Какво е мотивация?

   Хората извършват различни двигателни актове, но само част от тях са мотивирани, макар всички да имат своите причини. Отдръпването на ръката от горещата повърхност, мигането, отделянето на стомашен сок, обръщането на главата по посока на източника на звук не са мотивирани поведения. Техните основания са в биологичната конструкция  на организма и наследствено заложените начини на неговото функциониране (например менструалният цикъл при бозайниците няма аналог при влечугите и птиците).

   Мотивацията се отнася до вътрешните, периодично активиращи се причинители на поведението. Мотивираното поведение е целенасочено, организирано е в определена последователност и има произволен характер, т.е. подлежи на съзнателен контрол. Мотивационната регулация на поведението е свързана с изпълнението на няколко функции:

• Подбудителна функция. Най-съществената особеност на мотивацията е способността и да подбужда, да енергетизира поведението. Мотивационните фактори действат като причини именно чрез подбудителната функция.
• Насочваща функция. Мотивираното поведение е ориентирано към овладяването на определени обекти или достигането на определено състояние. Чрез мотивацията от цялото многообразие на външната действителност се отделят само тези обекти, които могат да удовлетворят конкретните нужди на организма. Те придобиват субективна значимост и поведението се ориентира към тях.
• Организираща функция. Мотивираното поведение не е безпорядъчна съвкупност от двигателни актове, а има определена организация и последователност. 

  Като разглеждаме мотивацията в качеството и на вътрешна причина и основание за поведението трябва да се обърне внимание на това, че за външните наблюдатели не винаги е ясно и възможно да установят действителните основания за извършването на дадена постъпка. Това е постоянен проблем в съдебната практика, където решаващо значение има установяването на мотива за извършеното закононарушение. 

   В ежедневните взаимоотношения разбирането и интерпретирането на постъпките на другите също има много важно значение. Например ако някой ви побутне на какво се дължи това? Знак за враждебност ли е постъпката му? Приятелски жест? Проява на невнимание? Идентифицирането на причините за поведението в голяма степен зависи от гледната точка. Психолозите са установили, че от позицията на наблюдател  хората са по-добре осведомени за постъпките на наблюдаваното лице, по-лесно могат да интерпретират тези постъпки като насочени към достигането на определени цели, но те не знаят и не обръщат внимание на влиянието на ситуативните фактори. Поради това от тази позиция хората са склонни да правят диспозиционни изводи за причините на поведението, т.е. да го приписват на устойчиви личностни качества и намерения. Ако продължим с горния пример интерпретирането на постъпката в значителна степен зависи от по-нататъшното поведение на социалния партньор - ако той ви се извини вие правите извода, че постъпката му е по невнимание, ако ви се усмихне вие я разглеждате като проява на дружелюбие, ако ви обърне гръб това е знак за враждебно намерение. Без такава допълнителна информация причините за постъпката остават ваша лична интерпретация и вие я приписвате на личностно качество - простак, смотаняк или нещо друго.      Противоположни изводи за причините на поведението се правят когато хората се намират в позицията на изпълнител. Тогава тяхното внимание е насочено към влиянието на факторите от средата, към възможните препятствия и улеснения. Те са по-добре осведомени за тях отколкото за собствените вътрешни състояния, поради което обяснението на поведението най-често е в термините на външни фактори. 

   Хората рядко осъзнават действителните причини за собственото поведение и много често му дават обяснение, което може да звучи правдоподобно, но не е вярно. Разкриването на действителните причини и основания на поведението изисква да се преодоляват ограниченията на двете гледни точки, т.е. да не се правят прибързани диспозиционни изводи, нито да се приемат за достатъчни обясненията, колкото и правдоподобни да изглеждат.