В България има три основни групи  проблеми пред конфликтологията:


Първа група. Проблеми на теорията и методологията.

Това са базовите проблеми, които изискват първостепенно внимание и без чието изясняване не може да се говори за наука и научен подход при изследването и разрешаването на конфликтите. Обобщено тези проблеми са следните:
  1. Продължаване на проучванията и изследванията по избор на конфликтологична парадигма.
  2. Разработване на класификационни системи на конфликтите за нуждите на научните изследвания, обучението и конфликтологичната практика.
  3. Разработване на методология на конфликтологичните изследвания. В тази област предстои да се изследват специфични проблеми на конфликтологичната наука.  

Втора група. Организационно-технологични проблеми.   

От гледна точка на прогнозирането и разрешаването на конфликтите на преден план стои въпросът за моделиране на социалните процеси. Проблемът не е нов, но се налага отново да се върнем към него като конфликтологичен инструмент главно за прогнозни и практически цели.
Социалните технологии също се нуждаят от адаптиране и развитие за решаване на конфликтологични задачи. Централен въпрос в случая е вземане на управленско решение в конфликтни ситуации.  
Институционализирането и изграждането на конфликтологичната система в страната е другият проблем, който трябва да се разрешава, за да се създадат предпоставки за ефективна дейност. 

Трета група. Образователни и педагогически проблеми. 


Проблеми пред конфликтологията в България
На първо място е разширяването и задълбочаването на обучението на студенти по конфликтология в университетите и специалните академии. Проблемите се отнасят и до съдържанието и методиката на обучението. Стремежът – разработването на национален образователен стандарт, съвместим с европейските изисквания.  
   От специално внимание в методическо, съдържателно и организационно отношение се нуждае осмислянето на досегашния стил в системата на допълнителното обучение на възрастни. Разработването на гъвкави модулни системи на обучение е непосредствена и неотложна задача.
Възловият въпрос за подготовката на научни кадри и специалисти конфликтолози стои открит и тепърва се нуждае от научна обосновка и правна регламентация и практически действия.
Ясно е, че разрешаването на проблемите, за които стана дума, не са по силите само на българската научна конфликтологична общност. Както и досега българските учени ще разчитат на съвместна дейност с колегите си от другите страни, които са водещи в изучаването на конфликтологичната проблематика (Европа, Русия и САЩ).  

Етапи на развитие

От наукознанието е известно, че всяка нова наука преминава през няколко етапа: 
  1. Зараждане (появяват се първите трудове на няколко учени, които предлагат определени оригинални идеи; тези учени най-често нямат или почти нямат последователи; новото направление даже може да няма наименование).
  2. Създаване (изследователите специалисти се обединяват, издават се списания, провеждат се конференции, излизат колективни сборници).
  3. Институционализация (тематиката на изследванията се оформя във вид на специална наука, съответната специалност започва да се преподава в университетите, създават се нови кадри, рязко се увеличава броят на учените и числото на публикациите). 
  4. Стабилизация (науката е призната от всички, намалява количеството на публикациите, науката започва да се разделя на отделни части).

В България  конфликтологията се намира на етап между своето създаване и институционализация. Днес е важно в какво качество конфликтологията ще се институционализира, каква парадигма и концепция ще приеме? Може да се каже, че идеите на  синергетиката (преди всичко на социосинергетиката) могат да послужат за научна основа на конфликтологията.     

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.