Когнитивни теории за стабилността


    Създават представа за личност, мотивирана да поддържа такова познавателно състояние , че да запазва постоянство и непроменливост.

   1. За съгласуваността – тук личността се стреми да сведе до минимум противоречията вътре в себе си и във взаимоотношенията си.Чувствата и действията са по възможност съгласувани. При установяване на някакви противоречия , тя опитва да ги отстрани, за да се освободи от напрежението , породено от различията / типичен представител – когнитивния дисонанс/.

   2. За категоризацията – описва човека като непрекъснато атакуван от стимули , принуден да си създава мрежа от категории с цел да се справя с информационната натовареност, следователно човек е класификатор , опростява сложните явления като ги категоризира , с което пренебрегва някои техни характеристики. Ако явлението не може да бъде приспособено към някоя от изградените категории, личността отхвърля или изкривява стимула така ,че да го приспособи към вече наличните си категории.

   3. За атрибуцията -също разглеждат състоянието на стабилност , но по отношение на външната среда. Акцентът тук е върху интелектуалните потребности на човека; върху нуждата му на всяко явление , с което се сблъсква да дава такава интерпретация, че да може да го обясни. Тук основната идея е за човека – създател на значения и обяснения.

   4. За индукцията.  – приличат си с атрибутивните , защото също акцентуват върху интелектуалните потребности, но се различават , защото тук личността повече противодейства , отколкото действа в стремежа си към познание. Акцентът е върху несъвършенството на когнитивния живот на човека , липсата на склонност да търси причините за постъпките си. Едва когато бива принуден да отговори на въпрос или да вземе решение , подтикнат от външни стимули , той се опитва да намери причината за поведението си.

Когнитивни социално- психологични модели за обяснение на човешкото поведение

Когнитивни теории за растеж 


   За основна подбудителна сила се приема поривът към усъвършенстване и промяна , и отказът от постоянство на структурите и относителна стабилност.

   1 За автономията – тази представа за мотивация е следствие от нарастващата нужда на хората към свобода и автономия или поне илюзията за тях. Очевиден факт е , че всяка натрапена ситуация кара индивида да се противи или да се чувства неловко, макар и в състояние на свободен избор той все пак да би се спрял на нея.

   2. За разрешаването на проблеми – става дума за  за личност, която се справя с обстоятелството на живота постоянно , решавайки проблеми. Наградата й вероятно е в сдобиването с нов опит , умения, още повече разширяващи възможностите й за справяне с трудности. Това е една от най – дръзките представи за човешка мотивация с голямо приложение в психотерапията.

   3. За стимулацияна - тук личността е изследовател. Тя търси , водена от любопитсво и необходимостта от разнообразен опит. Основна е идеята , че човек се стреми към новото, свежото , вълнуващото , като избягва скучната и бедна на преживяване среда.

4.  Телеологичен( телеология – наука за целите). - разлеждат личността като нагаждаща се към определени образци на поведение. Човек винаги има някаква представа за изхода от действие, ситуация, отношение и така се отнася към случващото се , че да удовлетвори представата си. Това е типичен пример за т.н. живот по сценарий.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.