Основна културна разлика между Запада и останалия свят. Колективизъм-индивидуализъм се свързва с различното отношение, което хората в едно общество имат към останалите членове на обществото: дали ги третират като индивиди, или ги приемат като част от колетива. Според Хофстеде, то се свързва с тенденцията в едно общество да се формират сплотени колективи от хора, свързани чрез роднински връзки или приятелство. Това е различният критерий, по който се раздават привилегии или блага в една култура – в универсалистките култури се счита, че абсолютно всички хора заслужават уважение, внимание, работно място, помощ. В ексклусионистките тези блага се полагат само на членовете на колектива, а непознатите се изключват от разпределението им. Колективизмът корелира силно с вяра в традиционните ценности на семейството и морала, липса на емпатия и загриженост към непознати, липса на загриженост за благоденствието на обществото като цяло, липса на загриженост към околната среда (r=0.58), липса на толерантност и уважение към непознати (r=-0.76), расизъм и предрасъдъщи, подчиненост на жената, загриженост за личните отношение с членове от колектива пред бизнесотношенията, корупция и връзкарство, лошо качество на стоки и услуги (r=0.75), закъсняване за срещи, приписан обществен статус, липса на екстроверсия и хобита, ниска консумация на дрога и опияти, непряка комуникация във висок контекст  и др. Най-индивидуалистичните или универсалистки култури са: Холадия (1), Швеция (7), Финландия (102), Дания (107), Великобритания (114), Исландия (135), Люксембург (142), Германия (151), Белгия (152), САЩ (172), Австрия (191), Франция (196). Изнесени са по индекс на ексклусионизъм по Минков. По средата на класацията са Латвия, Естония,Словения, Унгария, Чехия, Япония, Испания, Португалия, Италия. Следват Русия, Полша, Сърбия. България е с коефициент 339. На дъното на класацията са Нигерия 495,Уганда 388, Египет 482, Бангладеш 412, Филипини 387 и др.



Фактори за обособяването на колективизъм-индивидуализъм.


   Тъй като това е културна дихотомия, би следвало причините за двата полюса да са едни и същи и измерението да се разглежда в неговата цялост. Случаят обаче е по-различен, защото ще говорим за причините за появата на индивидуализма. Причините за появата на колективизма не са ясни. Счита се, че това е изначална, първична проточовешка характеристика, зародила се още в зората на човечеството, нещо като даденост. Освен това колективизмът е бил типичен за всички човешки общества, и все още е главна характеристика на 80% от населението на планетата. Можем да твърдим, че в зората на човечеството, колективизмът е бил универсален. В съвременните общества е важно да се изясни кое е довело до разпадането на колектива и появата на индивидуализма в развития Запад. Т.е посоката на зараждане на феномена е от колективизъм към индивидуализъм. 


Богатство


   Индивидуализмът се заражда в Западна Европа в края на 18 век, макар че наченките му могат да се видят още в Средновековието (11век) в Северна Европа и търговските народи на континента (16-17 век), т.е това е западен феномен. Освен това споменатият ареал на протоиндивидуализъм е по-богат и материално осигурен, много автори търсят причините за появата му корелацията мужду двете. Корелацията между ексклусионизъм и БВП е – 0.74 по Спирмън за 2006 г. Същият коефициент за 1970 г. е -0.82. Това означава, че в последните 30 години някои колективистични държави са развили силни икономики и са забогатяли – Япония, Китай, Виетнам, Хонг-Конг, Тайван и др. Това е обясено добре от Хаджиниколов, които още в 30-те години на миналия век отбелязва, че икономическото развитие изпреварва културната промяна. Така може да се случи държавата да забогатее, а хората да са поставени в ситуации, за които културата им още не е подготвена. Ако обаче в една държава липсва политическа свобода и свободна пазарна икономика и капитализъм, то общественото развитие само подсилва и дори създава нови ефекти на колективизма в културата. Типичен пример е социалистическа България – въпреки усилените процеси на индустриализация и урбанизация, те само подсилват колективистичната ни култура. Примери за нови ефекти на колективизъм, развити в обществото, са несъобразяване със съседите – например силна музика, шум, замърсяване на общественото пространство, скандалите в градския транспорт, корупцията и др.

