Когнитивни социално- психологични модели за обяснение на човешкото поведение

Когнитивни теории за стабилността

    Създават представа за личност, мотивирана да поддържа такова познавателно състояние , че да запазва постоянство и непроменливост.

   1. За съгласуваността – тук личността се стреми да сведе до минимум противоречията вътре в себе си и във взаимоотношенията си.Чувствата и действията са по възможност съгласувани. При установяване на някакви противоречия , тя опитва да ги отстрани, за да се освободи от напрежението , породено от различията / типичен представител – когнитивния дисонанс/.

   2. За категоризацията – описва човека като непрекъснато атакуван от стимули , принуден да си създава мрежа от категории с цел да се справя с информационната натовареност, следователно човек е класификатор , опростява сложните явления като ги категоризира , с което пренебрегва някои техни характеристики. Ако явлението не може да бъде приспособено към някоя от изградените категории, личността отхвърля или изкривява стимула така ,че да го приспособи към вече наличните си категории.

   3. За атрибуцията -също разглеждат състоянието на стабилност , но по отношение на външната среда. Акцентът тук е върху интелектуалните потребности на човека; върху нуждата му на всяко явление , с което се сблъсква да дава такава интерпретация, че да може да го обясни. Тук основната идея е за човека – създател на значения и обяснения.

   4. За индукцията.  – приличат си с атрибутивните , защото също акцентуват върху интелектуалните потребности, но се различават , защото тук личността повече противодейства , отколкото действа в стремежа си към познание. Акцентът е върху несъвършенството на когнитивния живот на човека , липсата на склонност да търси причините за постъпките си. Едва когато бива принуден да отговори на въпрос или да вземе решение , подтикнат от външни стимули , той се опитва да намери причината за поведението си.

Когнитивни теории за растеж 

   За основна подбудителна сила се приема поривът към усъвършенстване и промяна , и отказът от постоянство на структурите и относителна стабилност.

   1 За автономията – тази представа за мотивация е следствие от нарастващата нужда на хората към свобода и автономия или поне илюзията за тях. Очевиден факт е , че всяка натрапена ситуация кара индивида да се противи или да се чувства неловко, макар и в състояние на свободен избор той все пак да би се спрял на нея.

   2. За разрешаването на проблеми – става дума за  за личност, която се справя с обстоятелството на живота постоянно , решавайки проблеми. Наградата й вероятно е в сдобиването с нов опит , умения, още повече разширяващи възможностите й за справяне с трудности. Това е една от най – дръзките представи за човешка мотивация с голямо приложение в психотерапията.

   3. За стимулацияна - тук личността е изследовател. Тя търси , водена от любопитсво и необходимостта от разнообразен опит. Основна е идеята , че човек се стреми към новото, свежото , вълнуващото , като избягва скучната и бедна на преживяване среда.

4.  Телеологичен( телеология – наука за целите). - разлеждат личността като нагаждаща се към определени образци на поведение. Човек винаги има някаква представа за изхода от действие, ситуация, отношение и така се отнася към случващото се , че да удовлетвори представата си. Това е типичен пример за т.н. живот по сценарий.