – тя е кризисен период, преходен, рисков и нестабилен. Осъществява се преструктуриране, нагласяне на органите и активизиране на вегетативно хормонални функции (бурна и не регулирана възраст). Психичните особености, свързани с биологичните и нервнофизиологични фактори, са свързани с характерни социални въздействия. Характерни за юношеската възраст проблеми: 
  • Психосексуално съзряване – активно включване на полови жлези, постепенна социална диференцираност, придобиване на мъжки и женски качества и поведения и поява на интерес към другия пол. Трябва да се подпомага половата диференциация. Трябва да се подкрепи изцяло мъжката или женската идентичност у юношата, докато се изгради. Ако веднъж се идентифицира човек като хетеросексуален, той не става хомосексуален. Това в момента става до към 6 клас. Окончателно до 16-17 години. И човек знае от кой пол е. Ако след това се смени, то става с играене на роля, а не с дълбока вътрешна промяна.
  • Промяна на съществуващи  лични стандарти и формиране на нови особено в социалния контекст. 
  • Стремеж към независимост и контрапсихологизъм. Отричане.
  • Необходимост от себеутвърждаване. Ако липсва такава възможност, тежко фрустрира юношеската личност. 
  • Процес на индивидуализация. Характерното физиологично неравновесие води до различни проблеми и нарушения. Кризите в тази възраст се определят не от силата на преживяванията, а от изгубването на съществуващото равновесие в детството и липсата на равновесие в зрелостта. Кризите се проявяват в семейството и училището и водят да асоциално, проблемно, девиантно поведение. За появата им са отговорни чувството на социална изолация и ранната афективна незадоволенот в семейството (фрустрация).


Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.