   Хофстеде (2001) много разсъждава за връзката между забогатяване и индивидуализъм. Дали държавите първо са забогатяли, и после са станали индивидуалистични, или обратното. 

Минков  разделя причините на такива в богатите страни, и причини в бедните. Според него, “тъй като в богатите страни има много повече възможности за израстване, личностно развитие, материлани и социални придобивки. Затова индивидите нямат нужда от привилигированата подкрепа на членове от техния колектив – роднини или приятели. Дори традиционните семейни ядра се разпадат, защото просто не се считат за абсолютно необходими за оцеляването”. В бедните общества възможностите за развитие на индивидуални умения, личностно израстване и развитие, придобивки, са ограничени. Затова хората са принудени да разчитат на размяната на услуги, или преференциално отношение от страна на овластени членове на техния колектив – роднини или приятели. Ако това зависи от непознати, обикновено те влизат в колектива ни, или ние в техния, чрез даване на подкуп или някоя услуга в замяна. Пример:  Как се става полицай, митничар или пробационист ?


Земеделие


   Макар богатството да е фактор за диференцирането на индивидуализма, той не е единствен, защото има много богати общества, сега или в миналото, които са колективистични, без никакви наченки на индивидуализъм, и този колективизъм не се обяснява със закъсняващите промени на културата пред забогатяването. Такива са арабските държави като Кувейт, ОАЕ, Бахрейн. Макар че земеделието не е причина за появата на колективизма (колективистични са и са били и обществата на ловци и събирачи, и на хортикултуристи), то със сигурност е негов крепител. Ако се върнем назад във времето, преди капиталистическата икономика, хората са се препитавали от лов, събирачество, земеделие, риболов или животновъдство. Живеят в сравнително капсулирани колективи с малки контакти с външни за колектива индивиди. В тези условия хората осъзнават, че благоденствието и успеха на всеки един член на колектива зависи и се дължи на благоденствието и усилията на целия колектив. Така успехът и благоденствието се възприемат като колективно постижение и усилие. Затова индивидите са заинтересувани да поддържат колектива сплотен. В същото време хората няма нужда да се грижат или интересуват за благоденствието или интересите на други колективи, племена, кланове или селища. Тъй като техническите средства са ограничени, единственият начин за увеличаване на реколтата или някое друго благо, е чрез повече колективни усилия, респ. повече членове на колектива. 

   Причини за разпадането на колектива и появата на индивидуализма. В късното Средновековие и Ренесанса, Северна Европа и Северна Италия имат сравнително либерални общества, които позволяват и насърчават свободната търговия и индустриална инициатива. Развива се задморска търговия, банкерство, акционерство, лихварство, занаятчийство. При тези дейности хората вярват, че успехът им се дължи на тяхната собствена преценка като индивиди, на уменията, предприемачеството, усета, нюха, пресметливостта. Затова не възприемат успеха си като колективно постижение или усилие. Ценят се личната независимост, качества и индивидуални усилия. По-късно, индустриалната революция и последвалото икономическо развитие благоприятстват избуяването на индивидуалистичните ценности. Широкомащабната индустрия, търговия, и последвалите процеси на урбанизация поставят хората в постоянен и активен контакт с непознати, за нуждите на бизнеса и развитието. Успехът в начинанието зависи от професионалните взаимоотношения, далновидност, формалност, точност и коректност, които хората развиват спрямо търговските си партньори. Тези качества доминират над личните взаимоотношения, които хората имат с роднини и приятели. Нуждата от работна ръка във индустрията и фабриките карат много хора да напуснат родните си места и села, където живеят в разширени семейства с целия род, и да заживеят в големите градове, сред класическо семейство от мъж, жена и дете/деца. След доста продължителен период от време те прекъсват връзките си с далечните роднини и изграждат обкръжението си сред непосредственото семейство, приятелския кръг, и в по-дълга перспектива – сред напълно непознати. Разпадането на рода кара хората да си търсят подсъзнателно нови роднини сред непознатите. Така развиват емпатия, интерес към “чуждите”, внимание и отношение, подобно на това, което са имали към роднините си. Друг резултат от разпадането на рода е стремежът човек да запълни времето, което преди е посвещавал на членовете на колектива си, а сега е свободно, с нови занимания – хоби, туризъм, пътуване, домашни любимци. В тези богати западни общества колективът и родът са сериозно дезинтегрирани, и съществува голяма емоционална и физическа дистанция между родители и деца. Индивидуалистическите ценности залягат дълбоко и окончателно в Западна Европа и САЩ след Втората световна война, като резултат от постоянното забогатяване и глобализация. Можем да заключим, че разпадането на рода и колективизма се свързва с изоставяне на земеделското производство и заместването му с търговия, индустрия и последвалите процеси на индустриализация, урбанизация, забогатяване и глобализация в Западна Европа и САЩ, процес, започнал през Средновековието и окончателно наложен във втората половина на 20 век. Все пак е необходимо да мине известно време, след като обществото се е индустриализирало, за да промени културата си.


