Невербални знаци при психологическото консултиране
   Невербалното поведение е важен феномен на общуването, а при психологическото консултиране, което е преди всичко общуване – надежден способ за разбиране на състояния, изразяване на чувства, отношения и оказване на влияние. Изискванията към консултанта са две: да умее да разчита правилно невербалните знаци на клиента и да владее собствената си невербална експресия.

   Очен контакт. Неволево, чрез движението на очните ябълки и особено на зениците, погледът може да изрази широка гама от преживявания и послания. Погледът на консултанта може да окуражава, да показва разбиране и съчувствие. Първо изискване – участниците в процеса да имат възможност да се гледат. Това зависи от позиционирането. Препоръчва се да сядат фронтално или под ъгъл. Втората позиция е по-благоприятна, защото позволява временно отместване на погледа. Препоръчва се, тъй като непрекъснатият втренчен поглед и продължителното фиксиране притесняват клиентите.

   Лицеви изражения. Чрез мимиките се отразява почти всяка мисъл и емоция. В консултативната ситуация те могат да покажат доброжелателност и предразположеност, съпреживявания и оценка на говореното от клиента. Чрез усмивки се показва приемане и одобрение, чрез намръщване – укор или съчувствие. Важно е лицевите изражения да са съответни на това, което споделя клиентът. Така се показва, че е слушан и разбран. В някои случаи консултантът може нарочно да покаже обратни на общоприетите за дадено съдържание мимически изражения. Прави се с цел иронизиране или провокиране, например при работа със съпротиви.

   Пози и телесни движения. Това са начини на невербално влияние, които имат голямо значение при консултирането. Повечето са вродени, извършват се неволево и се разбират интуитивно. Други са културно заучени в самата социализация. Има някои установени и сравнително категорични изисквания:
  • Ръкуването да е сърдечно, умерено по сила и продължителност. Следва да се избягва подаването на отпусната ръка („умряла риба”) или силното стискане на пръстите („менгеме”).
  • Тялото на консултанта трябва да е леко наклонено напред. Лекото накланяне към клиента показва интерес.
  • Да се избягват жестове и пози, които показват затвореност и представляват бариери (скръстени ръце и крака), и такива, които показват агресивност (поставяне на ръцете на кръста).
  • Използване на жестовете за подсилване влиянието на думите трябва да е овладяно. Например, размахване на пръст с цел акцентиране не се приема добре и по-скоро вреди на отношението.
  • Особено внимание заслужават т. нар. Жестове и пози „копия”. Представляват дословно или огледално копиране на това, което характерно прави клиентът. Показват еднаквост, съгласие и приемане.

   Телесен допир. В много ситуации се налага клиентът да бъде окуражен, успокоен или стимулиран. За да има необходимият ефект трябва да се спазват някои изисквания:
  • Да бъде кратък – по възможност секунда-две.
  • Да бъде непреднамерен. По възможност да се извърши с едно движение от място.
  • Да се докосва ръката, челото или рамото.
  • Задължително да се има предвид пола на клиента и културните му особености.
  • Да бъде контакт (докосване), а не действие. Не се препоръчва бършене на сълзи или галене по главата. 

   Паралингвистични сигнали. Има се предвид онова, което остава от говора, след като се махне смисловото значение на думите: тон, интонации, натъртвания, височина и темп на говорене. Консултантът трябва да се съобразява със следните изисквания:
  • Тонът да е съответен на съдържанието на информацията.
  • Силното (високо) говорене е по-убедително за внушение и налагане на власт, но може да изплаши клиента.
  • Тихото говорене показва доверителност и емпатия.
  • Темпът трябва да отговаря на темпа на мислене и говорене на клиента. Иначе се получава смислово разминаване и се затруднява комуникацията.
  • При несигурен или плах клиент, с цел емпатия или сближаване, се случва консултантът неволно да изтъни гласа си. Това се дължи на вроденото ни или придобито чувство, което ни кара с детето да се държим по детски, но е неправилно и следва да се контролира.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.