Въпреки  липсата на данни за съществени различия в когнитивната сфера, изследванията показват, че момичетата имат по-добри постижения в училище през целия курс на обучение, като разликата се стопява към последните класове (когато се наблюдава по-голям процент случаи на преждевременно напускане на училище от момчетата). Тази тенденция продължава и във висшето образование.Момичетата се оказват по-малко склонни да продължат образованието си в университет. Тенденцията е повече момчета да продължават образованието си в университет, въпреки че момичетата имат по-силно положително отношение към обучението и го ценят по-високо (данните са от 70-те от САЩ).

   Друго изследване показва, че равнището на обучение, което момичетата получават, се влияе повече от социалния статус на семейството им, отколкото от академичния успех, докато при момчетата е обратното. Данни сочат, че при студентите от първите курсове половата принадлежност има по-голямо влияние върху съдържанието на стремежите за професионална кариера и обучение, отколкото способностите.


Професионални постижения


„Защо жените са направили толкова малко приноси към цивилизацията? Защо са постигнали толкова малко?” - Тайлър

Хипотези по проблема:

  1. Хипотеза:”Вариации на способностите” - Допускането е, че съществува разлика в разпределението на способностите между половете – жените се подреждат в центъра, а мъжете имат повече представители по двата полюса на континуума. Установено е, че в болниците за умствено изостанали има повече мъже и мъжете са повече сред гениите.  Последния факт е спорен, защото по-нови изследвания показват, че жените със същото равнище на умствена изостаналост по-рядко попадат в клиники поради по-добрата си социализация и по-редки случаи на агресия, което не подтиква близките им да се обръщат към институции. Дали сред жените действително има по-малко гении – това може да се обясни със социокултурните фактори и мъжката социална доминация .
  2. Хипотеза:”Социокултурни фактори” -При изследване в икономическата сфера от 1974  е  установено съществуването на дискриминация по отношение на жените: имат по-ниско заплащане, неравноправни условия при наемане на работа и при освобождаване, по-рядко повишаване в йерархията. О`Лиъри изтъква 2 основни причини за това състояние на нещата. Първата е, че според общия социален стереотип, има приравняване на успешния менаджърски стил с мъжкия модел на поведение, като на тази база се преценява професионалното изпълнение на жената.  Втората е нагласата на самите менаджъри към жените. Много мъже на ръководни позиции смятат, че мъжете ръботници не биха се съобразявали с жени-началници и че в сравнение с мъжете, жените са по-малко надеждни, по-трудно се справят с внезапни критични ситуации и са по-малко подходящи като темперамент за управленски позиции.Подходящ аргумент тук е и вече разгледания социален стереотип за мъжа и жената. Докато жената се определя като в клъстера „топлота-експресивност”, то компетентността, приписвана на мъжете, се свързва с качества катонезависимост, обективност, способности в бизнеса, увереност в себе си, амбиция, лекота при взимане на репения. С други думи, още при социализацията децата биват  приучавани, че професионалните успехи са присъщи на мъжете. Установено е, че хората се подчиняват на този стереотип и при оценка на резултатите от труда на двата пола. При изследването студенти са помолени да ранжират определен брой статии, писани от мъже и от жени, по редица показатели като компетентност, език, информативност, ценност и други. Есетата, представени като написани от мъже, получават по-добри оценки от студентите от двата пола в сравнение с тези, за които е съобщено, че са писани от жени.
  3. Хипотеза:”Биологични фактори” - Голяма част от авторите се придържат към сексистки позиции, утвърждавайки съществуването на вродени полови и родови различия, които са причината за непълноценността на жените в професионално и социално отношение. Обобщени аргументите им могат да бъдат открити при Стивънс . Общата теза на тези автори е, че доминиращата роля на мъжете е “психологическата реалност” на нашия вид, която се детерминира от генетични и неврофизиологични различия между мъжете и жените. Обществото, представено в лицето на родителите, може да модифицира подтиска или преувеличава моделите на сексуално поведение и съзнание, но това, което бива модифицирано, е родова предразположеност, която е вродена и съществува още преди първите родителски въздействия . В подкрепа на тезата се посочват резултатите от няколко социобиологични изследвания, реализирани през 60-те и 70-те години на века. Първото е експериментът на Хът , при който се дават играчка на малки момчета и момичета. Експериментаторите констатирали, че момчетата използват по-оригинално и изобретателно играчката, като тази изобретателност била свързана и с по-агресивно и неспокойно поведение в клас. От тук се прави извода, че творческият подход, самоутвърждаването и дивиргентното мислене са черти, свързани с мъжествеността . Второто изследване e на самият Стивънс и е свързано с анализ на съвременната социокултурна ситуация в западното общество. Съобразно този анализ се констатира “факта”, че в обществото политическата власт е притежавана преимуществено от мъже, което е “пряк израз на биологичната природа на мъжете”, докато, в същото време, жените демонстрират явен недостиг на ентусиазъм там, където става въпрос за обществена дейност. Подчертава се и тенденцията, съществуваща от доста години, изразяваща се във факта, че жените имат възможността да се занимават с политика, както и да работят в професионални и делови организации, но те рядко достигат до върховете на властта в тези сфери, което Стивънс обяснява с липсата на интерес или наличието на някакви вродени недостатъци . Третото изследване е експеримент на Уилсън , при които големи дози мъжки хормони се вкарват в ембрион от женски пол. Твърди се, че в последствие при тези индивиди се появява някаква степен на “мъжественост”, изразяваща се в повишена агресивност, по-голям интерес към кариерата и по-малък към брака, отдаване на предпочитание на “мъжки” играчки, например, пистолети и липса на интерес към женски играчки, например кукли. Основният аргумент тук е, че подобно поведение е свързано с половите хормони, и следователно, е генетично определено  .Четвъртото изследване е проведено отново от Уилсън и цели установяване на различие в навиците при двата пола. Резултатите показват, че момчетата са по-способни да се справят с математиката и са по-агресивни в социалните игри, отколкото момичетата, а момичетата имат по-добре развити вербални способности. На тези основания, Уилсън прави извода, че даже при идентично образование и еднаква достъпност до всички професии, мъжете с голяма вероятност ще продължат да играят непропорционална (преобладаваща) роля в политическия живот, бизнеса и науката. 