Влияние на земеделието върху морала


  Появата на земеделието преди около 7-8000 години води до радикална промяна в допреди съществуващия морал. Днес този морал се приписва на християнството или исляма, но според Минков корените му могат да се търсят много по-назад във времето. Преди около 12 000 години земеделието не е съществувало – хората са били ловци и събирачи, риболовци. Такива общества се запазват и до 20 век. Те се отличават с относително икономическо равнопрование между мъжа и жената. Причината затова е, че жената участва наравно с мъжа в усигуряване на прехраната – тя най-често е събирачът. Така е и в обществата с примитивно земеделие, където земята се обработва не с рало, а с мотика –в средна Африка, Амазония, Папуа Нова Гвинея. Жената се справя сравнително добре със събирачеството, и с мотика, и затова е икономически независима от мъжа, а оттам и секскуално. Тъй като жената е била равна на мъжа и е можела сама да оцелее, тя не е задължена да му бъде вярна. Жените са имали няколко мъже, мъжете – няколко жени. Жената е можела да напусне мъжа си, защото все още може да оцелее сама. Може дори да изхранва сама децата си. Често една жена има паралелни сексуални контакти с няколко партньори. В някои примитивни общества дори има практика цялото племе да се грижи за децата, така че изхранването им не е грижа на жената. Според теорията на Мария Гимбутас, индоевропейските общества, преди навлизането на интензивно земеделие като единствен източник на прехрана, са били предимно матриархални и матрицентрични. Пример: Жените от племето удабе, част от народа туарег, обитаващо северен Сахел могат да сменя съпруга си, ако не са доволни от него. Това става на церемония, която се отбелязва всяка година в продължение на 7 дни и нощи. Стотици мъже демонстрират красота и способности пред жените, дошли да си изберат съпруг или да сменят стария. На тези церемонии идват дори жени, на които им предстои брак и вече имат избран партньор. Преди датата на сватбата обаче жената е напълно свободна да парви каквото си иска – да спи с други мъже, да избира нови любовници и да спи с тях дори и със знанието на годеника си. Подобни обичаи поподмяна на съпрузите се наблюдават и сред други племена от народа туарег, населяващи областта Сахел, както и някои племена от Екваториална и Субекваториална Африка, при които не е развито интензивно земеделие.

