Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Психология на деструктивната личност

   Последната и най-голяма творба на Фром – „Анатомия на човешката деструктивност” е публикувана на английски език през 1973г. и на немски през 1974г. Това значимо произведение може да се определи като равносметка на цялостната научна дейност на Фром. Той прави задълбочен теоретико-практически анализ на един съществен човешки феномен- деструктивността. Интересът към него се определя от обстоятелството, че през изминалия 20-ти век агресията, насилието, революциите, войните, смъртта придобиват огромни непознати явления. 

   Фром формира собствен психоаналитичен модел за деструктивността, с който преодолява алтернативата инстинкт-поведение. Той определя два вида агресия при човека – първият е общ за човека и животните и е генетично програмиран- това е вроденияит инстникт да се избягва или напада агресора, който се явява опасност за живота и сигурността на индивида. Тази агресия се нарича „защитна” и нейната биологична цел е да съхранява живота и здравето , да служи за продължението на вида и затова Фром я определя като благоприятна или оправдана.

  Вторият тип човешка агресивност, която не е генетично програмирана, е зловредната агресия, която намира своя израз чрез жестокост и деструктивност. Тя няма нищо общо с биологичната адаптация и биологичните инстинкти. Според Фром най-голямото теоретично недоразумение е хипотезата, че цялостната човешка агресия, включително убийството и изтезанието, са резултат от биологично фиксирана агресивност. Поддръжниците на тази теория биха могли да оправдаят всяка социална и индивидуална разруха и смърт с вечните и неизменими природни характеристики на човека, с вечния и непреодолим Танатос.

   Втората част на „Анатомия на човешката деструктивност” е формулирана като „Доказателства срещу инстинктивната теза”. В нея авторът използва достиженията на науките неврология, палеонтология и антропология, за да направи един съществен извод: „Деструктивността не е нито вродена, нито част от човешката природа, тя не е обща за всички хора”.

  Фундоменталната разлика между инстинктивните (биологични) потребности и екзистенциалните (социални) потребности определя и съществената разлика между благоприятно-защитната и зловредно-деструктивната агресия. Качествата на деструктивната личност са: злостност , жестокост , инивидуален и обществен нарцисизъм (синдром на упадъка).

Няма коментари:

Публикуване на коментар