Политически строй и агресия

   Капитализмът е институционализирана политическа система, която признава и зачита собствеността, предприeмaчеството и свободната търговия. Държавната агресия при  организираните капиталистически системи е относително редуцирана. При съвършените капиталистически системи с оскъдни инвестиции и голямо потребление, социалния състав на населението се nрменя бързо и се фаворизират непродуктивните за сметка на nродуктиивните слоеве на населението. Други недостатъци на каnитализма са обусловени от лошо законодателство или неспазване на законите, което води до експлоатация - израз на жестока агресия. В някои капиталистически общества държавата функционира на принципа "разделяй и владей", което също е типична проява на агресия, в определени аспекти съчетана и с насилие.  Всички описани уклони на капиталистическото общество са характерен nрмер на икономическа агресия, която не е по-безвредна. Освен това при капитализма могат да се формират и сложни  отношения, който в съчетание с властта на парите се превръщат в  опасен стимулант за агресия и беззаконие.  

   Причините за появата на геноцид са най-различни. Някои от тях имат исторически корени, като стереотипи и предубеждения, натрупани с векове. Етнически и културни различия са предпоставка за формиране на различно мислене, водещо до противоречия и конфликти. Тези нагласи стават особено злокачествени в условията на политическа, социална или икономическа нестабилност. 

   В световен мащаб геноцидът като морална изява е подкрепян, осъждан или наблюдаван с апатия. Световната общност прави опит да се предотврати геноцидът, но това се оказва трудна, а често и опасна задача. За да бъде успешна борбата с геноцида, тя следва да се предхожда от дългогодишна превенция на насилието. Но и това не е гаранция за успех, защото към геноцид прибягват диктатори, които го превръщат в държавна идеология. 

   Психологически лицата, склонни към геноцид, най-често са доведени до фрустрация поради житейски трудности. Тяхното недоволство се манипулира и агресията им се насочва към определена етническа група, като виновник за техните неуспехи. Насилническото им поведение допълнително се ожесточава, когато не само не са възпрепятствани, но са и поощрявани от политически сили или държавата като цяло. Засега има няколко опита в световен мащаб за възмездяване след проявен геноцид - Международния съд в Нюрнберг и Международния трибунал в Хага но те се провеждат при двойни стандарти. Хитлер е критикуван , но Сталин, Чърчил или  Труман който е човекът убил най много хора с една атака - не .

   Политическото насилие е най-изявено в автократните форми на управление. Сред тях се откроява диктатурата, при която диктаторът има пълна власт, неограничена от конституция, закони или други държавни, социални или политически фактори. Най-често се среща в страни от Латинска Америка, Азия и Африка, обособени като диктатури след военни преврати. При тях диктаторът контролира изцяло всички сфери на управление на държавата, както и общественото, и личното поведение на хората. Тази форма на управление е почти противоположна на демокрацията и до голяма степен се покрива с тоталитаризма, при който държавата също контролира всички аспекти на живота. В историята има примери, как и в условията на демокрация може да се получи тоталитарно управление за определен период от време, когато хората са подведени и сами си избират диктатора. 

   Фашизмът е типичен пример за авторитарна политическа идеология, защото демагогски подчинява интересите на обществото в името на величието на държавата. Освен авторитаризма, за фашизма са характерни милитаризмът, колективизмът, антикомунизмът и противопоставянето на всякакъв икономически или политически либерализъм. 

   Друга форма на почти авторитарно управление е комунистическата държава, включително развитият и недоразвитият социализъм. Характерен прийом за тези режими е и косвената форма на агресия, ползваща лъжи и заблуди, че "всичко произтича от народа и принадлежи на народа". 

   Политическото насилие е вредно за обществото, защото във всичките си разновидности засяга големи общности от хора. Нормалното човешко съзнание не може да приеме геноцида и тероризма, тъй като са смъртоносни форми на неоправдано насилие. От друга страна, агресията и наглед по-меките форми на насилие при авторитарните режими имат не по-малко влияние върху обществото, защото потискат постоянно обширни социални слоеве, което оказва трайно неблагоприятно влияние върху тях и върху поколенията им. Даже тези, които не са пострадали пряко от различните режими, се оказват повлияни от агресията, с трайно променена психика. 

   Според Международния Криминален съд в  Хага  Престъпление срещу човечеството означава всяко едно от следващите деяния, извършени срещу цивилно население: 

• Убийство; 
• Изтребване; 
• Заробване; 
• Изселване или насилствено преместване; 
• Затворничество или друго ограничаване на физическата свобода в нарушение на международните закони; 
• Изтезание; 
• Изнасилване, сексуално заробване, принуда към проституция, принудителна бременност, насилствена стерилизация; 
• Преследване на идентична група на политическа, расова, националистическа, етническа, културна или религиозна основа; 
• Силово изчезване на хора; 
• Престъпление от расова дискриминация; 
• Други антихуманни действия с подобен характер, предизвикващи тежко страдание, сериозни увреди на тялото, на умственото или психичното здраве.

Тероризъм и атентатори самоубийци

    Тероризмът е съзнателно, преднамерено, предварително, подробно планирано насилие, имащо за цел да предизвика страх в определен кръг хора. Той не е политическо деяние и не се осъществява от армия или официални държавни представители. Възприема се като средство за борба на групировки, които смятат, че това е единственият начин да изразят недоволството си от неправдите в една обществена система. През последните години тероризмът надхвърля извършването на дребни нарушения и нараняването на отделни личности, като се превръща в единствен формално рационален подход за решаването на множество трудни и сериозни конфликти. 

   Борбата с тероризма е много трудна, защото често биват залавяни само отделни крайни изпълнители от дълбоко законспирирана мрежа, състояща се от инициатори, спонсори, организатори и помагачи, които остават анонимни за правосъдието. Всички ненасилствени средства за справяне с тероризма се оказват почти абсурдни. Не дава задоволителни резултати дори формирането на специални отряди и армии. 

   През последните години се реализираха изключително много терористичните актове със саможертвени атентати. Разбирането на тези саможертвени действия изисква дълбоко вникване в психологията на държавите, управлявани на религиозно-политически принципи. Конфликти на политическа или верска основа, засегнати материални интереси, неодобрение на друг начин на живот и социални порядки лежат в основата на ислямисткия тероризъм. Дълбоко вкорененото верско самосъзнание още от деня на раждането не може да се промени с увещания, преговори или още по-малко да бъде изкоренено с насилствени средства. Изводът е, че нито с добро, нито с насилие нашият свят може да се справи с ислямисткия тероризъм. За разлика от огромните постижения на науката, даже в овладяването на Вселената, рационална формула за справяне със саможертвения тероризъм на религиозна основа не е открита. 

Атентатори самоубийци 

  За нормалния разум жестоките самоубийствени атентати са необясними както по отношение на мотивацията, така също и за личностните особености на извършителите. Цивилизованото общество възприема такива хора като злодеи или безсърдечни фанатици, наслаждавайки се на касапницата, която ще предизвикат. Примерите обаче показват, че това не са психично болни или психопати. Напротив, всички атентатори вярват, че действията им са справедливи и благородни. Те не приемат извършеното от тях като самоубийство, а го превръщат по-скоро с мъченически акт. За тях самоубийството е последица от безнадеждност и депресия, докато бомбеният атентат е проява на доблест и героизъм. Те възприемат (или им се внушават) фактите от действителността като несправедливи и търсят виновника, когото съвсем логично демонизират. Така се формира екстремизмът, според който проявите на агресия са напълно справедливи и оправдани. Терористите приемат действията си като божествена мисия, която ще бъде възнаградена в рая. Да се взривят сред тълпата е саможертва, която разкрива най-достойния път към небесата. На някои от тях е внушено още от детските години, че саможертвата в името на "свещената война" е пътят за прочистване на света. В тях тенденциозно е насаждан апокалиптичният мироглед, според който светът необосновано е разделен между доброто и злото. Ислямистките фундаменталисти се страхуват, че техните религиозни ценности и култура са в опасност и религиозните институции може да бъдат отделени от държавата (секуларизация). Те възприемат живота под военна окупация като унижение и оскърбление, затова саможертвата е път към щастие в отвъдното. Несъмнено, това самосъзнание се изгражда с години, представлява сложен, много добре организиран и материално обезпечен процес. На така създадената "армия" от терористи се внушава, че ако всеки от тях унищожи поне десет души, всички демони ще бъдат ликвидирани и едва тогава братята и семействата им ще живеят щастливо. 

      Най-трудното за непредубедения, цивилизован свят е обяснението как на един терорист се втълпява, че мирните хора и деца по света са демони и трябва да бъдат изтребени . 

Политическа агресия

 

 Сложни са измеренията на  политическото насилие . Играе положителна роля за изграждането на дисциплинирано общество и провеждането на конструктивни промени в държавата, но то също може да се превърне в разрушение, свързано с пряко физическо насилие или сериозна заплаха от насилие за постигането на определени цели. Обществото приема политическото насилие само когато се проявява към нарушителите на социалния ред и престъпните елементи, или най-общо, когато защитава интересите и ценностите на гражданите. За съжаление, правото за прилагане на сила се използва много често от политиците за лични интереси, борба с политическите противници или за задържане на властта, нерядко и срещу мирни граждани. Някои политици се съюзяват и проектират мощни криминални и икономически групировки, а в някои страни властта почти официално е срастната с мафиотски структури. 