  При появата на интензивното земеделие в Близкия изток към 7-8000 г. пр.н.е , жената става подчинена на мъжа. За да се оре с рало и да се копаят дълбоки напоителни съоръжения е нужна мъжка сила. В такива условия жената сама не би оцеляла. Жената се превръща в придатък на мъжа, тя само му помага в земеделската работа, но сама не би оцеляла. Затова в тези части на света, жената губи икономическата си свобода. Оттам губи и сексуалната. Задължава се и да му бъде вярна – тъй като мъжът вече сам е изхранвал семейството, не е изгодно да изхранва и децата от други мъже. Затова е сложено табу на сексуалните контакти. Жените не могат да напуснат мъжете си, защото не могат да се изхранват сами. Ако това все пак се наложи, единственият начин е жената да се върне към събирачеството – приказките и легендите на земеделските общества изобилстват от описания на лоши, покварени жени, които бягат в гората и събират плодове, кори и треви. Моралът на ралото замества морала на мотиката, както казва Фишер. Така сексуалният морал се дължи на икономическите отношения и културата, която се оформя след появата на земеделието. Появяват се и нови културни ценности за морал, нови филосифии и религии, които закрепват верността, учат, че жената трябва да е подчинена на мъжа, да е целомъдрена, покорна, децата да уважават своя баща, а жената – своя господар. Като резултат от земеделието, се появява и идеята за брака. Става въпрос за един сексуално-икономически договор, наложен от начина, по който се осигурява прехраната. Така, в следствие от появата на интензивното земеделие обществото от равноправно, или като твърди Гимбутас, матрифокално, става патриархално. Този морал съществува само от 2 000 години – това е моралът на селскостопанските общества, които никога не е важал за цялото човечество, не важи и днес – такъв морал няма нито в черна Африка, нито в Амазония, нито на Папуа Нова гвинея – защото там няма интензивно земеделие. В повечето традиционни общества бракът, ако въобще има такова нещо, не включва подобни договорености. Мъжът не е изцяло отговорен за жена си и децата си, нито пък очаква вярност и целомъдрие. Дори да се появят деца от друг баща, бедата не е голяма, защото мъжът така или иначе не ангажиран с доставянето на храна – изхранването е проблем и работа на майките.

 

Индивидуализъм-колективизъм като фактори за междукултурни различия.

 Разпадането на земеделските общества и появата на индустрия, индустриализация и урбанизация, предизвикват изменения в моралните системи. Ако учените са съгласни, че първата културна революция се случва след появата на земеделието в Близкия изток, то сега преживяваме втори културен шок – земеделието отстъпва на индустрията в индустриализиращите се страни, докато индустриализираните вече развиват активно сектора на услугите. Със забогатяването на Запада моралът се връща там, където е бил преди 8 000 години, преди появата на интензивно земеделие. Жените вече могат да участват почти наравно с мъжете в редица индустриални производства. А обществата, където доминират услугите, са заплашени от пълна феминизация. Тъй като жената възвръща икономическата си свобода с разпадането на земеделското производство, и може сама да оцелее, може и да отгледа поне едно дете без съпруга си. Също като в Амазония, обществото също се включва в този процес със създаването на институции и домове за тази цел. В резултат на това, както и наличието на противозачатъчни, жената възвръща сексуалната си свобода. Децата също се приучават на независимост, за да се справят със живота без родителска подкрепа. Така, поради новото икономическо развитие бракът и семейството започват да губят смисъла, който имат в аграрните общества, а образованието придобива нови цели. В общества, които почти никога не са имали земеделие, като Швеция, Норвегия дори бракът почти е отшумял, а сексуалните отношения са традиционно либерални. Тези общества, поради това че развиват свободно предприемачество и търговия, са пионери в признаване на правата на сексуалните малцинства – гейове, лесбийки, транссексуални – Холандия, Дания, Швеция. Това, както и разпадането на семейството и родът са преки ефекти от икономическите отношения – тъй като земеделието не играе роля, няма я и нуждата от семейство, което да продължи рода, за да има работна ръка на полето. Развитието на индивидуалистични ценности пък учи хората сами да развиват живота си и да регулират личните си отношения. И всичко това е резултат от отмирането на земеделието. Пример за светкавичен резултат от развитието на усилена индустриализация и ефектите върху морала е социалистическа България – веднага след индустриализацията се разрешава раводът. Нещо немислимо в земеделско общество.

