Индивидуализация и деференциация на обучението

   Всеки ученик има свои индивидуални способности и стил на учене. Този факт следва да бъде взет под внимание особено при случаи на ученици със силно изявени или занижени способности. В много страни при такива случай се изготвя индивидуален учебен план насочен към разликите в индивидуалните способности на ученика.

   Основната форма за реализацията на индивидуализацията в учебната работа е диференциацията.Главното при този подход е на учениците да се даде самостоятелна работа, по двойки или в групи, но учебните задачи да са адаптирани към познавателния интерес на всеки обучаван и съобразени със специфичните особености на учениците.

Източниците на индивидуалните различия между учениците са:

  • разлика в произхода и семейната среда, които водят до различия в речника, ценностната система и познанията;
  • разлика в познавателните възможности, а именно - обем на внимание, бързина на мислене, устойчивост на възприятие и памет;
  • характерологични различия, които пораждат различни стилове на учене, мотивация, нагласи и интереси;
  • различия по пол;
  • различия по етнически произход.

   Посочените групи индивидуални различия налагат неизбежно учителите да организират учебния процес по начин, при който да се индивидуализират темповете и степента на сложност на дейността.

Това изисква те да използват нови методи и техники на преподаване, така че всеки ученик да получи количество работа и ангажираност, което е оптимално за него в дадения момент.


ТЕХНИКИ НА ПРЕПОДАВАНЕ И УЧЕНЕ


Проблемно обучение


   Проблемното обучение цели да формира у учениците умения за решаване на проблеми и сътрудничество. То изисква от учениците самостоятелно изследване на действителността, на способност да откриват същността на проблема, както и някои знания за информационните технологии. При проблемното обучение учителят изпълнява ролята на координатор и експерт. Проблемното обучение помага на учениците да се научат как да учат. То е организирано чрез съвместна работа на учениците в групи. По този начин учениците се научават да координират собствената си познавателна дейност, т.е. относително сами да достигнат до нови знания, вместо да ги получат наготово. Така учениците осъзнават, че ученето е процес на търсене на знания \информация\.

   Когато се използва този начин на преподаване и учене учениците развиват критично мислене, което им позволяват да свържат новата информация с конкретната цел, за която могат да я използват. Успехът им при този модел на учене зависи от активността им както в училище, така и извън него.

Груповата организация на проблемното обучение се основава на:
  • избор на проблемна ситуация;
  • определяне на стратегия за търсене на информация;
  • събиране на информация;
  • използване на информацията за решаване на проблеми;
  • обобщаване на резултатите и оценка на качеството на резултата.

   Групите могат де се сформират на случаен принцип, според личния избор на учениците или чрез подбора от страна на учителите.Добре организираната групова работа влияе силно върху формирането на личността и утвърждаването на ценностна система по посока развитие на умението на учениците да работят заедно и готовност за сътрудничество; умения да се аргументират, толерантност към различните мнения, социален опит в група.

Ефективното сътрудничество се основава на справедливото разпределение на работата и общата отговорност за изпълнение на задачите.

Метод на проектите


   Методът на проектите е алтернатива за цялостната организация на обучението, т. к. при него познавателната активност е центрирана около конкретен теоретически и практически проблем.

   Целта на проекта е не толкова да се разреши определен проблем, а учениците да разберат колкото се може аспекти на избраната тема на проекта, а именно: органически свързаните аспекти с предмета на обекта, явлението в реалния живот.Всеки проект е уникален, защото разглежданите проблемни области не са някаква абстрактна концепция, а са извлечени от действителността.

Методът на проектите изисква внимателно планиране на дейността на учениците. То /планирането/ се реализира на две равнища:

1. Засяга цялостния процес на обучение, в хода на който учителят трябва да преподаде определени знания по темата на проекта.

2. Отнася се до самостоятелната работа на учениците по изпълнение на конкретните проекти.

   Важно преимущество на този метод в сравнение с традиционното обучение е, че вербалната активност на обучаваните не е доминираща, а се акцентира на ученето чрез действие.

При този метод учителят запазва ръководната си роля, но тя не е така подчертана, а той участва най-активно в общото планиране и в процеса на оценка на дейността.Учениците имат право сами да избират своя дял от работата, съобразно собствения предишен опит, способности и амбиции, и без специално методическо указание от страна на учителя, относно формата на изпълнение на проекта.

Социодрамата


   Този метод на обучение дава възможност да се персонализират знанията на учениците по творчески начин.Основната идея е, че човек се учи не само като получава информация, а като преструктурира и преосмисля собствения си опит.

   Социодрамта е полезна при формирането на социални умения и модели на поведение. Нейната основна функция е да се подпомогне индивидуалното съзнание в разбирането на собствената идентичност и да се „затвори” процеса на идентификация, съобразно изпълняваните социални роли \аз като ученик, аз като съученик, аз като приятел и пр.\. Това означава, че играейки роля учениците апробират поведение, което биха упражнили в дадена реална ситуация. Така собствената личност на ученика си взаимодейства с героя, с когото той трябва да се идентифицира.

   Целта е учениците да осмислят проблема чрез собствения си опит. Според традиционното виждане социодрамата е просто игра, но когато учениците изиграват определена ситуация те свързват новите знания с личния опит и така моделират нов поведенчески репертоар.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.