Френсис Галтън
Френсис Галтън 1822- 1911
   Основна задача тук се явява установяването на приноса на социална среда и на генното наследство в индивидуалното психично развитие на човека.Наследството е предаване на информация от едно поколение на друго посредством гените.Сумата от гените в организма се нарича генотип /фенотип/- формирането процеса на живота; съвкупност от форми на поведение, които са по причина на влиянието на средата  плюс  генното наследство.
   Използват се 4 метода:  
  • анализ на родословието /генеалогичен метод/
  • метода на близнаците
  • семейния метод /на вътрешно семейна корелация/
  • методът на осиновените деца.
   Анализ на родословието по  Франсис Галтън от 1869 г. Най- често се използва за:

  • установяване на дела на влиянието на гените при наследяване на различни заболявания; 
  • за изучаване на таланта.
Франсис Галтън е мислил, че талантът е причинен само от един ген. Идеята му е колкото броят на даден ген е повече, толкова двамата са генетически предопределени. Използват се т.н. генеалогични дървета:

  • родственик от 1 степен
  • максимална широта /повече брой хора/
   Трудно е да се каже колко са генетичните и колко са социалните фактори. Тук извадката е нерандомизирана.
  Семейните изследвания се явяват  по- развитата форма на психо- генетични изследвания. Тук се сравняват роднини от няколко поколения и такива от едно поколение. Това са корелационни изследвания. Тук има рандомизация на групите от няколко поколения. В хода на изследването зависимите променливи са психични фактори, а независимите са генетично сходство. Сравняват се баби и дядовци с внуци, както и лели и вуйчовци- с племенници. Нямаме данни за общата социална среда. Роднините си общуват и е много трудно да се разграничи влиянието на социалните признаци. Изследват се първи, втори, трети братовчеди, които са по- отдалечени от брат и сестра.
  Влияе на генотипа в различните възрасти (18г., 40г., 68г.). Използването на методиките зависят от  различната възраст.Лонгитудните  изследвания следят се възрастовите изменения на човек за периода от 1 до 20 години.Срезовите  извадки са на хора с различна възраст в един и същ момент- например много деца на 2 години, деца на 3 години и т.н.Първо се тестват родителите, а след това децата, като станат на същата възраст. Правим анализ на резултатите и установяваме кои качества се проявяват.

Метод на осиновените лица 

   Тук имаме много добър контрол на влиянието на генетичните и социални фактори. Осиновените деца нямат генно сходство с осиновените родители /50% е сходството на гените с рождените родители, поради обща среда/. 
   Ако децата са осиновени като бебета, нямали са обща среда, следователно по- значими връзки могат да се припишат на общите гени, докато по- високото корелиране с осиновителите се дължи на общата среда. Най- качествени изследвания имаме когато е налице семейство с повече от 1 осиновено дете от различни генетични родители.

Метод на близнаците 

 Използва се от 1924г. Близнаците са  идеалния обект за психо- генетически изследвания поради 100% еднаквите гени.Съществуват 2 вида условия:

  • Средата  им е една и съща.
  • Между близнаците и единично родените няма систематично развитие.

Нарушаването на първото условие влияе върху вътрешната валидност, например родителите се държат различно с двамата близнаци. 
Нарушаването на второто условие влияе върху външната валидност, тоест получените резултати за близнаците следва да са валидни за цялата популация.
   В тези случаи се използват дву- факторните планове с фактори:

  1. Наследствеността
  2. Средата
   Отчита се влиянието на гените. Ако корелацията на еднояйчните близнаци е по- голяма от двуяйчните, се говори за генетична детерминация. Ако е обратно, се говори за средова детерминация. 
   Най- голям бум на тези изследвания става през 50-60 те години на ХХ век за изследване на разделени близнаци след втората световна война. Гените обуславят динамиката на поведение, докато останалото е продукт на средовото отношение. Първите от една до 5-6 години имат изключително важно значение за възпитанието на децата.

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.