   Много опасни форми на политическо насилие са национализмът, етнонационализмът и геноцидът. Не по-малко рискови за обществото са износът на революции, организирането и спонсорирането на тероризма. Дори и когато не са на власт, политиците прилагат различни форми на политическо насилие, като атентати, метежи, преврати, сепаратистко насилие. В много случаи поводи за конфликти се търсят даже умишлено, за да може да се прояви насилие. 

   Изпитани похвати в това от-ношение са опитите за възбуждане на конфликти на етническа или религиозна основа. Различните геополитически интереси и социалното неравноправие също са честа причина за политическо насилие. 

   Политическото насилие се осъжда от по-консервативните партии и политици, защото под-копава устоите на правовата държава. За да се ограничат потисничеството и терора в държавата, следва да се спазват безусловно принципите на демокрацията. Това означава изкореняване на корупцията и безупречно функциониране на правоохранителните и правосъдните органи, както и въвеждането на справедлива икономическа система. Необходими са огромни усилия и честни политици за преодоляване на политическото насилие, а това трудно се постига и рядко се случва. 

 Пример на злокачествена агресия е т.н. процес срещу българските медицински сестри в Либия. Това е агресивен акт, проявен от тоталитарна държава, управлявана от диктатор-социопат показал с редица свои прояви досега явно насилническо поведение. Отнася се за зло качествена, жестока, многоцелева агресия, включваща няколко компонента. Налице е преди всичко индиректна агресия, използваща лъжата, с цел да заблуди невежите родители на заразените със СПИН деца, относно истинския виновник за тяхното нещастие. Друга форма е враждебната агресия към медицинските сестри, с косвената цел укрепване на властта , търсене на въображаеми врагове на държавата и най-вече възможност за извличане на материални облаги и политически престиж. Трета форма е косвената агресия, проявена към сестрите от диктата върху съдебните органи и полицаите-мъчители. В крайна сметка тази сложна конструкция носи чертите и на международна агресия, която завършва с компромисен откуп. 

   Противодействието на тази агресия е много трудно, защото агресорът е мобилизирал и включил много изпълнители и различни форми на насилие, при някои от които той остава в сянка. От друга страна, защитата на жертвите изключва агресивния подход и търси благоприятен изход. В случая физи-ческото противодействие към тази зло качествена агресия се заменя от опити да надделее благоразумието -или цената на откупа да компенсира задоволството от агресивния акт.

 Агресия - диктатура - демокрация -фанатизъм 

   Съвременната демокрацията се осланя на християнството и вдъхва вяра и надежда на човечеството за справедливост. Като всяко религиозно чувство и тя е двусмислен и се стреми към световно утвърждаване и проявява ненавист, стигаща до жестокост, към всяко различно мнение. Като нова религия, основната и цел е да ликвидира всяка предхождаща религия , води жестока, безпощадна, агресивна борба за приемане на новата догма. Налагането на демокрация включва цяла палитра от насилнически действия - от ограничаване на свободата на "грешното"словото, свободата на придвижване, свободата на избор до най-жестоката изобретателност за физическо унищожение на враговете. Тази безпощадност в ликвидирането на огромни маси от различни култури и техния елита може да се сравни единствено с фашистките чистки на евреи и политически противници в газовите камери и концлагерите. 

Мъчително и трудно светът се отърсва от фашизма , като остават само изолирани, малки групи от последователи, като неонацисти, скинари, сектанти,  и др. 

   Геноцидът се дефинира като преднамерено изтребване на определени етнически, расови или религиозни групи. В сравнение с военните престъпления и престъпленията спрямо човечеството, геноцидът се възприема като най-жестокото и антихуманно злодеяние. Той изправя едни срещу други съседи, колеги, дори мъжа срещу жената в семейството. За разлика от войната, при която атаките имат конкретна територия и участъци, геноцидът атакува човешката идентичност, като се изолират или унищожават напълно невинни групи от мъже, жени и деца. Историята изобилства с примери за геноцид - изтребването на индиянците в америка , унищожението на евреите от нацистите, трагедията в Камбоджа през 70-те години, събитията в Косово през 1990 г., кланетата в Руанда през 1994 г. и много други. 

Религия и агресия

   Религията се смята за едно от ценните духовни постижения в развитието на човечеството. Приема се, че благодарение на нея се постига разкриване на човешката душевност, прави се критична самооценка на собствените постъпки и се поощряват благородните пориви. Религиозното възпитание насажда хуманни добродетели, позволява да се открие доброто у ближния и благоприятства общуването между хората. Религията издига в култ прошката и опрощението. За съжаление религиозната доктрина от зараждането си до днес винаги е била двусмислена. Когато религията си присвоява правото да благославя, тя задължително му противопоставя проклятието. Тя възнаграждава най-всеотдайните си последователи, като ги превръща в светци, а всички, несъгласни с нейните догми, проклина като зли сили, подвластни на сатаната. Освен възхвалата на доброто, благочестието и смирението в религията задължително присъства привидно най-невинната форма на борба с враговете - анатемата. Излизането от рамките на догмата или нарушаването на постулатите се заклеймява като ерес, а има ли ерес, има и еретици, които трябва да бъдат наказани. 

   Църквата добива могъща власт през Средновековието. Водещата доктрина е безкрайно опростена. Тя налага благородната вяра в Бога, властен страх да не се престъпят църковните канони и всичко, което и е неугодно, е нечестиво и еретично. Обратно на принципите за приобщаването към лоното на църквата по пътя на вярата и убеждението, повечето религии в по-голямата част от съществуванието си са прибягвали до агресивен подход в борбата с реалните и измислените си врагове. Съвременната християнска вяра премълчава мрачното си минало, когато е изпращала еретици на кладата, и още по-мрачната епоха на "Светата инквизиция". Странното е, че добронамерените и праведните служители на Бога се оказват изключително изобретателни в сътворяването на жестокости и мъчения. Не по-малко агресивен е религиозният подход, несвързан с физически мъчения и издевателства, при който се декретират догми, засягащи в голяма степен човешките свободи, духовната самостоятелност, научните по-стижения и правото на избор за личен живот. Дори и в най-съвременната си и облагородена форма, християнството има проблеми със свободата на хората за избор на брак, използване на противозачатъчни средства, аборт, разводи и достиженията на медицината, като клониране и др. 

   Съвременният свят е разтърсван от един изключително вреден религиозен уклон, който в последните години взима застрашителни размери. Фанатизмът е уродлива рожба на исляма, обсебил съзнанието чрез силата на властта и религията. 

   Фанатизъм - силна, болезнена, най-често бемиислена и необяснима привързаност към определени политически, религиозни вярвания или убеждения, свързани с безгранична омраза и безусловна нетрпимост към чужди минения, идеи и убежнсдения и често стигаща до жестоко насилие и/или саможертва.  

   От религиозна гледна точка фанатизмът е култ към дявола - сатаната. Той винаги се свързва с жестокост и злостно отношение към другите. Както и при останалите религии, сатанизмът има дълга и сложна еволюция. Засега се оспорва зараждането му в древен Египет, като дуалистична форма и поведение на фараоните. По-вероятно е основите му да се коренят в маздаизма, юдаизма и християнството, но най-вече в исляма, който чрез сатаната персонифицира истинското лице на дявола, като обобщен образ на всяка друга религия. 

   Съвременният сатанизъм има изолирани местни прояви, повечето индивидуални и по-малко в малобройни групи. През 90-те години на миналия век Америка е обхваната от една вълна на сатанинска паника от формирани конспиративни групи от подземния свят извършващи масови престъпления, съпроводени с изключителна жестокост. Тези групировки имитират Ку-клукс  клан, но освен към негрите се насочват и в редица други области, като професионално осакатяване и разчленяване на животни, вулгарна и изключително агресивна детска порнография, отвличане и мъчения на деца (не за откуп), убийства на проститутки, както и множество изключително жестоки убийства с неясна мотивация. Сатанинският култ в другите страни се практикува предимно индивидуално, най-често от психопати, параноици или лица, преживяващи болка, обида или лична трагедия. Най-засегнати се оказват държави с политически диктатури, икономически трудности, с революционни ,политически сътресения и др. 

   По приблизителни данни всяка година по света обект на сатанински действия се оказват около 2 милиона  деца. 

   Насаждането на религиозния фанатизъм започва след проговарянето и прохождането на детето, като се използват всички средства за ограничаване на разума, различно тълкуване на догмата до постигането на автоматична подчиняемост. 