   Ако използваме двете културни измерения на който разделят обществата на религиозни/традиционни срещу нерелигиозни и ориентирани към оцеляването спрямо такива към личната изява и развитие, измерение, което противопоставя Запада на остатъка от света, можем смело да посочим, че основната причина за тези разлики е земеделието. Според културната карта на света богатите западни общества, при които земеделието не е основен поминък, не са религиозни, не са патриархални, не са и традиционни. При тях доминират светските ценности и стремежът към себеразвитие и изтъкване. Бедните земеделски общества, а и богатите такива, са религиозни, консервативни, традиционни, патриархални. Основните ценности са свързани с оцеляването и продължаването на рода. За богати земеделски райони можем да посочим средните и южни аграрните щати на САЩ, които са консервативни, патриархални и религиозни, има смъртно наказание, противопоставено на индустриалния север, където религията не е толкова важна, законодателството е либерално, а гей-браковете са позволени. Към тази група можем да съотнасем Франция и южна Италия – традиционно земеделски общества. Богатите западни общества, при които земеделието все още е важен фактор, са ориентирани към себеразвитие и доказване, но са все още консервативни, религиозни и патриархални – Франция, Италия, аграрните щати на САЩ и др. Ако се вгледаме в позицията на различните култури по двете измерения и ги сравним по ролята на земеделието в икономиката им, ще видим ясната връзка. От казаното можем да заключим, че религиозността и консерватизмът поне в западните общества, зависят от степента на аграризация на икономиката. Консерватизмът лесно се обяснява с земеделието, религиозността също, при презумпцията, че тя налага морала на ралото. Липсата на религиозност обаче е по-сложен феномен, който навярно се дължи на нещо друго. Според Минков, ниската религиозност е резултат от себезаличаването и избягването на съревнованията и себеизтъкването. 

   Земеделие и локализация на контрола. Вътрешната локализация, както и традиционните семейни ценности и морал, корелират силно с измерението индивидуализъм-колективизъм (r=0=75). Според Минков, вътрешната локализация е причината за икономическото развитие (забогатяването на народите и индивидуализма), като основна причина за формиране на вътрешна локализация е отмирането или заместването на земеделието.  Основните ефекти от външната локализация са: липса на смисъл от развитие (хората спират да полагат усилия след като задоволят основните си потребности), липса на инициативност и самостоятелност – децата помагат за оцеляване на семейството, но не взимат генералните въпроси какво да учат или за кого да се оженят, липса на солидарност и гражданско общество – хората не вярват, че могат сами да променят нещата, като се сплотят или протестират, липса на предприемачество, липса на планиране, неспазване на уговорки, изпитване на срам, а не на вина, силно суеверие и фатализъм, липса на мерки за сигурност, пасивност и др.  Ясно е, че външната локализация на контрола е свързана и корелира с колективизъма, и както него, е първоначална и универсална особеност. 

