Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Подсистема за саморегулация. Строеж на Аз-образа.

 

Подсистема за саморегулация. Строеж на Аз-образа.

     Аз-образът е изграден от три основни групи компоненти. На първо място, това са представите и знанията за отделни свои страни, качества, умения и способности.  Те лежат в основата на самооценките - градивните единици на Аз-образа. Самооценките съдържат отговор на въпроса “Какъв съм аз?”, но не са просто описание на индивидуалните особености. Всяка самооценка е съставена от два компонента - когнитивен и оценъчен. Когнитивният компонент съдържа знания за определено качество и субективно очакване това качество да се проявява с определена сила или честота. Субективното очакване отразява увереността на индивида доколко е в състояние да изпълни дадено поведение или да се прояви по определен начин. Оценъчният компонент отразява субективната важност на качеството, отразено в самооценката. Тази важност се определя от няколко фактора, един от които е дали и доколко даденото качество спомага за удовлетворяване на собствените потребности и за успешно функциониране в социалната среда. Строежът на самооценката може да се опише чрез следната формула:

СKа= СОа х СЦа,

   т.е. самооценката на качеството „а“ е произведение от субективното очакване за неговата проява и субективната му ценност.

    Втората група компоненти в строежа на Аз-образа е свързана с отговор на въпроса “Кой съм аз?” и образува основата на Его-идентичността. Тя има два аспекта:

    Първият е свързан със запазването на чувство за константност на собствения Аз, независимо, че личността с течение на времето се развива и изменя. Това чувство се опира на два фактора - принадлежността и зависимостта от собственото тяло и натрупания индивидуален опит и спомени, които имат уникален характер. Този аспект на Его-идентичността е относително стабилен и образува най-дълбоката основа на собствения Аз.

   Вторият аспект на Его-идентичността е свързан с мястото, което човек заема в социалната система, с неговата позиция като специалист, родител, гражданин и т.н. Обществото като структурирана система предоставя множество възможности за заемане на различни социални позиции, всяка от които дава различни права и привилегии, но също така изисква притежаване на определени качества. Поради това изграждането на Его-идентичността предполага диференциране на самооценките на значими за заемане на дадена позиция и такива, които нямат отношение към това. Значимите самооценки се интегрират в едно цяло и стават обект на особено внимание от страна на личността.

       Картината на формирането на Его-идентичността обаче не е така проста, защото човек търси идентичност по отношение на много позиции в обществото, тъй като от това зависи пълноценността на собственото съществуване. Всяка Его-идентификация обаче изисква притежаване на особена група лични качества, ето защо самооценките, които в едно отношение нямат значение, в друго могат да се окажат много важни. Например моите атлетически способности почти нямат значение  в идентификацията ми като родител, но в изпълнението на професионалните задължения могат да бъдат решаващи. Освен това, някои качества на личността могат да имат важно значение в поддържането на няколко различни идентификации, поради което субективната важност на съответните самооценки става още по-голяма. Това внася динамизъм в изграждането на Аз-образа и подбужда към развитието на много страни на личността. Вторият аспект на Его-идентификацията е динамичен и в друго отношение. В течение на своя живот хората първо завоюват, а после изоставят различни социални идентификации, така че от тази гледна точка отговорът на въпроса “Кой съм аз?“ е един за юношата, друг за студента, трети за родителя и професионалиста и четвърти за пенсионера.

   Третият компонент в строежа на Аз-образа е чувството за лична ценност, известно още като себеуважение, глобална самооценка или зачитане на себе си. Смята се, че чувството за лична ценност е производно от отделните самооценки - колкото повече положителни страни вижда в себе си индивидът, толкова по-голямо е себеуважението. Съвременните изследвания показват, че тази взаимовръзка е вярна само ако индивидът притежава относително тесен кръг от положителни качества, върху които гради своята Его-идентичност. Например, даден човек е много добър изпълнител на цигулка и се утвърждава в обществото като цигулар, но той е физически слаб, нищо не разбира от строителство и електротехника, не се интересува от спорт, не следи съвременната литература, научните му познания са на оскъдно равнище, няма навици да се грижи за деца и семейство. Извън своята тясна област той не може да се утвърждава, поради което всеки професионален неуспех за него е заплаха за чувството за лична ценност, което няма откъде другаде да получи подкрепа. Обратно, колкото повече и по-разнообразни положителни качества притежава човек, толкова неговото чувство за лична ценност е по-малко зависимо от частичните неуспехи в отделни начинания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар