Принципи, с които ръководителят да се съобразява при изграждане на управленския си стил. Основни причини за грешки при взимането на решение.

Принципа се създава в зависимост от целта  и очаквания резултата от работата:
  • Акцентиране върху творческата работа;
  • Спокойно обмисляне;
  • Съсредоточаване върху основните въпроси;
  • Целенасочено и последователно довеждане на започнатото до край;
  • Освобождаване от ненужно натоварване и съвещания;
  • Контрол върху изпълнението на задачите;
  • Оценка, обсъждане, разпространение на добрия опит;
  • Отстраняване на пречките и недоразуменията;
  • Ръководителят да съзнава, че дава пример с поведението си и не може да изисква от другите, ако сам не дава достатъчно;
  • Да се обляга на отговорни и талантливи служители и да ги привлича към по-активна работа.
Според повечето автори индивидуализмът в ръководната дейност води до безперспективност!
Стилът е в зависимост и от личностните качества на ръководителя.
   През 50-60-те години тези личностни качества са оценявани с по-голяма тежест и са достигали до десетки качества. По-късно се акцентира върху по-малко на брой, но основни качества, като:
  • интелигентност; 
  • умение за приспособяване към различни ситуации; 
  • екстраверсия; 
  • инициативност.
  • и т.н.
  Не винаги обаче се наблюдава връзка между отделните качества и ефективността от управленската дейност! Стига се до идеята, че предикторите за ефективността на тази дейност са значително повече и че е необходимо към посочените качества да се включат още:
  • отношението към управляваните; 
  • особеностите на ситуацията (тъй като различните ситуации изискват от ръководителя проявата на различни качества).
   В последните изследвания не се говори за качества, а за "поведение" на ръководителя, което той показва в различните ситуации. Оценката е доколко то отговаря на ситуацията и доколко групата (или организацията) се води към ефективност в дейността.
  Поведението зависи от много фактори и в него се включва и стилът на управление. Доколкото стилът е свързан относително устойчиво с трансситуативни характеристики, той доста трудно се променя, но той е динамична величина тъй като зависи от ситуативните променливи и от особеностите на групата.
Принципи, с които ръководителят да се съобразява

Класификацията на стиловете на Шелвин акцентира върху личностните характеристики.
Той определя 5 ефективни и 5 неефективни стила, свързани с тези характеристики.
Ефективните стилове са свързани с:
  1. предприемчивост; 
  2. сътрудничество; 
  3. реализъм; 
  4. организаторски способности; 
  5. максимализъм.
Неефективните стилове са свързани с:
  1. патернализъм; 
  2. бюрократизъм; 
  3. технократство; 
  4. утопизъм;
  5.  фанатизъм.
Тази класификация се основава на схващането, че стилът зависи предимно от личността.
Все пак в основни линии различните теории се свеждат до:
  1. "кооперативен" стил (но се използват различни термини - консултиращ, демократичен, партисипативен, хуманистичен и т.н.);
  2. "авторитарен" стил (диригентски, ориентиран към задачата, технократски, фрустриращ и т.н.).
  Признаците, по които се характеризират тези два стила, често се представят като полюси на един континуум (според т.нар. еднофакторни теории). Много по-активни обаче са двуфакторните теории, които представят признаците като независими един от друг (като различни), а оценката на стила - като резултат от интеграцията на двата фактора.
  В редица изследвания (напр. в Европа) се доказва, че повече се предпочита кооперативният стил, а крайният вариант на авторитарния стил се определя като недопустим.
  Най-често срещаните признаци на кооперативния стил са:
  1. обмен на информация; 
  2. сътрудничество; 
  3. делегиране на права; 
  4. креативност; 
  5. стимулиране на сътрудниците;
  6.  контрол върху процеса и резултата на труда; 
  7. целеполагане; 
  8. използване на оценката на персонала; 
  9. показване на доверие и признание, обсъждане на проблемите и готовност за консултиране; 
  10. преодоляване на конфликтите; 
  11. поемане на отговорност;
  12.  воюване за авторитет; 
  13. показване на мотивираност за работа в организацията;
  14.  работа в екип; 
  15. саморефлексия; 
  16. идентификация с организацията и групата; 
  17. личностна зрелост; 
  18. умение да се преодолява отчуждението;
  19.  лоялност; 
  20. чувство за самореализация в организацията; 
  21. даване на равен шанс.
В този стил преобладават социалните фактори, които се ценят високо.
  При управлението на персонала понятията "лидерство" и "мениджърство" се разграничават. Психологическата граница между тях не е изяснена достатъчно, но може да се твърди, че мениджърството се отнася преди всичко до фирмената политика и ръководството на административните процедури и фирмената структура. Т.е. менидърството е включено във формалната структура на организацията. Лидерството се отнася до самите междуличностни отношения. Идеалният случай е, когато тези две роли относително се покриват и се изпълняват от един човек.
  Мениджърът е този, който трябва да поставя високите цели пред организацията, да демонстрира способности и увереност в постигането на целите. Лидерът в действителност е способен с лекота да поведе екипа към постигане на тези цели.
  Ефективните мениджъри успешно изпълняват и лидерски функции. Важни моменти от тези функции са: проява на ентусиазъм, умение за убеждаване, близка комуникация със сътрудниците. Но няма "идеален" образ на лидера, който да е такъв при всички условия!
  Едно от основните качества на мениджъра е логическо-реалистичното мислене. Той трябва да умее да събира информация и да взима правилни решения. От многото изследвания става ясно, че грешките в управленските решения се допускат не толкова при самото мислене, колкото в етапа на събиране на информация и в оценката й.
Основни причини за грешки при взимането на решение са:
  • Непълно възприемане на информацията (само част от нея), въз основа на което се градят аргументи. Често се допуска при спорове, при които всеки от противниците "ползва" само своята позиция (информация).
  • Егоцентризъм (неспособност или нежелание за реалистичен поглед; използва се само собствената гл.т.; възприятията са деформирани, данните за ситуацията - също).
  • Самонадеяност (ръководителят се спира на първото решение, до което е стигнал, и го обявява за най-правилно; логическата издържаност на първото решение често не е много висока).
  • Предубеденост (по подобие на горното действие - "оправдава" собствения си вариант; хвърлят се усилия за защита на първото собствено решение, особено ако е свързано и с предпочитания).
  • Конфронтация (логическо поддържане на собствената позиция, особено ако тя е различна от останалите, за да се докаже, че другите грешат, а само ръководителят е прав).
  • Самозащита (желание за ползване на правата, чрез които ръководителят се усеща добър и ценен; логиката се ползва като средство за защита на Аза).
  • Преувеличение (обикновено на изходните данни; често се прилага при рекламиране и преговори).
  • Екстремизъм в позицията (стремеж да се доведе една реалност до краен абсурд; целта е да се покаже абсурдността на взетото решение и сигурния му негативен ефект, с което да се докаже собствената правота; противоречието само по себе си не е вредно, но начинът на взимане на решение може да е "вреден").
  Стилът за взимане на решение често е причина за грешки, като обикновено се пренебрегва някой момент от процеса (напр. липсва достатъчно информация, субективна оценка на информацията, липса на алтернативни решения, неправилен начин за избор на най-добрата алтернатива и др.).

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.