   Вулгаризацията на религията, облечена във власт, стига до крайности когато съвременна държава прокламира смъртна присъда за стих с подозиран антирелигиозен намек. Зачатъци на фанатизъм има във всяка религия, защото благославянето върви паралелно с проклятието. Съвременното християнство прави сериозни опити да се отърси от насилствената страна на култа, като акцентира върху смирението и опрощението. Тази теза намира все по-благоприятна почва колкото по-висока е образоваността и културата на вярващите. Обратно на това, ниската култура с доминиращ религиозен култ, брутално стимулиран от ислямската догма, е най-благодатната почва за развитие на фанатизма. Той е толкова дълбоко вкоренен в духовната същност на индивида, че не може да бъде разколебан дори от познания, получени в престижен университет, и общуване в цивилизования свят. Нещо повече - трагизмът на фанатика се обуславя от заглущаването на най-мощния и първичен биологичен инстинкт за самосъхранение и преживяване, който безусловно се замества от свещенната саможертва в името на Аллах и в очакване на наградата от 20 красиви жени на оня свят.  

   Най-необяснимото в тази брутална, смъртоносна агресия в името на религията  е отсъствието на конкретен виновник, към който е насочено смъртното наказание. Това са най-обикновени хора, жени и деца, като дори не се държи сметка, че някои от тези масови жертви може да е твърде правоверен ислямист. 

   Погрешна се оказва наивната представа, че светът може да се отърси лесно от насилието и агресията, свързани с религията. Постепенното прочистване на църквата от Светата инквизиция последователно се заменя от жестоки политически течения, в същността си с религиозен облик. След ликвидирането на фашизма половин век властва комунизмът. Днес, в ХХI век, болезнено се разгръща религиозният фанатизъм, стигащ до международен сатанизъм, всяващ жестока ненавист като крайно измерение на агресията. 

   През последните години католицизмът прави опити да избяга от бруталната догма и декретирането на канони на поведение, които имат агресивни елементи и ограничават духовната и физическата свобода. Съвременните проповеди и църковните ритуали на Западната църква не проповядват Божие наказание и възмездие за греховете на оня свят. Основната им дейност се свежда до единение и взаимно разбиране при общуването на хората, добронамереност и съпричастност и спазване на общоприети  морални и културни норми на поведение. Този отказ от наглед невинните форми на воалирани агресивни внушения вече дава своите благоприятни резултати. Броят на вярващите в тези страни е твърде голям. Това се дължи преди всичко на обстоятелството, че религията не се натрапва, че църквата не е в разрез с модерния начин на живот, с техническия прогрес и липсата на агресия играе ролята на пречистващ фактор от натрупани ежедневни огорчения и стрес. Точно тази страна на съвременната религия има благоприятно влияние върху цялото общество за потушаване на агресивните и насилническите пориви, пораждани неминуемо в съвременния живот. 

   За съжаление нашата църква не успя да се преустрои. Тя не съумя да възкръсне след комунизма и да възвърне обаянието и доверието, което имаше в първата половина на ХХ век. След половинвековно забвение тя направи опит да се възроди такава каквато е била, без да забелязва, че съвременният свят и хората в него са коренно различни. Целуването на ръка, анатемата и редица безсъдържателни ритуали не носят смирение и духовно прочистване, а по-скоро предизвикват ирония и водят до неверие. Още по-неадекватно звучат църковните призиви, че житейските земни грехове ще бъдат наказани жестоко на оня свят. Жалко е, че българската молитва се свежда до догматични внушения, не предизвиква размисъл и няма пречистваща сила. Тази изостаналост на нашето съвременно източно православие се подсилва от многопластовото отношение на българина към религията, който се слави с гъвкав критичен ум и определена недоверчивост. От друга страна, той може да бъде чувствителен, нежен и милостив. Трудните години, в които живеем, и жестоката борба за оцеляване натрупват страх и озлобление, като засилват неимоверно агресивните пориви, които едва ли не се превръщат в средство за оцеляване. Съвременната българска църква с описаните традиционни прийоми не е в състояние да разтопи кумулираната насилническа агресивна енергия. По този начин църквата остава с една малка група правоверни християни, по-посредствени духом, които безпрекословно се прекланят през догмата. Има определени хора, вярващи в собствения си Бог, като използват храма като място за равносметка със себе си. Съществува и още група "богомолци", които са сменили кварталния партиен клуб с църквата, не се интересуват от "божиите слова", но излизат щастливи и пречистени, ако са уловени от телевизионните камери. Има и млади хора, които отиват, за да видят какво е това църква, да присъстват на сватба или кръщене или дори за да бъдат по-оригинални пред връстниците си, че палят свещи. 

   Несъмнено, Българската църква все още не може да излезе от забвението, в което прекара половин век, още по-трудно може да се приспособи към съвременния свят и най-много губи авторитет и влияние поради лошия имидж, постоянните кавги, непримиримия разкол и циничната борба за материални блага. 

Никой не може да обвини българина в бездуховност. Историята и времето показват, че той е съхранил моралните традиции, дори и след годините на жестоко робство. Моралът и благородството обаче започват да се изграждат от люлката, правилата и нормите на поведение се формират в училището, а религията е тази, която трябва да ги превърне в култ и стил на поведение. Цялата тази система за нравствено извисяване у нас е разрушена, затова младото поколение се развива без морални задръжки и с лекота възприема насилието и агресията. 

Войната е агресия и насилие

   Историята изобилства с примери за агресивни войни. Независимо от липсата на модерно въоръжение, в древността агресията е била не по-малко безпощадна от съвременната. Явно, агресивният стимул е бил много мощен, за да се водят войни за власт и територии в продължение на 100 години. И все пак, засега за най-продължителната агресивна война се смята опитът на римляните да завладеят Персия. Римските войски тръгват от Европа, достигат Персия и водят войни в продължение на 600 години. Историците описват даже куриозни ситуации на военни действия, продължили толкова дълго, че римляните загубват няколко битки поради старост и немощ на бойците. Не по-малко жестоки и кръвожадни са били много краткотрайни и агресивни войни, при които се е стигало за твърде кратко време до изтребване на повече от половината население на жертвената страна. 

 

 Белязан от жестока и безпрецедентна масова агресия е ХХ век. За 100 години се извършиха милиони убийства, като държавите се оказаха най-масовите убийци. Това беше век на две световни войни и множество по-малки локални войни, в т.ч. и няколко цивилни международни агресии. Около 40 милиона  бяха жертвите в униформа. Но редица правителства извършваха масови убийства и извън сраженията по фронтовете. Повечето изследователи посочват 100 милиона жертви на военната и военизираната агресия за един век. Мао изтребваше класовите врагове, Сталин правеше същото, но посегна и на определени националности. Хитлер избиваше евреите. Пол Пот убиваше свои измислени врагове, Чърчил започва бомбандировки над цивилни цели  , Труман избива 100-ци хиляди с атомни бомбардировки.Към това трябва да се прибавят и избитите в много държави инакомислещи, измислени врагове на режима или лични врагове на властващите. Държави убиваха под претекст за етнически конфликти и извършваха етническо прочистване. Анализът на военизираната агресия от специалисти показва, че качеството на оръжието няма значение за масовостта на убийствата. Кръвопролитията спрямо арменците и много от кланетата в Африка са извършвани с хладни оръжия (ятагани и мечове). Вторият извод е, че в различните етнически конфликти официалните или доброволните изпълнители на насилието не надхвърлят 1-2% от населението. Това показва, че независимо от натрупания страх и омраза, по-голямата част от населението не участва в етническите конфликти, убийствените прочиствания и геноцида. От това следва, че жестокостта на агресията не е свързана с многобройни изпълнители, а се определя основно от мотивацията и организацията. Оценката на проявите на омраза, ненавист и жестокост показва, че сред малка част от агресорите се наблюдават прояви на пощада към някои от жертвите поради приятелство, съседство, умора или изхабяване на нервите. По принцип реализацията на масови убийства изисква определянето на приоритетните жертви, въоръжаването и транспортирането на убийците, арестите, териториите, което е свързано с мащабна организация. Тази индустрия за убиване се осъществява със силите и средствата на държавата. Това не е импулсивна агресия, а представлява строго целенасочена и програмирана инструментална агресия. 

   Агресия според ООН е използването на въоръжена сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава. Включват се и действия по всякакъв друг начин, които противоречат на Хартата на Обединените нации, изхождайки от горната дефиниция. 

   Войната се дефинира като въоръжен конфликт между две държави, който води до смъртни загуби на бойното поле. С нарастването на терористичните атаки през последните години тази дефиниция се променя, защото едната страна, участваща в конфликта, не е строго определена, а освен това липсва и ясна фронтова линия. В една съвременна война използваните оръжия са изключително разнообразни, като се започне от саби и ножове и се стигне до атомни бомби. Няма война, в която едната страна да спечели всичко и да не даде жертви. Не са редки парадоксите, когато формалният победител понася по-тежки загуби.  

в чл. 2 от резолюцията на ООН, дефиницията за агресията е разширена: 

Първата употреба на въоръжена сила от една държава в разрез с Хартата на ООН представлява убедително доказателство за акт на агресия. 

Дефиницията на ООН два важни насоки: 

• Да няма противоречие с Хартата на ООН. 
• Агресор е първият, който използва сила при един конфликт. 

