Последната и най-голяма творба на Фром – „Анатомия на човешката деструктивност” е публикувана на английски език през 1973г. и на немски през 1974г. Това значимо произведение може да се определи като равносметка на цялостната научна дейност на Фром. Той прави задълбочен теоретико-практически анализ на един съществен човешки феномен- деструктивността. Интересът към него се определя от обстоятелството, че през изминалия 20-ти век агресията, насилието, революциите, войните, смъртта придобиват огромни непознати явления.
Фром формира собствен психоаналитичен модел за деструктивността, с който преодолява алтернативата инстинкт-поведение. Той определя два вида агресия при човека – първият е общ за човека и животните и е генетично програмиран- това е вроденияит инстникт да се избягва или напада агресора, който се явява опасност за живота и сигурността на индивида. Тази агресия се нарича „защитна” и нейната биологична цел е да съхранява живота и здравето , да служи за продължението на вида и затова Фром я определя като благоприятна или оправдана.
Вторият тип човешка агресивност, която не е генетично програмирана, е зловредната агресия, която намира своя израз чрез жестокост и деструктивност. Тя няма нищо общо с биологичната адаптация и биологичните инстинкти. Според Фром най-голямото теоретично недоразумение е хипотезата, че цялостната човешка агресия, включително убийството и изтезанието, са резултат от биологично фиксирана агресивност. Поддръжниците на тази теория биха могли да оправдаят всяка социална и индивидуална разруха и смърт с вечните и неизменими природни характеристики на човека, с вечния и непреодолим Танатос.
Втората част на „Анатомия на човешката деструктивност” е формулирана като „Доказателства срещу инстинктивната теза”. В нея авторът използва достиженията на науките неврология, палеонтология и антропология, за да направи един съществен извод: „Деструктивността не е нито вродена, нито част от човешката природа, тя не е обща за всички хора”.
Фундоменталната разлика между инстинктивните (биологични) потребности и екзистенциалните (социални) потребности определя и съществената разлика между благоприятно-защитната и зловредно-деструктивната агресия. Качествата на деструктивната личност са: злостност , жестокост , инивидуален и обществен нарцисизъм (синдром на упадъка).
Няма коментари:
Публикуване на коментар