ПСИХОЛОГИЧНА БЕСЕДА


   Беседата е провеждане на разговор между изследователя и изследваното лице /респондента/. Методът има голям потенциал.  Изследователският материал се съдържа в казаното от двамата. Например при интервю за работа. е необходимо :
  1. Предварителна подготовка на психолога и създаване на план; въпросите се задават без да се четат;
  2. Изследователят следва да създаде предварително добър контакт. Обикновено беседата е в естествени условия на дейността. Тук същественото е да се наблюдава невербалното поведение, къде се избягват отговорите; вокалните изяви.
  3. При беседата регистрацията на отговорите трябва да бъде скрита, например можем да проведем беседа ако работим в училище, без изследваното лице да разбере, че с него е проведена беседа. 
  Недостатъците при беседата са:
  1. Изисква се голям разход на време; 
  2. Регистрацията на отговорите е много трудна; 
  3. Информацията трудно се поддава на обработка; 
  4. Може да се появи избирателно слушане.
ПСИХОЛОГИЧНО ИНТЕРВЮ

ПСИХОЛОГИЧНО ИНТЕРВЮ


   Психологичното интервю е много близък до беседата метод. Използва се най- вече в социалната психология, за събиране на информация при социално-психологическите изследвания. Изследователят задава въпроси, изследваното лице отговаря. Изследваното лице знае за разговора с психолога. Тук формата е формална и е много по- строга от беседата. Важно е да се създаде непринудена обстановка, за да се създадат условия за откровеност и се подчертае, че интервюто е анонимно. Обикновено излагаме накратко целите. Участието следва да е доброволно. Ако получим отказ, правим опит да убедим човека, че става въпрос за изследване. Понякога, ако е необходимо, маскираме целите си.
Психологичното интервю се базира на 3 положения:
  1. Интервюираните могат да си дадат сметка за състоянията си и да ги вербализират пред интервюиращия;
  2. Качеството на събираната информация зависи от мотивацията на интервюирания да я сподели, от готовността му да направи това; Ние предполагаме, че интервюираните нямат право да бъдат неискрени;
  3. Изследователят не трябва да разкрива мнението си пред изследваното лице, за да не повлияе на отговорите му.
   Въпросите могат да са по памет или да се четат. Съществено е времето, когато изследваното лице дава отговора. В процеса на беседата може да се получи ситуация на нарастващо безпокойство. Много често в интервюто се отказва да се отговори- “не зная”. Тогава можем да стимулираме изследваното лице “ Да, въпросът е труден, но Ви молим за вашето мнение”. Задължително е да се изкажат благодарности и извинения за притеснението. Обикновено тогава човек се отпуска и казва много съществени неща. Няма единно мнение по това, как да се регистрират отговорите. Възможни са и скрити средства, за да не се губи контакта между изследваното лице и изследователя.Използват се и двата  вида въпроси: 
  • Отворени- изследваното лице конструира отговорите си
  • Затворени- поставят в определени рамки. Изследваното лице трябва да избере някой от отговорите /тест/. Те облекчават паметта, по- предпочитани са.
Психологичното интервюто може да се провежда по три начина:
  1. Структурирано - доближава се до анкетата, различава се само по това, че информацията се получава във вербален вид; въпросите са структурирани.
  2. Свободно- предварително са небелязани темите, без да са дадени възможни отговори.
  3. Полусвободно- това е средна форма.

Както при беседата е съществено важно да се следи за невербалното поведение на интервюирания.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ


   Психологическия експеримент представлява целенасочено и организирано създаване на ситуация на обстановка, при която се наблюдава възникването и развитието на дадено психично явление.
   Най- характерното е активното вмешателство на изследователя в хода на събитията и ако при наблюдението явленията само се описват, то тук можем да правим заключение за причинно- следствени отношения . Има голямо значение в науките- химия, физика, в психологията също. Експериментът може да се повтори. Изследователят може да изолира външни влияния; да въвежда експериментално въздействие- манипулиране на определена променлива. Позволява стандартизация /повишаване на валидността- достоверността/.

Психологическия експеримент бива 2 вида: 

   1.Лабораторен - в специално създадени условия, целта е максимален контрол на конкуриращите се фактори. Създава се експериментален сценарий( Например -Павлов и кучето).
  • Предимства: дава възможност освен да се наблюдават външни реакции, да се измерват и физиологични реакции; незаменим при психологически подбор за обучение в определени специалности или за определени професии
  • Недостатъци: изследваните лица знаят, че са обект на изследване, нагаждат поведението си; изисква се задължително съгласието на изследваните лица да участват; влиянието на изследователя е много силно, което може да постави под съмнение валидността на експеримента; проблемът човек- машина /например компютъра/; лабораторният експеримент е скъп- лаборатории, стъкла за еднопосочно гледане.

   2.Естествен експеримент- За първи път се използва от  Лазурски през 1910г. Оттогава се говори за естествен експеримент. Провежда се в естествената за респондента среда за дейност. Възможно е изследваното лице да не знае за експеримента. Съчетава предимствата на лабораторния експеримент и наблюдение. Емпиричният материал се събира чрез наблюдение и/или бланкови апаратни методи. По- трудно се контролират факторите.

При психологическия експеримент има 2 вида валидност (достоверност):
  1. Вътрешна- увереност у изследователя, че той въздейства върху промяната.
  2. Външна - увереност, че може да използва резултатите в този експеримент и на друго място, с други хора.
Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.