   Войната е следствие от политическата агресия на отделна група военни или политици. Въоръжените конфликти се мотивират от териториални или материални интереси, политическа несъвместимост, лична обида или тщеславие. За жалост във война не се влиза чрез референдум, защото решението се взима от диктатор или ограничена група хора. Сред тях най-често се открояват агресори - жестоки и безпринципни. Те обричат на смърт и терзания незнаен брой военни и цивилни граждани, с решенията си нанасят непоправими материални разрушения, като допускат огромни загуби и за собствената си страна. Последствията от една война никога не могат да бъдат предвидени, никога не могат да се пресметнат и никога не могат да бъдат напълно възстановени. Странното е, че дори в мирно време огромни армии от цивилни и военни работят в името на войната и с гениална изобретателност сътворяват все по-мощни оръжия и средства за масово унищожение на хора, материални и духовни ценности. 

Кои действия според ООН се приемат за агресия: 

• Нахлуване или атака с въоръжена сила от една държава на територията на друга. 
• Всяка военна окупация, дори временна, вследствие на нахлуване или атака. 
• Всяка анексия на територията чрез сила от друга държава или част от нея. 
• Бомбардиране от въоръжените сили на една държава на територията на друга държава. 
• Блокада на пристанище или брегове от въоръжените сили на една държава спрямо друга. 
• Изпращане от или от името на една държава на въоръжени групи банди или наемници, които действат като въоръжена сила. 

   Редица международни специалисти имат критично отношение към дефи-ницията на ООН. Агресор е този, който първи използва сила, но агресия може да се прояви и без военна сила. От друга страна, ако жертвата, за да се защити, използва сила, съгласно дефиницията се оказва, че и тя е агресор. Този пример се припокрива със ситуация, при която едно лице получава смъртна заплаха с оръжие и за да се защити, наранява или убива агресора. Оказва се, че съгласно дефиницията той е агресорът и като такъв е обвиняем. 

   Съвременните изследвания върху поведението и мотивацията в голяма степен опровергават афоризма "на война, като на война". За да се разбере естеството на агресията и насилието на бойното поле, преди всичко следва да се уточни, че повечето от участниците в един непосредствен бой са изплашени до смърт. Още с прелитането на първите куршуми повечето бойци престават да мислят с челния дял на мозъка, като цялата мисловна дейност се реализира на нивото на междинния мозък. Известно е, че благодарение на развитието и използването на челния мозъчен дял човекът се е формирал като хомо-сапиенс, докато междинният мозък е примитивната част, която не се различава съществено по строежа си при човека и животните. При конфликтна ситуация мисловните процеси се реализират на това примитивно ниво, като е налице една мощна съпротивителна сила, възпираща извършването на убийства спрямо себеподобните. Животинският свят изобилства с примери на изключителни хищници, пасивни спрямо себеподобните си. Рибите пирани разкъсват всичко, което срещнат, но се движат в огромни стада и не се самоизяждат. Това е естествен механизъм за съхранение на вида. Тази реакция занимава дълги години военните психолози. Изследванията им показват, че само 15-20% от войниците през Първата световна война стрелят направо по незащитен противников войник. Установено е също така, че бойците с пушка избягват да се прицелват и да стрелят против явен противник за разлика от тези, които използват автомати и картечници и, стреляйки на откоси, остават с впечатление, че извършват убийства по случайност. Военната история изобилства с подобни примери. Особено забележителна в тази насока е Фолклендската война от 1985 г. При нея стрелбата и от двете страни на фронта е била невероятно пасивна и неточна. Явно е било пълното нежелание на враждуващите да се изтребват. На базата на такива примери, редица армии променят коренно тактиката си при подготовката на бойци и включват редица агресивни похвати, които постепенно притъпяват хуманността и състраданието, насаждайки насилие. При оценката на подготовката на тези военни контингенти се установява, че една малка част от бойците са склонни много бързо да привикнат с насилието и да го използват брутално. Друга също малка част се оказват много изпълнителни и затова бързо привикват да "стрелят на месо". Психологичният анализ обаче показва, че те не са обсебени от жестокост и агресия, а по-скоро изживяват панически страх за собствения си живот. Изтъкнатото бягство от агресия коренно се променя, когато встъпването в бой се предхожда от обоснована мотивация, противникът, т.е. жертвата, да бъде наказан жестоко. Други изключително важни фактори са продължителността на военните действия, лишенията и особено загубата на другари по оръжие в битките. За разлика от началото, в по-късните етапи на Втората световна война по различните фронтове се отбелязват изключително жестоки актове на насилие. Те надхвърлят правилото врагът да бъде пленен или убит, като се достига до огромна изобретателност в начините за мъчение, включително и спрямо военнопленници. 

   Равносметката от различните междудържавни конфликти е трагична. 

   Установено е, че от 5 до 7 пъти нарастват психичните разстройства сред войниците. Те остават неблагоприятен отпечатък върху тях за цял живот. Освен това друга част от войниците (липсват точни данни) продължават да практикуват агресията и в цивилния живот. 

   По принцип борбата против войната с мирни средства изглежда абсурдна. Въпреки това, изминалият ХХ век ще се запомни с няколко мирни победи над войната. Два международни конфликта завършиха благополучно, без военни действия. Швейцария показа, че може да бъде процъфтяваща страна, без да е водила войни в продължение на векове. Движенията за мир масово се разраснаха и в някои страни оказаха голямо влияние над политиците. Благодарение на тях и на благоразумието на някои държавници се развива благоприятен процес за съкращаване на оръжията за масово унищожение. Няколко изключително мощни държави претърпяха поражения при военни действия и неблагоприятните последици се оказаха много тежки и дълготрайни за тях самите. Това е също един факт, възпиращ прибягването до военни действия. 

   Обнадеждаващо е, че алтернативите на военното насилие стават все по-популярни, но тяхното значение не трябва да се надценява. Всеки момент по света се водят 20-40 въоръжени конфликти. Разрастващата се агресия във всички сфери на живота в световен мащаб не предвещава ограничаването на международните спорове без оръжие, особено като се имат предвид огромните излишъци от него по планетата. 

Агресия в спорта

   Спортносъстезателната дейност задължително включва агресия. Благодарение на спорта хората се научават да преминават деликатния праг, съществуващ между победата и загубата, триумфа и поражението, като едни достигат върхове, а други остават след тях. Фигуративно по-агресивните са победителите, а победените се оказват жертвата. Спортната дейност представлява комплекс от съчетанието на множество качества. Към тях спадат физическото усъвършенстване до атлетизъм, натрупаният с огромни усилия опит, индивидуалният талант и волята, упоритостта, гарантиращи пътя към постиженията. Тренировките развиват тялото физически, но умът има решаваща роля за изграждане на стратегията за победа. Дори в най-грубите спортни дисциплини, свързани с най-пряк побой, интелигентността трябва да вземе връх. Благодарение на спорта укрепва увереността в собствените сили и доверието в треньора и отбора. В спорта следва да доминира честната игра, която е свързана с уважение към противника. Всички описани компоненти включват в определена степен агресивност, от което следва, че ще има победители и победени и в крайна сметка може да се приеме илюзията за агресор и жертва. В действителност спортът е една от най-добрите форми за канализиране на агресията в благоприятна насока. Наред с това спортът е нож с две остриета. 

   Комерсиализацията на спорта през последните години се превърна в машина за пари, за която цел трябваше да се създадат герои и звезди. Като основен елемент на цялостната подготовка и утвърждаване на един спортист е задължително нахъсването и определена доза насилие. У нас най-големи постижения винаги са имали силовите спортни дисциплини, които създадоха плеяда световни и олимпийски шампиони. Българинът изпитваше национална гордост, когато слушаше българския химн и виждаше на стълбичката на победителите нашите здрави и силни момчета. Икономическите затруднения по време на прехода у нас изхвърлиха на улицата и оставиха без поприще по-голямата част от тези младежи. От звезди те се превърнаха в личности, на които им остана само едната физическа сила. Така се създадоха "борчетата", които носеха в себе си дълбоко вкоренения навик за постигане на успех само чрез насилие. При сдружаването си тези лица със силов манталитет намериха единствената им възможност чрез изнудване насилствено да придобиват средства. За да се превърнат в непочтени играчи и насилници, немалка роля изигра специфичната конюнктура в нашия спорт. Отделни треньори прибягваха до непочтени похвати, подкупи, договаряне на изхода от спортни срещи, допинг, нереално премиране и др. По този начин бе изличен напълно принципът за "честна игра" и така вчерашните шампиони бяха изхвърлени без поприще на улицата. 

  Случилото се у нас със създаването на борческите групировки е типична илюстрация за това, как благородната спортна агресия при изопачена мотивация се превръща в насилническо поведение. 

