Неравновластни са обществата с “неравноправни отношения между управляващи и управлявани и относително безразличие към участието в управленето и деленето на властта. В равновластните общества обратно, битува мнението, че подчинените трябва да изказват сбоводно мнението си и да поделят властта. Когато властта се спечели, властимащите си остават обикновени хора, равни с останалите. Тя се контролира от подчинените, поделя се с тях поне до някъде и може лесно да им бъде отнета” твърди Минков. В равновластните култури властта се възприема като отговорност към другите, дори бреме или тежест за този, който я изпълнява. Като равповластни култури и общества се определят богатите западни страни, на първо място скандинавските. Останалите, като Германия, Швейцария, Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Финландия имат различни степени на равновластие. Важни изключения са Фрнация, Белгия и донякъде Италия. Остатъкът от света се определят като неравновластни култури. Особен случай са източноазиатските държави. Следствия от неравновластието са възпитание чрез забрани и бой на малките деца, страхопочитание към властимащи и началници, пасивност. Важно следствие от неравновластието е скептичното и цинично отношение към политици, шефове и авторитети и силно негативното отношение към тях. Друго следствие е груповата сплотеност срещу висшестоящи или властимащи.  За пример може да вземем пътуването без билет във влака, или пък с един билет два пъти – типично за Белгия или Франция. Важно следствие от неровновластието са пирамидалните и авторитарни структури на управление, диктаторските режими, чувството за безнаказаност у политиците, силно негативното дори цинично отношение към властимащи, недоверие и пасивност. Недоверието е най-силно към политиците и шефовете. Счита се, че те по принцип са покварени и корумпирани, опитват се да ни използват и живеят с чувство за недосегаемост, затова и ние ще се обединим срещу тях и ще ги мамим – ще перписваме на изпит, ще се возим без билет, ще се спотайваме на работа. Поради старха от началниците обикновено се използва непряко общуване. В такива култури хората изпитват нужда от силен лидер, който да има готови решения за всяка ситуация, които те покорно да изпълняват. 

Причини за появата на неравновластие. 

   Тъй като говорим за културна дихотомия, неравновластието би следвало да се разглежда успоредно с равнолвастие. Но тук както и при колективизъм-индивидуализъм, имаме една особеност. Счита се, че първите човешки популации са били равновластни, и на един по-късен етап са развили неравновластие. Следователно равновластието е исконно протосътояние на човека. За да се приеме, че някой е по-важен, по-велик, по-голям от друг, трябва да има конкретна причина за това. В тесен смисъл може да се приеме, че подчинеността на жената спрямо мъжа е проява на неравновластие, и тъй като преди появата на земеделието мъжът и жената са били равни (според Гимбутас, на жената се е отдавало символично по-голяма почит като родоначалник, но това не се свързва с неравнопоставено положение на мъжа спрямо нея), то неравновластието се появява по-късно, като резултат от нещо. Когато търсим причините за появата на неравновластието, неминуемо е да се позовем на Хофстеде. В предишни свои публикации той намира връзка между индивидуализма и равновластието. Така неравновластието би могло да се обясни с по-стара култура. Данните на Латинобарометро показват, че държави с висок процент европейско население, като Аржентина и Уругвай, имат най-високи стойности на индивидуализъм за региона, но и имат най-ниски стойности на разстояние от властта – които все пак са много по-високи от тези за Европа. Можем ли да посочим като основна причина за рановластието индивидуализма и с това да приключим въпроса. Ако говорим за западните държави, навярно това е така. Но това не е достатъчно. Един обективен анализ показва, че най-недоразвитите общества, които са и най-колективистични в света – тези на ловците и събирачите на ескимосите инуит, нециклик и племето жу-туаси в Южна Африка, както и племената в басейна на Амазонка, и хортикултуристите от субекваториална Африка, както и папуасите в Нова Гвинея, не познават друга форма на управление освен абсолютната демокрация. Там всички хора, дори жените, са равни, и няма такова нещо като старейшини, вождове и началници. Същевременно съвременна Франция , майка на съвременната демокрация, е силно централизирана държава и достъп до високи постове имат ограничен брой хора. Гражданите са скептично и негативно настроени към властимащите, те пък гледат на народа с високомерие, аристократична надменност и не считат за нужно да му дават сметка. В Западна Европа Франция е с най-висок коефициент на неравновластие. Там след демократичните избори, овластените се считат за богоизбрани, дистанцират се от народа и трудно дават властта. В бизнеса пък няма и сериозна изборност и началниците се назначават по елитарен принцип. Подобно на Франция, белгийците също имат доста негативно и дистанцирано отношение към властта. Така се оказва, че френското общество е едновременно безродово и неравновластно. Наличието на страни с противоположни коефициенти по индивидуализъм и неравновластие е накарало учени като Хофстеде и Минков да ги разглеждат като различни измерения. Тогава коя е истинската причина за появата на неравновластието в обществата? И кога става това? Първият документиран случай в историята за поява на социално разслоение и изобщо на зараждане на идеята за власт, е

Равновластие-неравновластие като фактори за междукултурни различия.

