Управлението е свойство на дадена система да получава преработва и предава информация, да избира и реализира варианти на поведение и действия, които осигуряват съществуването и развитието на системата.

Управлението има различни аспекти на тълкуване. Да се управлява една организация означава:

  • да се реши какво да се постигне от дейността й - планиране
  • да се реши как и кога ще се направи – организиране
  • да се реши кой ще го направи – ръководене
  • да се прецени постигането на зададените цели – контрол
  • да се прецени трябва ли нещо да се промени в целите, плановете, мотивацията в системата за контрол – устойчивост

    Дейностите планиране, организиране, ръководство, контрол и устойчивост се определят като основни функции на управлението. Те се изпълняват последователно във времето и формират процеса на управлението.

    Управлението е психичен процес като реализацията на функцията контрол логически отвежда към оценка на устойчивостта на системата или необходимостта от промени, корекция на целите и задачите. С това започва функцията планиране за следващия период от управлението на организацията.

    Педагогическата дейност е процес на управление, при който едно лице или група лица изпълняват ролята на управляващи, а едно или повече лица на управлявани. Лицата от първата група се наричат възпитатели и учители, а тези от втората група възпитаници и ученици. Начинът, по който се извършва педагогическото управление е различен през различните исторически епохи в различните страни и региони. В него намира отражение общият социален модел на управление присъщ на обществото, в което протича педагогическата дейност.

Темата за управленските функции на учителя в образователния процес се обуславят от:


  • Глобализацията
  • Интегрирането на България към европейския съюз 
  • Необходимостта младото поколение да бъде конкурентно на световния пазар на труда.

    С оглед на това всяка училищна паралелка трябва да има такова управление, което да улеснява преподаването и ученето, осигуряването на ред и дисциплина и да подпомага учебните постижения и личностното развитие на учениците.

    Ескалиращата агресия, липсата на морални ценности пристрастяването към неконструктивно поведение налагат промяна на образователно-възпитателния модел на България. В него приоритет са уменията и знанията, които усилват възможностите за позитивни взаимодействия между хората. Такива са групите умения:

  •   за комуникация от различно естество \делова и неформална\
  • за работа в екип и група
  • за справяне с конфликти  
  • за решаване на проблеми 
  • за мултикултурно разбирателство




    Ефективното управление на класа е невъзможно без активната позиция на учители и ученици, и без взаимодействието между тях.

    Най-същественото предназначение на педагогическото общуване е целенасоченото направляване на развитието на личността. Това означава учителите да познават социалните закони и психолого-педагогическите закономерности на развитието в училищна възраст.

    Комуникативните качества са от съществено значение за всеки учител. При по-висшите комуникативни умения се включват умения за:
  • наблюдение,
  • изслушване,
  • взаимно влияние,
  • кооперация и интегриране.

    Трудностите, с които учителите се сблъскват при управлението на образователния процес са най-често свързани с анализ на мотивационната сфера и интимните преживявания в разглеждания период. Тези трудности намират израз в способността на ученика да маскира своите действителни психически състояния и да скрива истинските мотиви на поведение.

    Проблемите на педагогическото общуване като управленска функция са обект на научно изследване от древността до днес.

    Основните фактори, от които зависи правилното организиране на социалната комуникация в училище са:
  • Обективните потребности на училищното обучение като вид педагогическа дейност.

    Училищното обучение изисква точно спазване на указанията на учителя, т.к. той е носител на социален опит и ако тези указания не бъдат спазвани, то учебната дейност рязко снижава ефективността си.


  • Особеностите на социалната среда, в която се извършва образователния процес.

     Социалната среда на учениците е динамична, т.к. с навлизането в пубертета и след пубертетна възраст, в тази среда започват да доминират неконтролирани от семейството и училището компоненти. Това е естествено поради все по-голямата самостоятелност на личността, но то е една от пречките за осъществяване на дисциплинираност в хода на учебната дейност.


  • Възрастовите особености на обучаваните.

     Те също са динамични като големия проблем, че учениците постъпват в училище като деца с всички специфични особености на детската личност, а до завършването на средното си образование изграждат характеристиките на младия човек.



  • Индивидуалните особености на учениците.


   Съобразяването с тях е най-сериозното изискване на частно психолого-педагогическо равнище. Опознаването на тези особености изисква специална подготовка и често учителите или не я притежават, или изпитват влиянието на личните симпатии и антипатии в определяне на прякото си отношение към учениците. Наблюдават се силни изопачавания на основата на особеностите на междуличностното възприемане. Ето защо, наличието само на педагогическо образование не е гаранция за управление на образователния процес на основата на индивидуалния подход.


  • Основните комуникативни качества и умения на учителя са взаимосвързани и обуславят трудовата им реализация както при работата с учениците, така и при контактите с родителите.


   В резултат на рутинната, стереотипизацията, апатията и демотивацията комуникативната компетентност на учителите може да се влоши. Същността й се изразява в подържането на контакти на основата на взаимно опознаване и доверие, т. е. недвусмислено комуникирне между партньорите, взаимно подкрепяне, конструктивно решаване на конфликти. Това е важна част от съвременното разбиране на педагогоческата професия, въз основа на която се градират управленските функции на учителя.



Между всекидневното и педагогическо общуване съществува тясна връзка.

   Естественото общуване в семейството се характеризира се непринуденост, несистемност и хаотичност.Педагогическото общуване се отличава с целенасоченост, преднамереност и регламентираност. То е, защото ролите на участниците в педагогическото общуване са йерархизирани и до голяма степен стериотипизирани.

   В реалния учебно-възпитателен процес педагогическото общуване се осъществява чрез разнообразни форми на различни равнища. Учениците и учителите най-често общуват помежду си в рамките на контекста на педагогическата ситуация. Като водещата роля на педагога е да преподава, обучава и възпитава.

  Педагогическото общуване е основен вид социално общуване и е структурирано от три компонента - информативен, интерактивен и перцептивен.

   Изграждането на истински хуманни отношения в учебно-възпитателния процес изисква учителят да умее да определи мярката на оптималната дистанция със своити ученици, която да го приближава максимално до тях и да осигурява най-добри обучителени и възпитателни резултати.

   Проблемите на педагогическото общуване в учителската професия могат да се решат чрез разкриване на многостранните функции на педагогическото общуване като фактор за формиране на личността. Било  би добре да се изгражди научно-обоснован модел на педагогическото взаимодействие, като комуникативна интеракция между учители и ученици.

   И не на последно място запознаване на с типичните езикови особености на учениците от различни възрастови групи \социолингвистични стилове на комуникация\.

   В учителската професия учителят следва да има нужните знания за преподаване, но и да стои активно \в крак с тенденциите\ както по отношение развитието на учебната дисциплина, така и по отношение привличането на вниманието на учениците. Професионализмът на учителя се изразява в това, че трябва да е личност с присъствие, интелект, чувствителност и усет за разбиране на децата и утвърждаване заради тях самите. Това означава ясни критерии и правила в класната стая.




Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.