Уроци по насилие

   Oще 2000 г. пр.Хр., древните египтяни са изпадали в екстаз при наблюдаване на пиесата, представяща в детайли погребението на техния бог Озирис. Историците описват, че дни и месеци след представлението са извършвани множество убийства, копиращи примерите от пиесата. Древните римляни и до днес са прочути с техните смъртоносни спортни състезания. Редица исторически факти показват, че огромна част от зрителите на гладиаторските борби са изпадали в екстаз, наблюдавайки жестоките кръвопролития. И до днес насилието се смята за неразривен елемент от редица забавления и удоволствия. В наше време адреналинът съвсем естествено се покачва при наблюдение на борби с петли и кучета, бикоборство, спортна борба или бокс. И ако навремето един боксов мач е наблюдаван от 2000 души, днес благодарение на телевизията го гледат над 2 милиона  любители на бокса. За съжаление, освен спорта, съвременната телевизия бълва филми, комедийни жанрове, драматични поредици, детски програми и анимации, пълни с насилие, жестокост и смърт. Само от 1993 г. до 2001 г. инцидентите с физическо насилие по телевизията са нараснали с 378%. През 2001 г. за 1 час телевизионно време са показвани от 37 до 44 акта на насилие. В европейските страни насилието на екрана през последните години нараства от 183 до 540%. Това не означава, че насилието в Европа има по-големи мащаби от това в Америка, защото високият процент в Европа се дължи на догонване на американците чрез масово разпространение на техни филми. За разлика от известно задържане на много високия процент на физическо насилие около 2000 г., през последните години рязко нарастват примерите с психологично насилие. Засега се смята, че над 80% от телевизионните филми с насилие са продукция от САЩ. Тези продукции са изключително масови, защото са нискобюджетни. Заслужава да се подчертае и още един факт, че над 87% от филмите с насилствени актове се излъчват до 21 часа вечерта, което означава, че е включена почти цялата детска аудитория. 

   Освен масовото излъчване, сцените на насилие от екрана стават по-детайлни, по-брутални, вулгарно-сексуални и изпълнени със садизъм. Понякога детайлите са твърде драматични. Един куршум се движи изключително бавно, навлиза в човешкото тяло, разнасят се пръски кръв и човешка тъкан. Не по-малко заразителни за момиченца са и битките между две жени, които си разкъсват дрехите или си скубят косите. В този контур с детайли се вграждат и професионалните умения на много проститутки. Побоищата между жени и убийството на проститутка с бейзболна бухалка вече са елемент и на няколко видеоигри. 

   Глобализацията на медиите вкара телевизията във всеки дом, а повече-то от децата имат телевизор в стаята си. Упражняването на контрол върху избора на програма е много труден. Около 50-88% от момчетата признават, че имат идоли (със садистични наклонности), като най-добрият прототип от тях е "Терминатор" на Шварценегер. За голямо съжаление това, което се представя на децата като граница между доброто и злото, няма нравствени измерения. Понякога "добрият", който наказва "лошия" далече го превъзхожда в зловещата си изобретателност на насилствени действия. Статистиките показват, че над 70% от "добрите" момчета са перфектни насилници. Най-страшното все пак е, че насилието в най-изопачените му форми се представя като справедливо възмездие. Всички подобни сценарии изобилстват с елементарна и просташка логика и вместо култура от екрана се разпространяват примитивни реплики, простотии и вулгаризми. 

   Музиката и музикалните клипове с всеки изминат ден съдържат все повече елементи на насилие. Водещи фигури в тази насока са Еминем, Мадона, Алис Купар и много други изпълнители с продукция от милионен тираж. Този щрих на насилието включва "или да убиеш жена си", "как да убиеш и изнасилиш майка си" и др. подобни. Още по-вулгарен порно и агресивен характер имат някои наши рап певци. Те се радват на доста голяма почитателска аудитория. 

   Насилието, най-общо и в частност сексуалното, е елемент и на множество видеоигри. Много модерно е да се играе лошият герой, който чрез развихрени криминални фантазии убива невинен свидетел, за да не проговори. Стрелянето без посока и без цел и безсмисленото убиване на невинни и непознати хора е традиционен акт в много игри. Да застреляш отиващи на църква хора и да говориш за убийството, че е лесно и достъпно, все едно, че "убиваш бебе със сатър" е игра, разпространена в милиони екземпляри. Днес се приема, че около 1/3 от децата (от 9 до 17 години) в напредналите страни са вманиачени на тема видеоигри. От тях 60% предпочитат екшън игрите с оръжие, а 4 играят над 30 часа седмично. И всички те са болезнено пристрастени към войнстващите герои, дори и в сайтовете с виртуално насилие. Интернет предоставя възможност да се избере жертва от хиляди истински звезди, като играта започва с въпроса: "Кого искаш да убиеш?". Не-съмнено, пак там непрекъснато се разкриват и интерпретират хиляди престъпления от реалния живот. По обем и крайни изстъпления тези сайтове се конкурират само с богатството и разнообразието от сексуалната сфера. В съвременните масмедии моралната деградация, насилието и жестокостта са представени в непрекъснато изобилие, насаждащо в децата системна омраза към човека и садистични наклонности. 

Агресия по света и около нас

   Aгресията процъфтява в цял свят, като относително по-приемливи граници има само в европейските страни. Несъмнено, и там тя намира благоприятна почва за развитие, но традиционно по-доброто възпитание и някои утвърдени религиозни принципи играят известна задържаща роля. Това рефлектира и в средствата за масова информация, които ни представят насилнически и агресивни прояви като пикантни случки. Но дори и тези страни не могат да бъдат посочени като пример за подражание, защото точно в тях се разкриват жестоки масови убийства, юмручни сблъсъци в парламенти и най-жестоки и разрушителни прояви, извършени от спортни запалянковци. 

   В далекоизточните страни строгото възпитание потиска външната емоционална изява, което в съчетание с по-особените законови рамки до определена степен ограничава външната изява на насилието. За сметка на прикритите форми на агресия в обществото, тя успешно се шири в затворения семеен кръг. 

   В някои африкански страни най-първобитните форми на насилие са средство за съществувание. Липсата на закони, култура и нерядкото завземане и задържане на властта от сатрапи е най-честата причина за изключиtелно жестоки и тиранични режими. 

   В ислямските страни религията формално е против насилието, но на практика именно тя узаконява прилагането му, като се започне от всякакви издевателства върху жените, системно практикуване на насилие от страна на държавата и се стигне до официалното регламентиране и поощряване на тероризма. 

   В САЩ насилието има дълбоки корени, свързани с робовладелчеството при утвърждаване на държавата. То се е превърнало в основен инструмент за преуспяване. С течение на годините, агресията в определена степен се облагородява, но заедно с това се развиват и внедряват редица нови, рафинирани форми на агресивно поведение, гарантиращи блага и власт. Независимо от добрата образователна система, американската нация не може да се похвали със забележителна култура и възпитание. Този факт, наложеният маниер на по-свободно общуване и широкият и лесен достъп до оръжие ограничават задръжките и стимулират агресията. За това особено спомага и мощната филмова индустрия. Чрез нея и под други форми САЩ са най-големите "износители" на агресия в света. 

   Агресията заема неподозирани размери в нашето общество. Малки, 3-4-годишни деца с неистови ревове размахват юмручета и налитат на бой. По-големите със садистично удоволствие мъчат животинки и пребиват другарчетата си. Училищата се превръщат в арена на съревнование по изобретяване и прилагане на агресивни прояви. Ученички интригуват със завидна изобретателност, а други конкурират момчетата в малтретирането и садистичните мъчения. Различен набор от студени и огнестрелни оръжия са достъпни за всеки. Постепенно обществото претръпва към убийствата, извършвани от малолетни. Семейството се превръща в среда на системно насилие. Жени и деца биват пребивани все по-често и по-жестоко. Масово явление е деца да бият, даже да убиват родители, баби и дядовци. Най-тревожна е мотивацията, която се простира от конфликт или дребна свада до най-незначителна материална придобивка. Една от най-грозните страни на насилието е убийството на дете от родната майка, която посяга даже на всичките си деца. 

    Работното място се превръща в изключително опасна среда. Брутални закачки, заплахи, шантаж, пряко физическо насилие и изнасилвания се практикуват както от мъже, така също и от жени. Улицата се оказва и денем, и нощем изключително рисково място по отношение на нападения, кражби и изнасилвания. Тя е средище на безскрупулни бандити и на нея се водят истински войни между банди и групировки. 

   Агресията по пътищата буди изключителна тревога. Тя се практикува повсеместно от силни и слаби, от мъже и жени с изключителна изобретателност в предизвикателствата и без никакво съжаление за последствията. 

    Отдавна арогантността на политици и държавници надхвърля безпардонното им отношение към обикновените хора. Със своите управление и решения те извършват поредица непочтени и агресивни действия, които засягат и вредят болезнено на хиляди хора. Властовите действия· се превръщат в един от най-мощните и масови инструменти за фрустрация на огромни слоеве от населението. 

   По улиците и пътищата се движат стотици незнайни, избухливи типове, социопати, маниаци, изнасилвачи и студенокръвни убийци. Те влизат в домовете ни, извършват гнусните си деяния и остават безнаказани. На всичкото отгоре  телевизиите и пресата бълват директно хиляди сцени на ненаказано насилие, които пресъздават нашата действителност като жесток филм на ужасите. 

