Интерпретация  на резултатите от психологическото консултиране
   Интерпретацията е основно средство за достигане до инсайт, който е условие за позитивно изменение. Използва се в повечето терапевтични школи, поради което може да се нарече универсален метод. В широк смисъл за интерпретация може да се приеме всяко изказване на терапевта с влияние върху клиента. Не се включват случайните или второстепенни коментари, а само целенасочените и умишлени. Интерпретацията представлява представяне по подходящ начин виждането на терапевта за съществени връзки, аспекти на личността и поведението, формирано чрез собствен анализ на интрапсихическия материал, проявен в хода на интервюто. Приема се, че клиентът сам не би могъл да достигне до подобни осъзнавания и изводи.
   Интерпретацията трябва да отговаря на определени изисквания. Преди всичко това е нейната насоченост към несъзнаваното, невидимото и непонятното за клиента, а не към очевидни и ясни неща. Друга особеност на интерпретацията е вероятностният и характер. Това е условие, помагащо на клиента да участва активно в нейното разбиране и така по лесно да стигне до инсайта.  За да бъде интерпретацията полезна тя трябва да предлага обяснения. Всяка значима интерпретация променя отношението на човек към себе си. 

В зависимост от съдържанието интерпретациите са два вида:
  1. Съдържателни – интерпретация на това, което клиентът говори. Основна е, защото дава възможност за достигане до причината за проблема.;
  2. Процесуални – интерпретация на изказаното и премълчаното от клиента по време на сеанса. Приема се по-остро, защото засяга реалното поведение.

Обект на интерпретация.

   В началните стадии на процеса интерпретациите са по-общи и са насочени към процеса и отношението. В по-късните са по-конкретни и засягат травми, конфликти, хора от обкръжението. Многото интерпретации намаляват активността на клиента.

Време и последователност на интерпретациите.

От съществено значение за успеха на терапията е избора на момент за начало. Тук е важно:
  • създаденото отношение на доверие, приемане, липса на страх и предубеждение;
  • достатъчност на събрания материал.

Върви се от общото към частното, от видимото към скритото. Клиентът трябва да бъде подготвен емоционално и когнитивно.

Начини и форми на интерпретация.

   Основното изискване е свързано с формулировката. Тя трябва да представя хипотеза, а не извод. Приема се, че по-голям терапевтичен ефект има от интерпретация, в която клиентът е участвал, отколкото от получена наготово. Участието най-често се провокира чрез т.н. „частична интерпретация”, която се започва от терапевта и трябва да се завърши от клиента. Има случаи, когато трябва да се изрази категорично становище. До „авторитетна” интерпретация се прибягва по-рядко, поради голямата съпротива, която предизвиква.
   Друго изискване към интерпретацията е това за лаконичност. Терапевтът трябва да казва толкова, колкото е необходимо за представяне на виждането му, и колкото може да възприеме клиента.
   В недирективните терапии интерпретацията често се представя чрез метафори. Чрез метафорите се намаляват съпротивите, поради избягване на пряк сблъсък с нормативната система на клиента. Може да се използва хумор, при условие, че няма да бъде приет като осмиване или подигравка. Обикновено се налага интерпретацията да бъде повтаряна. Целта е както разбиране, така и закрепване на новото саморазбиране.

Проверка на интерпретацията.

Съществуват три варианта на проверка, като показателни са реакциите на клиента:
  1. Съгласие-  Може да означава желание да се избяга от темата, т. е. да е форма на защита. Съгласието може да означава конформизъм, ако интерпретацията не е разбрана.
  2. Безразличие - Има мнения, че зад привидното безразличие се крие вътрешна борба, която да е прелюдия към инсайта.
  3. Отхвърляне- По принцип това е защитно поведение и е указание за това, че интерпретацията е засегнала важна и значима област. Може да означава и това, че клиентът не е готов да я приеме или че е неуместна.    


Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.