   Причини за зараждането на вътрешна причинност (локализация): Минков твърди, че богатите страни имат по-висок процент хора, убедени във вътрешната причинност. Според автора, общества, където прехрана се вади от земята по традиционен начин, без нови технологии, възможностите за успех са ограничени. Човек може да добие само толкова, колкото дава земята и няма начин да увеличи дръстично добива. Реколтата е силно зависима от външи фактори – суша, дъжд, климат, вредители. Добивът зависи от обема на земята, а той е пердопределен по рождение – имаме толкова, калкото сме наследили. Бедният е беден, богатият е богат, не защото работи, а защото е наследил нещо. Единственият начин да забогатееш е чрез късмет – да намериш делва с пари, или да се ожениш за царската дъщеря. Това е “теорията на ограничените средства”, която учи, че човек няма нужда да се напряга повече от това, което му е дадено по рождение. Тогава откъде се е появила вътрешната причинност у богатите западни народи, които също са се прехранвали от земеделие и скотовъдство? Пример: През Средновековието селското стопанство не е единственият важен, а и основен поминък. Има търговски центрове, най-вече разположени с излаз на море. Едни от първите търговци са викингите, които от 9-12 век интензивно търгуват с Русия и Европа. Всеки скандинавец, който е имал излишък от производството си, е можел да го вложи в задморска търговия. Така още по викингско време скандинавците имат акционерни дружества – влагали пари в търговски предприятия и участвали в подялбата на печалбата. Основна причина за развитието на търговията е била принудата. Скандинавският полуостров няма благоприятни условия – главно климат и почви – за земеделие. Това, наред с нарасналото население, накарало хората там да търсят други начини за препитание. Още през 9-10 век Норвегия предприема изследователски, военни и търговски походи към Америка, Eвропа, Исландия, дори Италия и Балканите. Принудата накарала и друг един народ – евреите – да се занимават активно с търговия, занаяти – предимно бижутерия и лихварство. В повечето европейски кралства те просто не са имали право да притежават земя. Затова се насочват към други, по-доходни дейности, които изискват инициативност. Други важни търговски центрове в Европа са Венеция, Генуа, Пиза, Рагуза. Балтийските пристанища на Германия и Скандинавия участват в силния търговски съюз Ханза. В различни части на Германия се развива търговията, банкерството и акционерството. Към края на периода, за господство в световната търговия се борят Британия и Холандия на гилдиите, както и Фландрия. Развитието на търговия, занаятчийство, банкерство, лихварство и акционерство е крачка напред към философията на вътрешна причинност. Успехът във финансите зависи от лични качества, като решителност, предвидливост, трезв ум, предпазливост, прозорливост, формалност и не е крайна величина, предопределена от съдбата, както при земеделието. По-късно занаятите прерастват в индустрия, първо в Англия, после в Северна Европа. Това увеличава убеждението, че развитието и успехът в икономиката зависят от личните качества на човек. В северна Италия се развива ломбардското банкерство. Постепенно, в края на Средновековието в Европа, се заражда капитализмът – философия, изцяло базирана на идеята за вътрешна причинност. Може да се обобщи, че още от Античността, в обществата, където има сериозен преход от селско стопанство към търговия, се регистрира разцвет на икономиката, а оттам и на науката и културата. Примерите за това са много – като се започне от финикийците и гърците и се стигне до арабите през Средновековието - те са връзката между Изтока и Запада, с безспорни постижения в медицината, математиката и  астрономията. 

   Кое е общото между всичките народи, които развиват търговия през Античността и Средновековието: всички те (гърци, финикийци, евреи, викинги, скандинавци, холандци, фламандци, венецианци) са сравнително слаби или малобройни, за да си осигурят просперитет по друг начин – например като завземат съседни земи и народи? Някои от тях извършват военни походи, но се отличават с бърз грабеж и се оттеглят, или основават търговски центрове и колонии, като гърците. Завоевателските неуспехи обаче не спират икономическото развитие, а по-скоро го благоприятстват, защото хората са принудени да търсят друг начин на препитание. Дотук можем да обобщим основните причини за появата на вътрешната причинност: слаба военна мощ, излаз на море и неблагоприятни условия за селско стопанство. Уместно изключение са примерите с Испания и Португалия. Португалската и испанската аристокрация през целия 16 век държат световната търговия в ръцете си – с търговски центрове в Америка, Африка, Азия. Само че тази търговия е в ръцете на аристократи или приближени до краля, които всъщност не се занимават с търговия. Аристократите продават лицензиите за търговска дейност на холандци, англичани и французи. Така през 17 век центрове на търговията стават Холандия и Фландрия, не Лисабон. Аристократите запазват старото гледище – те са богати не благодарение на собствените си усилия в труда, защото държат монопола на търговията в ръцете си и раздават привилегии. Те са родени с тях и трупат богатство от само себе си, като продават правото друг да си цапат ръцете с труда. В Испания и Португалия търговията е привилегия и монопол само на аристократите – обикновените селяни и хора от народа просто не са били допускани до нея. Печалбите от търговията също се разпределят само между аристократите. Всъщност работливите фламандци и холандци станали по-богати от португалските аристократи, които само трупали метали, предизвикали инфлации и разорили себе си и държавите си. Подобно негативно отношение към труда имат и испанците, които считат “ръчния труд за позорен”. Работниците се трудят, само ако са притиснати от глада или принудата, а през останалото време бездействат и прахосват спечеленото. Към края на 16 век почти всички занаятчии и наемни работници в Северна Испания са французи. В същото време търговията с Америките е монополизирана от две мощни организации – Съветът на Индиите в Мадрид, и търговската камара в Севиля. И дума не може да става, че всеки, които реши, може да търгува, както е при викингите. По същия начин в края на Средновековието арабите монополизират търговията, в следствие на което разцветът им, икономически и културен – внезапно секва. Ако няма свободен достъп до нея, без благословия от големци, трудно би се зародила многобройна буржоазия, убедена във вътрешната причинност. 