   Естествено е крайните сексистки позиции по проблемите на пола да предизвикат ответна реакция у жените. Реакцията е носечена както към оспорване на резултатите от цитираните по-напред изследвания, така и към опити да се формулират недискриминационни концепции за половите различия и ролята  на жените в обществото. Сейърс посочва, че самата идея да се изследват биологичните полови различия от самото начало на тези изследвания е била обвързана с изходното допускане, че биологията е единственото предназначение на жената. По отношение на експеримент на Уилсън, свързан с инфилтриране на мъжки хормони ембриони от женски пол, Сейърс отбелязва, че промените в поведението могат да се дължат на кортизона, който момичетата са получавали след рождението си, а не по причина на това, което се е случило през вътреутробното развитие. Освен това, данните за поведението на момичетата се основават на съобщенията на майките им, които са знаели за провеждания експеримент, и е възможно, майките да са реагирали на наличието на мъжки гениталии при рождението. Към това Сейърс прилага и аргумента, че не е задължително интереса към кариерата в детството да води до заемането на високо място в обществото в зряла възраст. Авторката оспорва и резултатите от изследването на Уилсън, целящо да установи различието  в навиците при двата пола. Сейърс отбелязва, че е трудно за разбиране как по-малката вербална способност при мъжете води до това, те да са “по-подходящи” за политически живот и да доминират в него. Напротив, би било логично да е обратното, ако действително биологията определя социалната роля. Трудно е и да се разбере, как математическите навици са свързани с политическото доминиране. Обобщавайки цитираните от Стивънс данни, Сейърс отбелязва, че твърдението на биологическите детерминисти, според което основната причина за господството на мъжете е мъжката агресия, е неоснователно и не издържа на критика. Приложените данни говорят по-скоро за това, че както в съобществата на маймуните, така и в човешкото общество, преобладават мъжете което е социално придобито явление, реакция на материалните условия на живот, които могат да варират исторически и културно . 


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.