Без агресия човечеството не може

   За да просъществува и да се съхрани, всяко човешко същество е заредено с определена доза агресия. Тя се отключва като защитна реакция за преодоляване на определени трудности или заплахи. Агресията е основен компонент на естествения подбор и фактор, който провокира към съревнование, за да може индивидът да се спаси, да преживее или да преуспее. Една относително слаба агресивна реакция подпомага справянето с трудна житейска ситуация, но за по-престижна ниша в социалната йерархия се изисква по-интензивна и всестранна агресивност. За достигането на високи нива в социалната йерархия или "преуспяване" се смята, че е необходима постоянна настойчива агресивност, понякога съчетана с определена доза насилие. Ерудирани и надарени личности са успявали да стигнат до завидни постижения и върхови позиции в обществото, като упорито и задълбочено са използвали "агресията" си не с разрушителна цел, а като могъща творческа енергия в науката, художественото творчество или социалния прогрес. Съществуват възражения за това, че творческият прогрес няма агресивен характер, но точно в тази област е формулирана "благородната" агресия която с интелект, настойчивост и упоритост позволява на определена личност да победи в едно съревнование с почтени средства. В действителност тези примери се оказват изключения, свързани с много талантливи или гениални личности. За съжаление, днес дори и в интелектуалните области агресията навлиза с негативните си форми, като плагиатство, фалшификации, интриги, злепоставяния, дори силови средства. 

   Жалко е, че за решаването на тривиални житейски проблеми се използват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства. 

   Хората не се раждат агресори. Агресията се мотивира от страх, засягане на честолюбието, личните интереси, завистта и много други фактори. Използвайки личните слабости на индивида и чрез системни тренировки, агресията може да се насажда и управлява в определена насока. Част от хората изключително лесно възприемат агресивното поведение. 

   Някои хора имат добре изградени вътрешни задръжки, но житейските трудности и явните нападки срещу тях ги довеждат до агресия, като единствена защитна реакция. На тази основа, в съвременния живот се налага принципът, че за да се предпазим от агресията, която ни заобикаля, е необходимо да я познаваме и прилагаме първи според правилото, че нападението е най-добрата отбрана. По този начин агресията у нас се превръща в начин на живот. Важен аргумент в подкрепа на тази теза са примерите с умни и неагресивни хора, които не могат да преуспеят. 

   Нарушенията в здравословното състояние са мощен стимул, провокиращ агресия. Някои заболявания по своята същност стимулират агресивните прояви. Заболявания на нервната система, предизвикани от засягане на структурите, свързани с емоциите, активират агресивното поведение. Заболявания с изразен болков синдром, стомашно-чревни и чернодробни болести, рак и двигателна инвалидност, често обуславят агресивни прояви. Заболявания на член от семейството, особено такива с безизходен характер, са предпоставка за формиране на цели фамилии агресори. 

   Фрустрацията е основен фактор, провокиращ агресията. В трудния съвременен живот почти няма ден, в който човек да не се почувства засегнат, огорчен, обиден, безперспективен. Това води до преходни или трайни депресивни състояния, които в значителната си част могат да отключат агресия. 

   И накрая, не трябва да се забравя, че всички на пръв поглед благородни пориви за слава, чест, лидерство и власт, задължително са скрепени с изявена агресия, нерядко стигаща до насилие, ползват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства. 

Групово насилие

    Насилническите групи представляват организирани групировки или движения, които проявяват враждебност, омраза и насилие, насочени към : човешки или религиозни групи, родове, фамилии или социални общности и прослойки. По-рядко те могат да имат сексуална, контрабандна или нацистка ориентация. Повечето от тях не признават, че действат насилнически, независимо че определят враговете си като опасни за обществото, и то мотивира изтребването им. Често използват обекта на омраза като изкупителна жертва за пречистване на обществото. В голяма част от тези групировки се създава характерна психологическа настройка, която  определя основната доктрина и цели в крайна сметка да оправдае до известна степен действията им пред обществото. В нея основни прийоми са дехумаuията или демонизацията на мишена, която е тяхна цел. Членовете на такива групировки възприемат себе си като елитни избраници на обществото, които действат от негово име. По принцип идеите им са твърде елементарни и се свеждат до расизъм, ксенофобия, борба срещу разкрита от тях конспирация или ликвидиране на непълноценни от тяхна гледна точка членове на обществото. Използването на някои похвати цели обвързването с групата, афиширането на определена идеология и конспиративност. 

   Участието в подобна група се възприема за престижно и повишава обикновеното положение на членуващия. Контактите в групата му дават самочувствие и усещане за сигурност от други лица или банди. Някои имат и материални облаги, защото се включват в криминален бизнес или кражби. Много групировки или банди носят характерно облекло, бижута и аксесоари, отличителни знаци, като предпочитат определени цветове и прически, татуировки и дори формират специфичен жаргон. Пред обществото се представят с лозунги, прокламации и графити, а напоследък използват и интернет. 

   В началните периоди от съществуването на групата доминира вербална агресия, като постепенно, успоредно с консолидирането на групировката, се ожесточават и проявите. Първата и особено опасна фаза от организацията на групата е приобщаването на нов член. Той трябва да бъде убеден или по скоро принуден да мисли като останалите или най-главното му качество да бъде омразата към тези, които са мразени от останалите членове. Втората фаза, след като ядрото на групата е оформено, е свързана с утвърждаването на символи, митология и ритуали, насочени против обекта на омраза. Следващите етапи са посветени на официалното изразяване на презрението към съответния обект, за която цел той е подложен на присмех, иронизиране и подигравки. Следва т.нар. критична фаза, защото е свързана с прехода от вербално към физическо насилие. Навлезе ли се в тази фаза, остава само една стъпка до атакуването на определената жертва с оръжие. С това се избистря окончателно крайната цел, дали да се нарани или да се унищожи обектът. Постепенното психологично изграждане на цялостната конструкция е свързано с единствен краен резултат - изживяване на дълбоко и искрено удовлетворение само от смъртта на жертвата. На практика стотици банди и групировки по света и у нас оперират на различни етапи от описаните фази на ожесточение, като безспорно най-жестоки и най-крайни са терористичните групировки. 

   Хулиганските прояви у нас взимат все по-широки размери през последните години, като нанасят сериозни материални щети, включително и човешки жертви. От психологична гледна точка хулиганското поведение на спортните запалянковци е лесно обяснимо. При тях любимият отбор се издига в култ. Победата се изживява като екстаз, който води до безразсъдни прояви на радост. При загуба на отбора настъпва фрустрация, която много лесно прераства в груба физическа агресия. По-големите или по-монолитните групи много лесно се индуцират взаимно. Ако един от членовете хвърли камък, примерът веднага се последва от другарите му. Желанието за оригиналност кара някои да чупят предмети или да преминат към физическо насилие. Тези прояви стигат до крайна екзалтация при среща с група от противниковия отбор. Понякога спортните хулигани добиват невероятна увереност в силите си и разширяват полето на действията си, като достигат до престъпни прояви. Проблемът при хулиганските акции се свежда до лошо възпитание, липса на задръжки, заимствано поведение, липса на навици за поведение в обществото и най-вече на безнаказаност при по-дребните първоначални прояви. 

   Думата хулиган се употребява за първи път от лондонската полиция през 1898 г. Според някои тя идва от ирландския побойник Патрик Хулиган, а според други е производна от името на улицата "Хулей", което означава диво надпиване. У нас се ползва думата гамен , означаваща най-често невъзпитан младеж с антисоциално поведение. Понятието хулиган, освен това съдържание, включва и принадлежност към група. 

    Хулиганството се проявява под най-различни форми - викане, чупене, побоища, улични неразбории, необичаен цинизъм, вулгарни закачки и предизвикателства, употреба на подръчни средства и оръжие за скандали и побоища, съпротива на представители на закона. То е широко разпространено в Русия, където органите на полицията делят проявите на дребно и злона-мерено хулиганство. 

   Хулиганството е най-широко разпространено сред футболните запалянковци в Аржентина и Великобритания. Най-сериозните изстъпления на хулиганите се проявяват след загуба на любимия отбор, при което може да се стигне до групова психоза и брутално насилие. В САЩ са описани широки сблъсъци между големи групи хулигани с тежки последствия, като сериозни разрушения и много жертви. Хулиганите в Иран, в т.ч. и футболните, се наказват със затвор, дори и със смърт. Там през 2001 г. студенти са осъдени на смърт, защото след мач са скандирали лозунг, в който имало и религиозен елемент. 

Индивидуалнo насилие

 Насилието често се оказва противодействие на унижението, срама и обидата. Погрешно е мнението, че насилието е форма на гордост и начин за защита на честта. Често, но невинаги, то е девиантно поведение, присъщо на човека, което може да се преодолее само при наличието на много добре развито чувство за самоконтрол. Психологията на индивидуалната агресия и насилието се различава много съществено от междугруповите конфликти. Обикновено колкото по-слабо са социализирани определени личности, толкова по-мощен е у тях поривът за индивидуално насилие. Точно обратно, най-социализираните личности са най-активни участници в междугруповото насилие. Индивидуалните насилници в живота се характеризират с кражби, жестоки престъпления, убийства, малтретиране и изнасилване. Жестоките престъпления преобладават при лица с по-нисък социално-икономически статус, обикновено по-бедни и по-слабо образовани. Те не могат да приемат наложилите се социални форми, даващи само на държавата право да използва насилие. Обратно на това, междугруповото насилие зависи от лидера и примерите за подражание на подчертано добре социализирани личности. Междугруповото насилие използва много умело опита от войните, т.е. от прилагането на междудържавническо насилие. За правилното водене на една съвременна война са необходими обучени, културни и много добре образовани бойци, ползващи свръхмодерна техника и взимащи много бързо сложни решения. 