   Явлението, което наблюдаваме в Испания, Португалия и арабския свят, се нарича неравновластие. Именно то е прътът в колата на буржоазията и икономическия подем през Средновековието. Неравновластието блокира ефектите от търговията, така както блокира и земеделието. Пример за това са първите земеделски цивилизации в света – Мохенджо Даро, Ур, Елам, Акад, Шумер, Вавилон, древен Египет, Китай, Индия, както и Рим. Тези цивилизации се раждат в следствие от земеделието и за кратко време бележат невероятен културен разцвет – измислят цифрите, буквите, законите, колелото, канализацията, многоетажното строителство, инструменти и още куп неща. Но почти веднага в тях се формира и овластена върхушка, която узурпира продуктите на земеделското производство, забогатява, изхранва огромен репресивен апарат и държи народите си в мизерия и подчиненост. Макар и дали начало на велики цивилизации, тези държави са населени с бедни и притиснати от тирани и деспоти хора. Социалният натиск и репресии в деспотичните царства на Близкия изток само засилват чувството на безпомощност и външна причинност у обикновените хора. За разлика от тях, никои в скандинавските култури не монополизира или узурпира търговията. Те остават равновластни и равноправни. Исландският Алтинг същестува вече 1100 години. През 17 век английската аристокрация и краля се опитват все пак да монополизират търговията. Формираната вече буржоазия, възпитана във вътрешната причинност, се сплотява, организира революция и обезглавява Чарлз I. Диктатурата на Кромуел забранява монополите и възстановява икономическата свобода. Следва Индустриалната революция. Век по-късно във Швеция също се опитва да въведат абсолютна монархия. Първият и последен абсолютен крал е убит по време на бал с маски от недоволен търговец.

   Индустриалната революция позакъснява във Франция, защото още от времето на Луи 14 и Решельо центарлизира и сковава икономиката и държавата. Но все пак идва Френската революция, след това Кралят гражданин Луи Филип, и накрая – Парижката комуна, която изгонва завинаги монархията.

  Нека сега обобщим основните причини за зараждането на вътрешната причинност – излаз на море, слаба военна мощ, недостатъчна за формиране на империя, неблагоприятни условия за земеделие и равновластна култура. Все пак трябва да признаем, че високият БВП и брутният икономически прираст не означавта още забогатяване на обществото. При неравновластнитеи родовите икономическито развитие се ръководи от малко на брой хора, а останалите са пасивни изпълнители, които често са експоатирани. Брутният вътрешен продукт, дори да е висок, се разпределя също между малко на брой хора. 

   Можем да обобщим, че основната причина за разпадането на рода и колектива, и появата на индивидуализма в западните общества е земеделието. Кое е довело до появата на земеделието? Според антрополозите това е принудата. Просто в един момент дивите животни и растения силно са уредяли и хората, точно както викингите, са се насочили към нови начини на препитание. Без дори да подозират, че предизвикват най-сериозната културна революция в историята на човешкия род. Днес, когато земеделието отстъпва, културата ни отново революционно се променя – от колективизъм към индивидуализъм.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.