Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Травмиращите въздействия и личността

Травмиращите въздействия и личността

    При излагане на травмиращи въздействия се разрушават пределно общите представи на личността за света и своето място в него. В работата на психолозите съществуват множество травмиращи ситуации, които могат да доведат до трайни изменения на личността с негативни последици за психичното здраве и субективното благополучие.

   Субективните модели на действителността са изградени от генерализирани очаквания с двуполюсен характер.  Хората се стремят да поддържат положително отклонена картина за света и своето място в него. Крайните отклонения към положителния или отрицателния полюс на тази обща картина нарушават общата адаптация на личността към социалната среда.

   Локусът на контрола е генерализирано очакване, което оказва влияние върху цялостната организация на поведението и неговата регулация. Външният локус на контрола обуславя формиране на личностни качества, които са непригодни за  професията на пдихолога.

   Оптимизмът е генерализирано очакване, което повишава устойчивостта на стресови въздействия и способства за поддържането на положителни емоции и подтиска отрицателните преживявания.

   Аз-образът е сложна структура, в която се разграничават три групи компоненти - самооценки, Его-идентичност и чувство за лична ценност.

   Самооценките имат три характеристики - равнище, субективна важност и адекватност. От равнището на самооценката зависи увереността в собствените възможности. Субективната важност определя колко сили отделя индивида за поддържане на дадено лично качество. Адекватността на самооценката е свързана с подценяване или надценяване на собствените възможности.

   Аз-образът участва в регулацията на поведението чрез самооценките. Реалната и идеалната самооценки могат пряко да регулират поведението. Другите типове самооценки действат като себе-насочващи стандарти, които се съпоставят с реалната самооценка. При това съпоставяне възникват отрицателни емоции (поради разминаването между реалните възможности и изискванията на стандарта), които имат мотивираща функция и чрез нея се включват в регулацията на поведението. Активирането на себенасочващите стандарти (чрез насочване на вниманието върху себе си, напомняне или критични бележки) може да се използва за корекция на поведението на социалния партньор.


Няма коментари:

Публикуване на коментар