   Почти няма човек, който в даден момент от своя живот да не е проявявал агресия. Много от тези постъпки имат символично изражение, защото не са предизвиквали сериозни последици у другите хора. Има и множество примери, когато агресивното поведение се поощрява. Много родители поучават децата си и при незначителен конфликт да отговарят с агресия. 

Нахъсването и агресивното поведение е задължително в редица спортни дисциплини, а при някои се стига даже до ожесточение. От друга страна, при психопатите е налице излишък на агресия, която може да се проявява без конкретна цел или причина. 

Редица компоненти в мотивацията на насилието са наследство от еволюцията и имат защитен механизъм, който се наблюдава и при много животни. 

• Самозащитно поведение - проявява се при страх, заплаха или невъзможност да се избегне критична ситуация. 
• Социални конфликти - ревностна борба за овладяване или защита на ресурси за съществувание. 
• Социално насилие - пречки за реализация на нагона за репродукция. 
• Хищнически прояви - атаки и конкурентни борби за надмощие, плячка и лидерство. 
• Родителска защита - майчин рефлекс за саможертва в името на децата. 

   Възникването на реакция, свързана с упражняване на насилие, зависи от редица фактори. Безспорно е значението на наследствеността, като структурна и функционална организация на мозъка, възпитанието, средата, културата, тренирането на задръжки и др. Поради това на определен дразнител отговорът на един индивид може да бъде задоволство, на друг - безразличие, а у трети да предизвика агресия с насилствени действия. 

   Насилието може да бъде проявено под най-различни форми, като най-често срещаните от юридическа гледна точка прояви са следните: 

1. Малтретиране - грубо отнасяне към дадено лице с използването на физически и/или психически неприети форми на поведение. 

2. Апавирано насилие - форма на решителна закана или заплаха с оръжие. 

3. Физическо насилие - реална физическа атака спрямо други лица с извършване на физически насилнически действия. 

4. Словесна атака - употреба на заплашителни и нецензурни думи и изрази, съпроводени със заканителни жестове. 

5. Словесна атака с нападение - ругателство, съпроводено с физически бой и/или нараняване. 

6. Жестокост спрямо животни - мъчения на всякакви животински видове. 

7. Домашно насилие - насилствени действия спрямо член от семейство-то (жена, деца, роднини). 

8. Убигство - физическо унищожаване на друго лице в условията на нараняване, отравяне, задушаване, разчленяване. 

9. Телесна повреда - увреждане на друго лице, изгаряне, нараняване, чу-пене на кости по мъчителен начин. 

10. Изнасилване - извършване на насилствен полов акт чрез упражняване на физическа сила. 

11. Родословие и насилие - наследствена склонност към насилие, установена в потеклото. 

Виктимизация е процес на превръщане на потенциалните жертви на престъпността в реални.  През последните години виктинизацията при взломните кражби показва лек спад. Обратно на това, тя нараства рязко сред ученици и млади момичета, застрашени от побоища и изнасилване. Най-силно е нараснала виктинизацията на водачите на МПС, изложени на агресия по пътищата. Липсват сигурни данни за виктинизацията на жените, подложени на домашно насилие, защото много от инцидентите се прикриват. 

Лъжа

   Зрението, като най-мощното сетиво на човека, е предпоставка физическата агресия да впечатлява изключително дълбоко, но агресивни прийоми, при които не се използва физическа сила, имат не по-малко вредни последици. Един побой може понякога да се забрави, за разлика от интриги, клевети и лъжи, които могат да злепоставят един честен човек, като разбият кариерата му или разрушат семейството му. Такива подходи особено масово и рафинирано се използват от политици, държавници, в административни, научни и други среди. Понякога агресивните, кариерни амбиции стигат до брутални лъжи, които могат да засегнат много хора. Вредното влияние на лъжата има исторически измерения. Тя е била повод за войни и унищожаване на хиляди хора, причина за икономически сривове, фалити, отравяния, епидемии и др. 

   Лъжата е един от най-мощните инструменти на агресията, понякога по-опасна и от най-масовото оръжие. Съвременното общество ежедневно е изложено на тежките последици от лъжата, въпреки че тя обикновено е прикрита и резултатът се проявява със закъснение. Често интуицията ни подозира лъжата, но липсват опорни пунктове, за да бъде разобличена. 

 !!!Лъжа- предадена неистина с цел за заблуда или измама!!!

   Лъжа, която включва и елементи на истина, се квалифицира като заблуда. Понякога и една истина може да бъде лъжа, когато някой вярва в нещо и го предава на друг, но се оказва, че не е истина. 

   В съвременните общества няма единна позиция за допустими видове на лъжата. Философите Тома Аквински и Емануел Кант смятат, че всички лъжи трябва да бъдат забранени, като дори смъртта трябва да се предпочита пред лъжата. Те считат, че лъжата е перверзия на естествената речева способност, защото да говориш означава да споделяш собствените си мисли. Освен това, когато някой лъже, се подкопава вярата на цялото общество и по-конкретно хуманността на слушателя се разколебава. Най-силният аргумент на тези философи е, че който лъже, принуждава другия да мисли ирационално и да взима неправилни решения. От друга страна, религията проповядва "не лъжи!", а Библията изобилства с редица лъжи и само някои от тях са добронамерени. 

Днес се признават няколко основни вида лъжи:

1. Лъжене на деца - често поради тяхната незрялост някои неща се представят  погрешно с цел да не им се навреди. Обикновенно това са въпроси свързани  със секса, митове за дядо Коледа, за чудовища и др.
2. Бяла лъжа - лъжа, която не предизвиква разногласия и е от полза за слуша¬щия. Някой пада, навяхва си крака, но съобщава, че не чувства болка . 
3. Лъжа чрез изпускане- когато се позволява на друг да вярва в нещо, че е  истина, а то в действителност е лъжа. В случая се пропуска истината, с което се подкрепя едно невярно твърдение. 
4. Лъжесвидетелстване- форма на груба лъжа. Представлява изявление под клетва, което може да бъде фалшиво или неистинно, а се ползва като съдебно доказателство. 
5. Блъфиране - акт на измама, който невинаги се приема като аморален, тъй като се използва при игра, в която този вид заблуда се смята за предимство на играча. 
6. Индиректна лъжа - твърдение, което не е безочлива лъжа, но цели да нака¬ра някой да повярва в недоказана презумция. (Извършена е кражба и някой твърди, че е видял наблизо циганин.) 
7. Лицемерното, двулично, неискрено държане-  представлява вежлива форма на лъжа. Може да се приеме като безмислица или замяна на думи вместо лъжа. Ползва се широко в светските кръгове и в някои парламенти, където е  забранено някой да бъде обвинен в пряка лъжа. 
8. Предпазливо говорене - когато се икономисва определена информация или се пропускат конкретни факти. Това са полуотговори или заобиколни комен¬тари около определен въпрос, целящи да създадат представа за верен от¬говор. Използва се много широко от политици, държавници, отговорни ръко¬водители и специалисти, най-вече в средствата за масова информация, като отговор на провокативни журналистически въпроси. 
   

 

Благородната лъжа

   В медицинската практика е нож с две остриета. В някои страни  доминира мнението да се спестява неблагоприятната прогноза на болните с цел да не се депримират и да изживеят по-спокойно последните си дни. В САЩ това се смята за непочтено поведение към болния от професионална гледна точка. Съществува и прогивоположното схващане  че това  е излишна тежката, психотравма, която може да сломи волята и съпротивителните  сили, необходими в борбата с болестта. Освен това възможностите на съвременната наука могат за дни да променят изхода от дадено заболяване, поради което всяка прогноза за изхода на една болест е спекулативна. Американският принцип не крие рискове в тази насока, но той може да има други неблагоприятни последствия. Най-страшното при него е безусловната безнадеждност, която се превръща в житейска драма, след като лекарят е определил остатъка от живота. Преди всичко това е нереалистично и невъзможно, защото може да е налице погрешна диагноза и защото все още не може да се предскаже точният ход на заболяването при определено лечение и при конкретен болен. 

   Една рядко наблюдавана тенденция в миналото, след разпространението на СПИН, взима все по-застрашителни размери. Много мъже и жени след жестоката истина, че са болни от нелечимата болест, изпадат в тежка фрустрация. Обзети от безнадеждност и гняв, те реагират с особен вид агресия, целяща да разпространят заразата сред много хора, независимо че тези жертви нямат никаква вина. Налице е двойствена агресия - лъжа, прикриваща заболяването, и инструментална агресия - акта на заразяване. Този прийом е използван и през вековете при болните от проказа и сифилис. 

