Подрастващият и престъплението

Причини на девиантното поведение, общи и специфични

   Престъпното поведение се буславя  от фактори на средата и в частност от микросредата, но също от особеностите на личността, свързани с индивидуалния начин за реагиране по отношение на жизнените неуспехи. Как постигаш целта си?
   Според криминолозите причините за девиантното поведение на подрастващите (до 18 г.) и на младежите (до 30 г.) са сходни. Формират се в резултат на противоречие между относително равномерно растящите им потребности и различните им възможности и начини за задоволяването им. В тази връзка възможностите на отделния индивид зависят от неговото семейство и социално-икономически статус. А мястото, заемано в социалната йерархия, е естествено различно. Така източникът на девиантното поведение се полага в социалното неравенство.

   У подрастващите и младежите социалното неравенство се проявява по специфичен начин. На това основание може да се изведе набор от няколко общи причини за девиациите:

•  семантика на понятията "зрял" и "млад" индивид. В различните общества те обозначават не просто възрастови, но и статусни различия. Понятието "зрялост" има по-скоро социално-ценностно значение и вече предопределя някакво неравенство, най-малкото във връзка с правата и задълженията. На различните езици понятието "млад" указва не само възраст, но и зависим, подчинен статус. Следователно възрастовите различия подхранват и допълнително натоварват преживяването на социалното неравенство;

• наличният потенциал и изискванията за социална зрялост. Противоречието между постоянно растящите потребности и неравните възможности за задоволяването им у подрастващите добива особено остър характер по силата на сблъсъка между високия енергиен потенциал на младостта, бурното развитие на различните ресурси (емоционални, интелектуални), желанието за себеутвърждаване в света на възрастните от една страна, а от друга - ограниченият жизнен опит и ниският неопределен маргинален социален статус;

• проблемът за канализирането на енергията. Това е болезнен проблем, свързан с насочеността на активността към просоциални форми на поведение, доколкото подрастващият има особена нужда от признание и себедоказване. Разочарованията от социалния свят обаче го карат да търси себе си с отрицание, опортюнистични постъпки, в престъпления или бягство (алкохол, наркотици, суицид) като форма на протест.

    Освен тези общи причини има и гранични фактори, от които зависи появата на точно определени форми на отклонение, например:

• съществува устойчива връзка между незадоволяването на потребността от себедоказване и прибягването до насилствени престъпления;

• склонността към алкохол или дрога се подхранва от ореолите им на фактор в първия случай, облекчаващ общуването между хората, а във втория увеличаващ сексуалната потентност. За младите хора и двете качества са от особено значение;

• лица, за които насилието, алкохолът и наркотиците са чужди светове, предпочитат доброволен отказ от живота. Тази форма на суицидно поведение идва в резултат от неприемането (осъзнато или не) на обкръжението и желанието за приспособяване към него.

Концепцията за двойния неуспех

 

   Концепцията за двойния неуспех отразява социално-психологическия феномен "ретризъм" (отстъпвам, оттеглям се), който обозначава стремежа към бягство от действителността и жизнените трудности. Ретристки форми на поведение възникват при наличието на две обстоятелства: продължителен неуспех в преследването на целите с легални средства и неспособност да се прибегне към нелегитимни начини за достигането им. Двойният неуспех води както до индивидуален ретризъм, така и до формиране на ретристни субкултури (относително автономни култури).