Агресия в спорта

   Спортносъстезателната дейност задължително включва агресия. Благодарение на спорта хората се научават да преминават деликатния праг, съществуващ между победата и загубата, триумфа и поражението, като едни достигат върхове, а други остават след тях. Фигуративно по-агресивните са победителите, а победените се оказват жертвата. Спортната дейност представлява комплекс от съчетанието на множество качества. Към тях спадат физическото усъвършенстване до атлетизъм, натрупаният с огромни усилия опит, индивидуалният талант и волята, упоритостта, гарантиращи пътя към постиженията. Тренировките развиват тялото физически, но умът има решаваща роля за изграждане на стратегията за победа. Дори в най-грубите спортни дисциплини, свързани с най-пряк побой, интелигентността трябва да вземе връх. Благодарение на спорта укрепва увереността в собствените сили и доверието в треньора и отбора. В спорта следва да доминира честната игра, която е свързана с уважение към противника. Всички описани компоненти включват в определена степен агресивност, от което следва, че ще има победители и победени и в крайна сметка може да се приеме илюзията за агресор и жертва. В действителност спортът е една от най-добрите форми за канализиране на агресията в благоприятна насока. Наред с това спортът е нож с две остриета. 

   Комерсиализацията на спорта през последните години се превърна в машина за пари, за която цел трябваше да се създадат герои и звезди. Като основен елемент на цялостната подготовка и утвърждаване на един спортист е задължително нахъсването и определена доза насилие. У нас най-големи постижения винаги са имали силовите спортни дисциплини, които създадоха плеяда световни и олимпийски шампиони. Българинът изпитваше национална гордост, когато слушаше българския химн и виждаше на стълбичката на победителите нашите здрави и силни момчета. Икономическите затруднения по време на прехода у нас изхвърлиха на улицата и оставиха без поприще по-голямата част от тези младежи. От звезди те се превърнаха в личности, на които им остана само едната физическа сила. Така се създадоха "борчетата", които носеха в себе си дълбоко вкоренения навик за постигане на успех само чрез насилие. При сдружаването си тези лица със силов манталитет намериха единствената им възможност чрез изнудване насилствено да придобиват средства. За да се превърнат в непочтени играчи и насилници, немалка роля изигра специфичната конюнктура в нашия спорт. Отделни треньори прибягваха до непочтени похвати, подкупи, договаряне на изхода от спортни срещи, допинг, нереално премиране и др. По този начин бе изличен напълно принципът за "честна игра" и така вчерашните шампиони бяха изхвърлени без поприще на улицата. 

  Случилото се у нас със създаването на борческите групировки е типична илюстрация за това, как благородната спортна агресия при изопачена мотивация се превръща в насилническо поведение.