Мъжественост – женственост като личностна характеристика

   Тук „мъжественост” и „женственост” се разглеждат като черти на личността, които изразяват психологическа насоченост към определено поведение, свързано с половата принадлежност. Подходът разглежда двата концепта като свързани с традиционните роли, произтичащи от пола, т.е. като комбинация от поведенчески особености, които са в по-голяма степен типични и по-често срещани и в по-голяма степен социално желателни за единия, но не и за другия пол. Съществува определен натиск от страна на обществото биологичните представители на двата пола да поддържат определено поведение, характерно за приетата норма за полова роля в конкретния социум. Понятията „мъжественост” и „женственост” обаче не са свързани с биологичния пол: всеки индивид притежава и от двете, но в различна степен.

Робърт Джеси Столър 1924-1991 

Опитите да се разграничат чисто биологичните различия (биологичен пол) от чисто родовите различия (полова роля) водят до множество обърквания. От многобройните опити да се дефинират половите и родовите различия най-приемливи дефиниции за пол и род, както и за свързаните с тях феномени можем да открием у Столър . Столър предлага термина “пол” да се ограничи в рамките на биологията, като в обема му да се включват: хромозомите, гениталиите, хормоните и вторичните полови белези. Той отбелязва, че полът на човека се определя от алгебричната сума от всички тези качества, като болшинството от хората принадлежат към едната от двете отделни групи, едната от които се обозначава като “мъже”, а другата като “жени”. Родът, от друга страна, е културен или психологически термин, отнасящ се към количеството мъжественост или женственост у човека. Ако оставим на страна това, че у много хора се наблюдава смес от едното и другото, у нормалния мъж преобладава мъжествеността, а у нормалната жена женствеността. Столър въвежда и термините родова идентичност и родова роля. Родовата идентичност е осъзнаването от човека на това към кой пол принадлежи, както и личните и културните аспекти на това осъзнаване. Така човек може да усеща себе си като “мъжествен мъж” или като “женствен мъж”, или (ако е жена) да спори за това, какво обществото очаква от жените. Родовата роля се отнася към явното поведение в обществото, особено по отношение на останалите хора, като в термина се включва и индивидуалната оценка на своя род. Внимателното разграничаване на пол и род се налага, защото родовото поведение (което се разглежда от Столър като придобито (научено), започвайки още от рождението) играе крайно важна роля за половото поведение, което, разбира се, е явно биологично. Разграничаването на двете понятия ни позволява и да изследваме и установим степента, в която на родовото поведение могат да влияят измененията в половата структура, например, промените след кастрация. Аргумент срещу социалната природа на родовото поведение са допусканията, че съществува явно различие в поведението при раждането между момчетата и момичетата. Така например, казват, че момчетата са по-неспокойни преди хранене, но се успокояват по-лесно, а при момичетата е точно обратно. Столър възразява на това допускане, отбелязвайки, че такова различие може да се обясни с усвояването на подобно поведение, което започва непосредствено след раждането. На взаимодействието майка-дете може  да влияе и емоционалното отношение на майката към пола на детето което води до различие както в начина, по който се отнасят към детето, така и в очакванията, които се предявяват към него. От синтеза, който прави Столър, следват два извода. На първо място, в родовото поведение има и биологичен субстрат, макар и да е трудно да се определи точно в каква пропорция. На второ място, доколкото половото поведение включва най-вече интензивните комуникации между хората, е необходимо да разглеждаме това, което се случва между хората, и най- вече това, което се случва вътре в човека – какви неврози, фантазии и желания кипят в него. Всичко това, според Столър, неизбежно води до обръщането към психологията като към основна методология на нашето разбиране на сексуалността . 

Обобщавайки аргументите на редица автори Ничълсън  прави следните изводи: При мъжете и жените ранното детство действително протича по различен начин, поради което различията между двата пола, вероятно, са доста големи. Но от това допускане не следва автоматично, че двата пола фактически функционират психологически по различен начин. Научните данни по този проблем са доста объркани и е трудно да бъдат оценени. Например, наблюденията, според които момчетата строят кули, а момичетата затворени стени, когато им се дават кубчета, може да се разглежда като сходство във функционирането, а не като различие (както обикновено се допуска). И двата пола се интересуват от своите тела и вероятно, от различията между анатомията на мъжа и жената.  И двата пола изразяват този свой интерес по сходен начин - символически, по време на играта с кубчетата. Или, с други думи казано, и двата пола подхождат към различията между половете по сходен начин. Различията в родовата роля и осъзнаването на родовата идентичност следователно, може да се разглежда като нещо, възникващо по сходен начин. Психологическите процеси, с чиито помощ мъжете стават агресивни бизнесмени, а жените грижовни домакини, са еднакви и не бива да се изпада в заблуда поради различията в крайния продукт. Обзорът на съществуващите експериментални данни явно поддържа и потвърждава доводите за “сходство”, подчертавайки огромното влияние на културния фактор . 

   Самюелз  подкрепя идеята за наличието по-скоро на сходство, отколкото на различие във психологическото функциониране на двата пола, отделяйки специално внимание на проблема със майките, които са самотни родители. Според него, в английското общество в момента се наблюдава тенденция да се заклеймява липсата на бащи в семействата. Това се дължи на глобалните промени на родовите роли в обществото, при които женската обществена и личностна активност се увеличава. Това, според Самюелз, води до колапс в механизма, който някога е поддържал мъжката доминация в обществото. Резултатът от колапса в доминацията е, че много мъже стават несигурни в техните родови роли и губят идентичността си. Признак за това са, например,  двойно увеличения брой на самоубийствата при мъжете и силното намаляване на самоубийствата сред жените. Според автора, проблемът е не във физическия пол на родителя, а във родовата роля, която може да бъде изпълнявана и от двата пола. Той въвежда понятието “баща от какъвто и да е пол” . Самюелз допуска, родовата роля на бащата може да се изпълнява и от самотните майки, доколкото ролята включва най-вече способността за поддържане на физическа близост с децата и формиране у тях на способността да се изразяват агресията си .

   Като обобщим направените от постюнгианските автори допускания по проблемите на пола и рода, можем да направим следните по-важни  изводи: 

1. При формиране на родовата идентичност и родовата роля и при двата пола водеща роля играят културните и социалните фактори, а не вродените полови различия, макар последните също да оказват някакво, неизвестно в каква пропорция, влияние. В този план, е уместно половото поведение да се разглежда като функция на социалните отношения. 
2. Различното протичане на детството при двата пола не е основание да приемем, че те фактически функционират психологически по различен начин, което пък е основание да приемем, че родителските комплекси функционират по сходен начин и при двата пола. 
3. Мотивационните личностни диспозиции и при двата пола, отнасящи се до тяхната родова идентичност и родова роля, се формират в по-голямата си част под влиянието на въздействието на реалните родители (или техните заместители) и от двата пола до края на едиповия период. Идентификациите с родителските образи в рамките на този период са основата на функциониращите в зрелия индивид форми на родителските комплекси.Именно тези форми обуславят в по-голямата им част характера и вида на мотивационните нагласи, свързани с родовата идентичност и родовата роля през останалата част от онтогенезата. Така допускаме, че дискутираната по-напред склонност към социална активност и доминация, не е породена от генетичното или неврофизиологичното предимство на физиологичния пол на мъжете, а от доминиращата форма на родителските комплекси. Това допускане позволява да очакваме, че склонността към социална доминация може да се появи и при двата пола. Същото можем да твърдим за склонността към социална пасивност и подчиняемост.