Варненският халколитен некропол, отнесен към средата на V-тото хилядолетие преди новата ера. Поне засега там за първи път се срещат атрибути на властта – заражда се идеята, че един човек е по-голям, по-важен и по-овластен от другите. Какво друго се случва към 5тото хилядолетие преди новата ера? Ами периодът съвпада с навлизане на интензивното земеделие по нашите земи. Това, както и фактът, че всички древни държави с развито интензивно земеделие не са демокрации, а деспотични тиранични режими, управлявани от жестоки и сурови владетели, и населени от безправен и беден народ – така е в Шумер, Вавилон, Египет, Акад, Ур, Елам, Китай. Там демокрация не е имало. Древна Елада, Рим от републиканския период, старогерманските племена и скандинавските народи обаче са пример за равновластни култури, в които земеделието далеч не е било основен поминък. Освен него, в Рим и Елада активно се практикува и търговията и то именно в периода, когато демикрацията процъфтява. Зависимостта между земеделската икономика и неравловластието е видна дори и днес. Следователно причината за появата на неравновластието би могла да се търси в зараждането на земеделието. 

   По какъв начин земеделието превръща културите от равновластни в неравновластни? През античността и Средновековието земите на Северна и най-вече Северозападна Европа са бедни, защото природните условия не са подходящи за развитието на богато селско стопанство. Затова и управниците са бедни, а няма и условия, които да закрепят властта на авторитарни управници. Тези страни, като Англия, Норвегия, Швеция до късно остават разпокъсани и без силна централна власт. В някои от тях, като Англия и Швеция всъщност въобще не се въвежда абсолютна монархия. Пример за равновластие е легендата за крал Артур и кръглата маса, датираща от Средновековна Англия. За да гарантира равенство и равнопоставеност на рицарите си, кралят наредил да заседава на кръгла маса – така всички били равни по между си и с краля. В Южна Европа – Средиземноморието и Балканския полуостров, Близкия изток, части от Азия и Северна Африка около делтата и поречието на Нил обаче положението е друго. От дълбока древност, още от 8 000 г. пр.н.е по тези земи се развива богато селско стопанство, основано на земеделие, а по-късно и скотовъдство. Благата от това богато стопанство обаче се узурпират от върхушки овластени, които държат народа си в мизерия. Чрез богатото земеделско производство те значително се замогват финансово, а  от тук и властово, могат да си позволят за изхранват силен репресивен апарат, който държи в подчинение народните маси. Това позволява да се създадат мощни авторитарни империи и деспотични царства, основани единствено на земеделието. Един беден владетел не би могъл да установи властта си, потискайки остатъка от народа си. В неземеделските общества, като това на викингите, обикновено първенците, ако въобще е имало такива, са се радвали преди всичко на уважение и са респектирали със умения или способности в търговията и войната. Първенец е ставал най-уважаваният. В земеделските общества един богат владетел лесно може да наложи със сила властта си, без да пита дали го искат, и без да се интересува дали го уважават или не, само чрез сила и репресии. Този механизъм се проявява дори в 20 век. Обикновено държавите от Третия свят, които разполагат с някакъв ценен природен ресурс – като златни или сребърни мини, желязо, мед или друга руда, се управляват от диктаторски режим, който узурпира и продава добива на ресурса, и забогатява чрез него, държейки в мизерия народа си. Примери са Нигерия, Заир, Куба, Гвинея и много други. Държави без ценни ресурси или с негодни за земеделие ресурси, като Етиопия, Сомалия и др, обикновено остават разпокъсани, раздробени на части, без силно централно правителство като Сомалия, или просто пропускат да създадат репресивни диктаторски режими, защото те просто няма на какво да се облегнат икономически, като Етиопия. В равновластните общества на ловци и събирачи, както и на хортикултуристи, икономическите ползи от лова и събирачеството, риболова или градинарството също не са достатъчни, за да се изгради солидна икономическа основа, която да крепи диктаторски режими.