   Според някои философи, моралните измерения на лъжата са много трудни за доказване, особено в някои случаи, когато се приема, че тя е добронамерена. Лъжата се смята за допустима, когато спасява човешки живот. Типичен пример за това е Втората световна война, когато за спасяването на един детски живот нацистите са били лъгани, че детето не е еврейче. Аналогично, за добронамерена се приема лъжата, прикриваща безнадеждното състояние на един болен. В съвременния свят границите между зловредната и благородната лъжа са твърде неопределени. Успоредно с разрастването на агресията лъжата заема застрашителни размери и се оказва мощен агресивен инструмент. 

   Независимо от това, че днес с лъжата масово се злоупотребява, борбата с нея е трудна, защото мъчно се доказва, а и даже когато се докаже, тя остава безнаказана. 

   Правени са много опити лъжата да се разкрие по невербален път. Най-широко разпространение има т.нар. полиграф или детектор на лъжата. Чрез него се установяват стресови физиологични реакции, които настъпват в тестуваната личност, когато дава неверни отговори. За тази цел се задават цяла поредица привидно индиферентни въпроси с оглед да се установи различието в показанията на уреда за верен или неверен отговор. Между тях се задава и ключовият въпрос, отговорът на който се отнася към тестовите реакции. Възможностите на тази техника са подложени на сериозна критика. Обиграни или добре тренирани лъжци не могат да бъдат разобличени чрез "детектора на лъжата". Поради това тези резултати не се допускат като доказателство в съдебната практика. От друга страна, се предполага, че операторът може да манипулира изпитвания. Независимо от псевдонаучните елементи на този подход, редица фирми го ползват при наемане на служители или при разследване на злоупотреби. 

   В последните години широко приложение намират редица лекарствени средства или комбинации от тях, т.н. серум на истината. Резултатите не са особено окуражителни, дори се допуска, че някои разузнавателни централи умишлено прикриват провала от прилагането им. 

   Напоследък една нова техника за изследване на интимните мозъчни процеси вдъхва определени надежди при разпознаване на лъжата т.н. магнитнорезонансна спектроскопия позволява да се определи строго локализирана висока функционална активност на мозъка. Това са полета, означавани като "пръстовите отпечатъци" на мозъка. Но явно е необходимо още време, за да се каталогизират зоните в мозъка, свързани с лъжата. 

   Засега най-широко разпространение има психологичната оценка на лъжеца, проявена в израза на лицето, погледа, жестовете и словесния изказ. 

Индиректна агресия

     Примерите за агресия са изключително заразителни в детската възраст. Децата и подрастващите много лесно копират вербалната агресия, дoкато физическата агресия обикновено съпътства физическото укрепване. За разлика от тази характерна особеност при момчетата, при момичетата много по-рано и по-качествено се развиват индиректните форми на агресия. С напредването на възрастта проявите на индиректна агресия (алтернативна агресия) се усъвършенстват и коренно се различават от бруталната и грубиянска "мъжка" агресия. Избягването на директната вербална атака е белег за социално съзряване, защото в това си качество до голяма степен се приближава до нормите на поведение, приети в обществото на възрастните. Използването на индиректна агресия и опитите за разрешаване на конфликти по неагресивен път показва, че момичетата съзряват социално по-рано. От друга страна, това не значи, че индиректната агресия е по-малко жестока. Социалният живот на възрастните също се характеризира с жестокост и момичетата много по-рано се оказват подготвени да се борят в живота, в сравнение с все още незрелите конфликтни стратегии на момчетата. В "почтените" среди на възрастните директната агресия е неприемлива за сметка на многото изтънчени и рафинирани форми на индиректна агресия. Практикуването на този вид агресия запазва обаянието и чара на момичетата, докато момчетата агресори биват заклеймявани. Главната и най-широко практикувана форма на индиректна агресия са лъжите, клюките и интригите. Този похват се простира от привидно невинни подмятания до брутални характеристики, инсинунации и злепоставяния. "Знаете ли, че ... ", "той мирише много неприятно", " ... никога няма да го поканя у нас", "научих за семейството им ... ", "тя била лекувана в психиатрията". Наглед невинната индиректна агресия често оказва жесток и разрушителен ефект върху жертвата. Тя става повод за сриване на репутацията, води до социална изолация, възникване на тежки комплекси и депресии, понякога стигащи до самоубийства или престъпление. При по-възрастните тази форма на агресия проваля кариера, разрушава бракове и може да разсипе един живот. 

   Индиректната агресия може да се изяви и в твърде злокачествени форми. Спекулирайки с мъжкото самочувствие, една жена е в състояние да подведе един мъж да извърши престъпление, като в сянката на извършителя тя остава невинна. По аналогичен начин, един мъж успява чрез комплименти и хвалебствия да манипулира поведението на една жена. 

   Заслужава да се отбележи, че чисто вербалната, обикновено лишена от ругатни и епитети индиректна агресия, изглежда че има по-невинен характер. Това не отговаря на истината, тъй като последствията за жертвата понякога се оказват много по-тежки от една физическа агресия. Освен това индиректната агресия юридически много по-трудно се доказва и законовите основания, за да бъде възмездена, са много по-оскъдни. Не трябва да се забравя, че при индиректната агресия може да има жертва, без дори да се разкрие първоизточникът на агресията. 

Същност и тенденции в проявленията на социално-психологичните феномени

Многообразие

                       В параметрите на човешкото общуване могат да бъдат следните основни социално-психологически явления:

-                     Социализация

-                     Адаптация

-                     Конформизъм

-                     Агресия

-                     Конфликти

-                     Социални групи (формални/неформални групи; група - членовете трябва да са идентифицируеми. Социално-психологичен климат – всяка група има душа).

-                     Социални роли (всички проекции на Аз-а)

-                     Социални нагласи (атитюд, установка)

-                     Предразсъдъци и дискриминационно поведение

-                     Слухово поведение и слухове

-                     Социални дейности

-                     Образци и норми на поведение (еталони)

-                     Емоционална интелигентност

-                     Социална компетентност

-                     Психологично благополучие

-                     Доверие

Спецификата на тези явления следва да се разбира като степен на социална детерминираност (предопределен, обусловен) на процесите и взаимоотношенията, осъществявани на различни равнища като непрекъснат дебат между човека и ситуацията.

При анализът им е нужно да се избягва както излишната психологизация, така и грубата социологизация – подходи, които тушират тяхната същност. Като предмет на осмисляне те са изключително многостранни и се проявяват с различна степен на сложност. Въпреки многообразието явленията могат да се обединят като проявления в 3 големи групи:

Ø    Явления, свързани с груповия живот и дейности: цели, организационна структура, динамика на групите, особености на оценъчните съждение, процеси на лидерство и аутсайдерство, лостове за стимулиране и налагане на подчинение.

С тази проблематика се занимават психологията на малките групи и груповата динамика.

Ø    Явления, свързани с личността и нейните диспозиции (насоченост): същност и структура на личността, равнища на взаимоотношенията, посока на ценностните ориентации, периметър на социалните роли, механизми за възприемане и разбиране между хората, стратегии за разрешаване на проблеми или конфликти.

С тази проблематика се занимават социалната психология на личността и конфликтологията.

Ø    Явления, свързани с масовите процеси: социално-психологични особености на масата и тълпата, национални особености на нравите, традициите и ритуалите, поведение в екстремални или панически ситуации, механизми на подражание, внушение и психологична „зараза”.

С тази проблематика се занимават психология на масовото поведение и народопсихологията. Въпреки многообразието основният източник за тяхното възникване е един и същ – сферите на човешкото общуване.

Тенденции в проявленията.

Една от основните задачи на социалната психология е да разкрива устойчивостта, известната повторяемост на явленията на равнище личност, малка и голяма група, общност, маса, тълпа. Разкриването на тези връзки дава основание за извеждането на някои тенденции, които психологическата наука приема за общовалидни в общи случаи (по правило)

• Внушението

Като социално психологически механизъм е широко разпространено в обществения живот. Установено е, че степента на внушаемост нараства правопропорционално в зависимост от броя на членовете от дадено мнозинство от хора. Счита се, че степента на внушаемост у жените е по-висока, отколкото при мъжете. А степента на внушаемост у подрастващите е по-висока отколкото в зрелите индивиди.

• Конформизъм

Като социалнопсихологически феномен е широко разпространен в груповите взаимодействия на всички равнища. Явлението отразява промяната в мнението и поведението на отделния индивид под натиска на групата. Проявленията му зависят от възрастта, професионалния бранш, броя членове в групата и експертността на включените в нея членове.

• Възприемането и разбирането между хората

Зависи от възрастта, пола, професионалния бранш, образователното равнище и насочеността на интересите. Във всяка ситуация на комуникативно взаимодействие действат множество психологични механизми и ефекти, от които зависи ефективността на перцептивния процес.

Динамиката на общественото мнение и настроение, тяхната гъвкавост, изразителност показват устойчив характер.На разбирането между хората се отразяват някои характеристики на личността от общо психологичен порядък. Тук от особено значение е темперамента.

Всички психични процеси, свойства и състояния на личността търпят изменения в зависимост от това дали човек живее и работи изолиран или си взаимодейства с другите в условията на различни групи.