З. Фройд определя съпротивата като безсъзнателно усилие на пациента да потиска изтласкан психически материал, думи и дела, които му пречат да вникне в собственото безсъзнателно.      Счита, че съпротивата трябва да се преодолее с всички достъпни средства за психическо влияние на човека – хипноза, убеждаване, телесен допир.  По-късно З. Фройд и последователите му виждат в съпротивата важен диагностичен и терапевтичен потенциал, поради което тя трябва да се изследва и разбере. От тогава тя се разглежда като едно от ключовите понятия в диагностичните терапии. 
   Днес в психотерапията и консултирането под съпротива се разбира парадоксалното нежелание на клиента да участва в процеса. Парадоксално, защото противоречи на желанието му за подобряване на съсъоянието, поради което сам е потърсил помощта. Не се приема за съпротива поведението на съзнателен отказ. Такава реакция е логична, а не парадоксална.От една страна съпротивата се оценява като пречка на процеса, която трябва да се преодолее.    От друга – съпротивата е свидетелство, че клиентът е въвлечен в процеса. Ако клиентът не се съпротивлява, значи просто отсъства от процеса. 

Причините за съпротивите са различни. Емпирически и теоретично се разделят в няколко групи:

  • причини, свързани с неразбиране, неподготвеност и неумение клиентът да участва в подобен род общуване;
  • недостатъчна мотивация (напр. при недоброволни пациенти, деца); Може да се дължи на негативизъм към терапията или на нереалистични свръхочаквания.
  • личностни особености на клиента (затвореност, необщителност, разглезеност, черногледство);
  • недобре изградено терапевтично отношение;
  • запазване на невротичното поведение;
  • „вторична изгода от боледуването”;
  • пренос – изпитване към терапевта на положителни или отрицателни чувства, които са били актуални в миналото към други значими за клиента хора;
  • съпротиви в резултат на защити;
  • резултат на личностно разстройство или патология;
  • съпротиви, които се дължат на Свръх-Аза.

Съпротивите се проявяват в много различни и дори парадоксални форми:

  • намаляване времето за консултации; Клиента закъснява за терапията или иска да си тръгне под някакъв предлог.
  • нарушаване на комуникацията; Изразява се чрез мълчание, даване на едностранчиви отговори или обратно, чрез много говорене, което е несъдържателно.
  • стесняване кръга на темите; Свързва се с несъзнавано желание за избягване осъзнаването на неща, свързани с тревога или влизане в конфликт с моралните представи на клиента.
  • „бягство в здравето”; Клиентът внезапно се подобрява, демонстрира психическо благополучие и оптимизъм. Обикновено отрича проблеми или се стреми да ги представи като маловажни.
  • отреагиране; Поведение, което е неадекватно на правилата и контрастира с установеното отношение. Спонтанният acting-out може да се изразява в плач, смях, агресия и дори хистериозен припадък.
  • манипулативно поведение; Манипулативни са например опитите за съблазняване, изказване на възхищение от терапевта или метода, както и смесването на ролевите отношения.
  • изолация на психотерапията от реалния живот; Състои се в разделяне на опита от кабинета и този от живота извън него, където клиентът има други роли и отношения.
Работата със съпротивите се основава на двойнственото им оценяване – като съюзник на терапевта, от една страна и като пречка в процеса, от друга. Няма точно установени начини за работа със съпротивите. В днешните терапии често се прилага следният подход:
  1. нарастване (усилване) на съпротивата; Терапевтът създава условия съпротивата да се прояви и засили, главно със собствената си пасивност.
  2. насочване на вниманието на клиента и анализ; Целта е клиентът да види разликата между реалното си поведение и договореното. Допуска се умерена конфронтация.

Преодоляването на съпротивите не е задължително особено, когато те са израз на защити. В случаите, когато пречат на комуникацията и застрашават отношението – трябва да се преодолеят възможно най бързо. Това може да стане директно – чрез атакуване на проявите, или индиректно по няколко начина:
  • пробив в съпротивата е внезапно и категорично изказване, при което клиентът се оказва неподготвен;
  • използване на мълчание – когато клиентът не говори или се отклонява от въпроса;
  • ако съпротивата е резултат от недобро създадено отношение, се прилага саморазкриване, емпатия, положително подкрепление, апелиране към сътрудничество и пр.;
  • акцент върху положителното – човек не се съпротивлява, когато го хвалят;
  • парадоксални намеси; Поощрява се неподчинението на клиента. Човек не може да оказва съпротива, ако му се предписва такава.
  • хумор, метафори, изменение на съзнанието, заплаха, тактиката на Фабий, телесен контакт и пр.       


Реакции:

1 коментар:

  1. Искам да се оплача от психоложката Елена Иванова. Работи в държавна болница, в "Център за психично здраве" - Пловдив.
    Ужасно небрежна към работата си! Има 1 час занимания. От този час - половин час важно говори по телефона със щерка си, сина си, снаха си, приятелките си!
    Половин час прави лаф-мохабет с болните. Към по-силните натури се присламчва и започва едно мазно и лицемерно четкане.
    Слабите натури ги мрази, мачка, обижда, крещи и налита да бие.

    ОтговорИзтриване

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.