   Тук обаче има и нещо друго. Някои недостатъчно изучени досега резултати от появата на интензивното земеделие могат да наложат необходимостта от силен владетел, осмислена като единствен начин за оцеляване от самия народ. Кои са тези резултати? Обществата, развили интензивно земеделие, изпитват и негативните ефекти от това. Като резултат от по-добрата хранителна диета, както и от потребността от работна ръка в земеделието, нараства гъстотата на населението, още повече, че земеделието налага уседнал начин на живот. Създават се пренаселени градове. Периодите на изобилие се редуват с периоди на глад, причинени от суша, наводнение, особено при културите, които вече не практикуват лов или събирачество успоредно със земеделието (според Gimbutas те се практикуват успоредно от някои народи до ранния неолит). Улеснени от високата гъстота на населението, както и от опитомяването на диви животни, се появяват тежки епидемии и болести. Нуждата от работна сила на полето налага появата на робството. Налагат се и тежки данъци. В тези общества, като резултат от появата и развитието на интензивно земеделие, животът започва да се възприема като мъка, бреме, нараства социалното напрежение и разслоение. Но всъщност един от първите негативни и най-сериозни резултати от зараждането на земеделието е появата на войните и организираните въоръжени конфликти. Първите документирани убийства в човешката история се свързват пряко със земеделието. Те се отнасят към 6 000 години пр.н.е и са от Вавилон – описват как земеделците се ядосали на скотовъдците, че им мачкали посевите, и пасяли животните си из полята. Въпросът бил решен с кръв. Библията също споменава за това – първото убийство е на скотовъдеца Авел, убит от брат си Каин – земеделец. Според Библията така се родила болката, и хората разбрали що е смърт. Дори истината да не е точно такава, въоръжените конфликти са неминуеми при уседнали аграрни общества, които имат нужда от плодородни земи. Земеделието може да е непряка причина за воини, водейки до създаването на първите държавни образувания. В една такава напрегната обстановка на войни, смърт, епидемии, едно земеделско общество има нужда от силен владетел, пък бил и деспот, който да го защитава от вражески нападения.

   Ние не знаем дали преди появата на земеделието е имало войни между човешките популации, но поне засега доказателства за това не са намерени. По човешките останки, датирани отпреди появата на земеделието, липсват следи от насилствена смърт. Липсват и бойни сцени между хора по първобитните пиктограми в пещерите. Дори да е имало убийства, те навярно са се дължали на случайност или лични чувства, като ревност, завист или нещо други. Но все пак, фактът, че популациите не са били организирани в държавни образувания може също да е причина за липсата на организирани въоръжени конфликти между цели групи или колективи. Възможно е дори към края на събираческия период, когато дивите растения и животни намаляват, да са възникнали конфликти сред ловците за оскъдния дивеч. Но засега доказателства за това липсват. Все пак фактът, че въоръжените конфликти рязко се засилват след появата на земеделието е неоспорим. Скандинавските народи като викинги, през Средновековието също реализират военни набези на далечни територии, макар че не са земеделци. Но това се прави с цел грабеж и самозащита, притиснати от принудата – грабежите, както и търговията са алтернативни на земеделието начини на препитание. 

   Земеделие и религия. В този контекст на социалните конфликти и напрежение, породено от развитието на земеделието, се раждат и нови религии, които да обяснят защо това е така – в тях за първи път присъства идеята за грях, изкупление и наказание – за първи път това е регистрирано в Египетската книга на мъртвите преди около 3 800 години. Тези нови религии, напълно различни от предишните, предлагат обяснeние защо животът е мъка, бреме, защо има смърт, болести, глад. Те постулират идеята за греха като нарушение на някаква морална норма, за която трябва да бъдем наказани в този живот или след това. Така се появява и идеята за прераждането и безсмъртието – надежда, че в някакъв друг свят ни чака нещо по-добро. Тези религии учат, че трябва да изтърпим мъките в този живот, за да заслужим спасение след това. Религии от този род са египетската, браманизмът, будизмът, митраизмът, зороастризмът, юдаизмът, християнството и ислямът – все религии, създадени в аграрни общества. Тези религии учат на смирение, търпение и прекланение не само към Бога, но и към управниците. Всички те си приличат онтологически, защото са плод на една и съща култура – аграрната – и са много различни от религиите преди това.

   За разлика от тях, преди появата на селското стопанство, в обществата на ловци и събирачи или градинари, битуват съвсем различни религии. В тях не присъства идеята за греха, изкуплението и наказанието, а участието в религиозни церемонии има за цел да се измоли някаква земна изгоди – здраве, късмет. Техните богове често се описват като суетни, капризни, разглезени и игриви. Такива са религиите на древните германци, скандинавците, елините и римляните. Често боговете в тези религии не наказват хората, за да им внушат смирение или да ги възпитат в някакви житейски поуки или разкаяние, а защото са се почувствали обидени или засегнати от някой човек.

   И накрая, развитието на равновластна култура като резултат от развитие на търговия и предприемачеството в Северна и някои други части на Европа са довели до зараждането на протестантството през 16 век. Равновластните общества просто са отхвърлили властта на един далечен и авторитарен папа. 

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.