Изследване на единични случай

При единичните случай няма контрол  върху експерименталните условия и резултатите са малоценни  от научна гледна точка. Не е за препоръчване. Използва се за природни бедствия- пожари, наводнения, земетресения. След това се използва интервю, за да се провери доколко бедствието е повлияло психически на поведението на индивидите. 

План с предварително и последващо тестуване в една група


Извършва се по схемата:

О1 Х О2 

Х- въздействието на експериментатора 

О- процедурата по измерване на определена променлива. 


Тук има вече предварително измерване /завишаване на  контрола/. Този план се използва за подбор на специалисти във въоръжените сили, при провеждане изпит за мениджъри за техните умения, нагласи. Разбира се  има и големи неконтролируеми променливи, а именно : 
  • Фонът, особено ако тези разстояние са месеци . 
  • Естественото развитие- биологични и психични процеси, които с течение на времето се променят, например при децата. 
  • Ефектът на тестуването - при повторно тестуване, изследванията показват по- добри резултати в сравнение с тези, които са тестувани за първи път. 
  • Инструментална погрешност- могат да се преуморят наблюдателите, шум, вибрации. 
  • Статистическа регресия - поражда се от грешките при измерванията. 

Сравнение на статистически групи


Сравнение на статистически групи става по следната схема :

  1. група Х О1 двете групи не са рандомизирани /случайно разпределени/ 
  2. група О2 



Сравняват се двете групи- едната е подложена на Х /въздействие/, а върху другата няма въздействие. Поради липса на случайно разпределение нямаме никаква гаранция, че двете групи са еквивалентни, в резултат на което различието може да не е по причина на въздействието. 

Например: сравняване на ученици, провели обучение за скоростно четене с такива, непровели такова обучение; сравняване на поведение на деца, гледали определен филм, с такива, които не са го гледали и т.н. 
Доекспериментални изследователски планове и истински експериментални планове в психологията


Истински експериментални планове


 Истинските експериментални планове са най- често използваните, препоръчват се в методическата литература. Биват 4 вида. Построени са на принципа на сравнение между експерименталните и контролни групи, лицата в които участниците са рандомизирани /случайно разпределени/, изравнени по определен параметър. Те се извършват по следния план: 

  1. експериментална група R O1 X O2 
  2. контролна /за еталон/ група R O3 O4 

Легенда:
R- рандомизация 
Х- въздействието на експериментатора 
О- процедурата по измерване на определена променлива. 

І. Рандомизация- случайно разпределени изследвани лица. 

ІІ. Въвеждаме въздействие върху експерименталната група, правим измервания. 



При този план има възможност за отличен контрол на конкурентните хипотези /на страничните влияние, които могат да променят влиянието Х/, затова:

  • Фонът  се контролира чрез хипотезата, че всички събития, характерни за едната група, характеризират и другата група. Тук е възможно да не се контролират добре вътрешно груповите събития и тяхното влияние. При контролирането на фона понякога се появяват проблеми с вътрешно груповите събития, които е по- трудно да бъдат контролирани. При този план е добре вътрешно груповите различия да бъдат измерени и в двете групи. 
  • Ефектът на развитието- ако имаме някакви различия, то те ще са и в двете групи. 
  • Тестуване и инструментална погрешност- дава се възможност да се контролират. Усложнява се проблема, тъй като имаме различни наблюдатели /субективни/. Сляп експеримент /двойно сляп експеримент/- нито изследваните лица, нито наблюдателите знаят целта на експеримента, например плацебо/. 
  • Ефекта на регресията  се контролира дотолкова, доколкото двете групи са еднакви и ако има регресия за едната група, то те са характерни и за другата. 
  • Подбор на изследваните лица в резултат на рандомизацията, групите са изравнени и подборът на изследваните лица не е проблем. 
  • Взаймодействие от подбора на изследваните лица и тестуването. Тестуване имаме в двете групи, измервания също в двете групи, тоест нямаме проблем с този фактор. 
  • Външна валидност- много добра възможност за външна валидност. За да гарантираме висока външна валидност, следва да бъде търсено максимално сходство на експерименталните условия на приложение при съхранена вътрешна валидност. 

   Съществен  проблем се явява  това, че едната група ще бъде вече тестувана /по- подготвена/; взаимодействие на тестуването и въздействието. Проблемът е взаимодействието на състава на групата и Х. Често се правят грешни изводи за цяла популация,  когато нямаме достатъчно количество изследвани лица. За да подобрим външната валидност, следва да има скрита рандомизация. След това замаскиране на въздействието. когато се правят изследвания на голяма популация, следва да рандомизираме цели групи. Отначало групите се подбират по даден признак /училище, успеваемост/ групират се и с монетата се разпределят в контролни и експериментални групи. 

Истински експериментален  план при използване на плацебо

 
   Плацебо- въздействие на индиферентен към организма препарат, при приложението на който посредством психични механизми се наблюдава ефект. При този експериментален план се ползва двойно слепия експеримент, експериментаторът разпределя групите сам, без помощниците му да знаят за провеждането на експеримента. 

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.