Афективни теории за стабилността


   Подбудителна сила на поведението е запазването на желано емоционално състояние.

   1. За снемане на напрежението. –Тезата е че  състоянието на възбуда не е благоприятно или желателно, затова личността се стреми да не стига до него или да го преодолява . Тази представа се основава на психоаналитичните механизми - изтласкване и рационализация. В тази парадигма е широко разпространено убеждението , че всяка възбуда от еротичен или танатичен характер е болезнена и затова отслабването й носи удоволствие.

   2. За его защита. –Тук личността опитва да поддържа една приемлива за себе си Аз- концепция. Тя възприема , променя, забравя и си измисля своята биография, актуалната ситуация и очакванията за бъдещето си, така както счита за най – добре. ) една от най – нездравословните практики, стилове, его – защита – означава „ не съм това, което съм”)(фалшив Аз на границата от патологията).

   3. За експресия  / изображение/ . Наричат се катарзисни. Тезата е , че личността се облекчава , очиства, след като се разкрие външно или даде воля на преживяванията си. Катарзисът е възможен в 2 плана:
  • физиологичен – чрез физическо натоварване, спорт, особено планинско катерене;
  • психологичен – чрез споделянето.

   4. За създаване на навик – наричат се още за научаването, за повторението, за познатостта, за подкреплението. Основна е идеята, че във всяка нова ситуация индивидът използва такъв тип реакция, която успешно е използвал в друга сходна на нея ситуация.

Афективни социално - психологически модели за обяснение на човешкото поведение

Афективни теории за растежа 


   Тук личността се стреми към постоянна промяна на преживяванията , отхвърляйки каквато и да е сдържаност или постоянство.
   1. За себичността  -слабо място – силна обидчивост, ранимост- ахилесова пета - напр. „ много добре си се справил „– а не „върха си”; силна потребност от комплименти.  Изхождат от философските идеи на Ницше(„ човешко, твърде човешко”); за нуждата на човека от самовъзвеличаване, с понятията от типа на себеутвърждаване, власт, престиж. Личността има силна потребност от постижения и превъзходство, доминиране над другите, вижда смисъла на живота си в това да ръководи, експлоатира и на всяка цена да остави нещо след себе си .   
   2. Игра на роли – Тук личността е ориентирана към постоянно разширяване на идентичността си( отговор на въпроса „кой съм аз”). Тя като че ли има несекваща потребност от себеосъзнааване. Тази мотивация я води към разкриване на самоценността си.
   3. За човешката близост - изхождат от потребността на човека да спечели одобрените на другите, желанието му да бъде приет и обичан.


 „ Доказано е , че човек когато се страхува – има проблеми, болен или е в дистрес – той се възстановява много по- бързо и по – добре, ако знае , че  някой , някъде го обича.”.

   Личността се стреми към общуване , самото условие да е с другите й носи удоволствие, а удовлетворението й по –нататък е резултат от сигналите, които те й дават , че харесването е взаимно. Човекът сякаш е осъден да бъде с другите , но и благословен.
   4. За фисилитацията ( фасилитирам – улеснявам)  Тезата е , че повечето хора получават облекчение, когато са в група , защото се освобождават от някои психични бариери и така увеличават индивидуалните си способности.Основна е идеята, че човека е имитатор. Той е емпатийно настроен към другите и лесно приема мисли, чувства, настроения на тези, с които влиза в контакт.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.