Синдром на растежа

Ерих Фром

   Здравето е цялостна обща оценка на състоянието на личността. Здрав е този човек, който успешно преодолява стимулите, които му причиняват телесни страдания, а също така и социалните стимули, които пречат на реализацията и развитието му.

   Основен критерии за психично здраве е синдромът на растежа. Той мотивира запазването на живота, свободата и творческото развитие на личността. Негови основни елементи са любов към себе си и другите хора, стремеж към свободата и творческа реализация на личностния потенциал, заложен от природата под формата дарба. Синдромът на растежа има три водещи симптома: биофилна ориентация, продуктивна обич и продуктивно мислене.

   Биофилната ориентация на човека е цялостна и неразчленима негова характеристика- това е тенденцията за съхраняването на живота. Биофилноориентираният човек притежава характерни личностни черти като:

• способност за товрческа дейност във всички области 
• способност за непрекъснато усъвършенстване и развитие
• предпочита рисковете пред сигурността и статуквото
• умения а вижда цялото и неговата структура
• използване на любовта, разума, личния пример
• изпитва радост от живота във всичките му прояви

   Ерих Фром предлага хуманистичната етика да се изгражда чрез основните принципи на биофилната ориентация. Биофилният човек вярва в успеха от дейността си, което по същество е вяра в живота. Крайните прояви на некрофилната и биофилната ориентация се срещат рядко. Идеалният некрофил е краен параноик, а идеалният биофил- светец. Според Фром факторите, които правят възможно доминирането на биофилията е общуването с биофили още от детството.

   Фундаментални качества на биофилната нагласа са продуктивните любов и мислене. Фром анализира тези качества, като поставя акцент върху специфичен единствено за човека социалнопсихологически противоречив прооблем: потребността му да се обеини в група с други хора и в същото време да бъе независим и свободен от групата индивид. „Парадоксът на човешкото съществуване е, че човекът търси едновременно и близост, и самостоятелност; единство с другите и в същото време- съхраняване на своята уникалност и инивидуалност. Решаването на това противоречие има само една възможност- продуктивните любов и мислене. Те определят смисъла на съществуването.