Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Синдром на растежа


 Синдром на растежа Ерих Фром
Ерих Фром
   Здравето е цялостна обща оценка на състоянието на личността. Здрав е този човек, който успешно преодолява стимулите, които му причиняват телесни страдания, а също така и социалните стимули, които пречат на реализацията и развитието му.

   Основен критерии за психично здраве е синдромът на растежа. Той мотивира запазването на живота, свободата и творческото развитие на личността. Негови основни елементи са любов към себе си и другите хора, стремеж към свободата и творческа реализация на личностния потенциал, заложен от природата под формата дарба. Синдромът на растежа има три водещи симптома: биофилна ориентация, продуктивна обич и продуктивно мислене.

   Биофилната ориентация на човека е цялостна и неразчленима негова характеристика- това е тенденцията за съхраняването на живота. Биофилноориентираният човек притежава характерни личностни черти като:

  • способност за товрческа дейност във всички области 
  • способност за непрекъснато усъвършенстване и развитие
  • предпочита рисковете пред сигурността и статуквото
  • умения а вижда цялото и неговата структура
  • използване на любовта, разума, личния пример
  • изпитва радост от живота във всичките му прояви

   Ерих Фром предлага хуманистичната етика да се изгражда чрез основните принципи на биофилната ориентация. Биофилният човек вярва в успеха от дейността си, което по същество е вяра в живота. Крайните прояви на некрофилната и биофилната ориентация се срещат рядко. Идеалният некрофил е краен параноик, а идеалният биофил- светец. Според Фром факторите, които правят възможно доминирането на биофилията е общуването с биофили още от детството.

   Фундаментални качества на биофилната нагласа са продуктивните любов и мислене. Фром анализира тези качества, като поставя акцент върху специфичен единствено за човека социалнопсихологически противоречив прооблем: потребността му да се обеини в група с други хора и в същото време да бъе независим и свободен от групата индивид. „Парадоксът на човешкото съществуване е, че човекът търси едновременно и близост, и самостоятелност; единство с другите и в същото време- съхраняване на своята уникалност и инивидуалност. Решаването на това противоречие има само една възможност- продуктивните любов и мислене. Те определят смисъла на съществуването.

Няма коментари:

Публикуване на коментар