Бенджамин Блум
Бенджамин Блум
   Основното средство за констатиране на факта, че е осъществено учене, е да се демонстрира извършване на нова човешка дейност, когато това се изисква от обучавания. От наблюдаваните промени в поведението може да се направи извода, че в дългосрочната памет на ученика са се появили нови единици \представни, речеви\, които не са съществували преди осъществяване на ученето. Следователно, резултатите от ученето са състояния на нервната система, които се запазват продължително време в индивидуалното съзнание и подпомагат личността в решаването на житейски задачи. Тъй като ефекта от тези състояния е да се даде възможност на хората да изпълняват постоянно определени дейности, същите могат да бъдат наречени „научени способности”. От общотеоретична и практическа гледна точка би било полезно при определяне на границите на познанието в областта на процесите на учение при човека да се разграничат основните видове резултати на образователния процес или научените способности. Те ясно се различават един от друг по това, каква дейност дават възможност да се извършва. Също те се различават и по естеството на когнитивните структури, чрез които са представени в дългосрочната памет и още по оптималните за научаването им специфични условия. Въз основа на тези критерии могат да се диференцират 5 типа научени способности:
  1. Вербално знание – този тип знание обхваща диапазонът от единични названия и понятия, през изолирани факти, до цялостни образувания от организирано изучаваната информация. Типът дейност, от която произтича вербалното знание е устно и писмено деклариране на информационния поток. 
  2. Интелектуални умения \процесуално знание\ - тези способности дават възможност на ученика, чрез манипулиране със символи да демонстрира използването на понятия и правила към конкретни случаи. Разликата между вербалното и процесуалното знание е, че вербалното знание се демонстрира през твърдението ,,знам,, , а процесуалното през твърдението ,,знам как,,. 
  3. Когнитивни стратегии – това са умения, които се използват за да насочват базисните когнитивни процеси \внимание, възприятие, памет и мисле\. Когнитивните стратегии се използват при решаване на проблеми като отказват влияние върху качеството на учене по отношение на обработка на информация и извличане на информация от паметта. Когато такива стратегии целенасочено се преподават на учениците те формират умението за метапознае \отвъд познание, знание за самото знание\. 
  4. Нагласи – според общоприетото мнение този четвърти  тип резултат от ученето притежава афективни и когнитивно-паметови компоненти. Нагласите са заучени състояния, които влияят върху избора на лично действие, който човек прави по отношение на други хора предмети, събития. Тъй като изборът, който човек прави обикновено трудно може за се наблюдава пряко, то нагласите най-често се измерват чрез въпросници - самоотчети. 
  5. Моторни умения – резултатите от ученето се състоят и в действия, които са нужни за извършването на процедури. Тези процедури могат да бъдат прости и сложни и могат да бъдат научени поетапно с оглед придобиване на по-голяма точност и разполагане във времето на морното действие. Моторните умения се означават обобщено като изпълнителска практика, която има функцията да обединява частичните умения в цялостно умение.
    Резултатите от ученето в училище са много зависими от характеристиките на учебните програми и най-често са свързани със специфичното предметно съдържание на отделните учебни дисциплини. Всеки учебен предмет обикновено включва повече от една категория учебен резултат. Математиката например е насочена към развитие на интелектуални умения, но включва и постигането на вербално познание за ситуации и за количествени понятия. Може да се каже, че петте  вида научени способности присъстват във всички традиционни предметни области на училищната програма. Нещо повече, дори когато основните цели на дадена предметна област са формиране например: на вербално познание в учебната дейност присъства и допълнителната задача да се създаде познавателен интерес към предмета, което е свързано с учебният резултат - формиране на нагласа. Най-известната класификация на учебни цели се състои от 3 основни области и е предложена в типологията на Блум - когнитивна област, афективна област и психомоторна област. Въз основа на изследователската практика и теорията за ученето могат сравнително точно да се определят условията блогоприятни за постигането на напредък в тези 3 области и по отношение на 5-те вида учебни резултати. Тези условия се различават и изискват специфично планиране на процеса на обучение. Такива условия са: 
  1. Вербално познание. Редица изследвания подкрепят теоретично потвърдената теза, че предишните знания допринасят много за усвояването на нови информационни потоци. Ето защо учебната програма следва принципа от познато към непознато. За добро овладяване на вербалното знание значение има организацията на педагогическото общуване, която влияе върху процеса на кодиране. Положително въздействияе върху съхраняване на нови знания оказва и включването на контекстуални насоки по време на усвояване на новите знания. 
  2. Интелектуални умения. -Основното условие оказващо влияние върху усвояване на интелектуални умения е достъпът до умения - предпоставки. За разлика от вербалното познание, интелектуалните умения са сума от единични подчинени умения и трябва да бъдат усвоени като взаимносвързани компоненти. Изводът е, че преподаването с цел оптимално учене изисква точното идентифициране на тези умения-предпоставки, по пътя на анализ на задачата. Съхраняването на интелектуалните умения изисква продължителен преговор и постоянна практика, докато се достигне до равнище на автоматичност. 
  3. Когнитивни стратегии. Много от стратегиите на вниманието, извличането на информация от паметта и решаването на проблеми могат да бъдат припомнени чрез кратко вербално съобщаване. Ученето на нови когнитивни стратегии изисква обяснения и упражнения, отново чрез свързване на наличните знания и умения с новия контекст за тяхното използване. Следователно, трайното усвояване на някои когнитивни стратегии не може да се постигане без практикуването им в различен контекст, затова някои автори на учебници считат, че всеки раздел от учебната програма трябва да завършва с обобщителен урок, където задачите да са практически ориентирани \решаване на казуси и правене на проекти\.
  4. Нагласи. Обикновено нагласите се формират в индивидуалния житейски опит на личността. Най-надеждната организация за формиране на проактивно поведение е метода на човешкото моделиране. За модел може да служи жив човек, нарисуван образ или дори напечатано указание. Желателно е моделът да се възприема от учащите се като влиятелен и достоен за подражание. Процедурата, която води до усвояване или промяна на дадена нагласа включва два етапа: - моделът демонстрира избор на действие, отразяващо нагласата- цел или тази, която искаме да формираме у учениците; - учениците са свидетели как моделът изпитва удовлетворение или е възнаграден за избраното от него действие, за да бъде нагласата потвърдена и изпробвана от учащите се като личен избор на действие. 
  5. Моторни умения. Усвояването на моторни умения често започва с фактическото усвояване на когнитивния компонент на дадената изпълнителска практика. Различните компоненти на сложното моторно умение се съчетават в практиката на цялостното умение. В същност практиката води до плавно и добре разчетено във времето действие или моторно умение.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.