Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Базисни емоции.

 

Базисни емоции.

  Изследователите на емоциите са установили, че въпреки цялото многообразие на емоционалния живот на хората съществуват няколко основни, или базисни емоции, които са общи при човека и висшите бозайници. Всяка от тях има вродена специфична нервна основа, определен лицев израз и особено субективно преживяване. Лицевият израз на базисните емоции е еднакъв при представителите на много различни култури и изследванията показват, че хората от някои племена на Нова Гвинея, които още живеят в каменния век изразяват и разпознават базисните емоции по същия начин, както японците, американците или жителите на Южна Америка. Базисните емоции са следните:

  1. Интерес - увлечение. Под влияние на тази емоция се повишават вниманието, любознателността и увлечеността от обекта на интереса.
  2. Радост. Характеризира се с чувство на увереност, на собствена значимост и на това, че обичаме.
  3. Удивление. За разлика от другите емоции то е винаги моментно състояние, което освобождава от предните емоции и насочва всички познавателни процеси към обекта, който го е предизвикал
  4. Мъка - страдание. Придружава се с чувство на самота, изоставеност жалост към себе си.
  5. Гняв. В процеса на еволюцията тази емоция е имала важно значение, но при съвременните хора се налага тя да бъде сдържана.
  6. Отвращение. Отвращението е свързано с желание да се избавим от някого или от нещо, което е непълноценно. 
  7. Презрение. Появява се често в комбинация с гняв или отвращение. Тези три емоции образуват т. нар. “враждебна триада”. Една от опасностите на презрението е, че то е студена емоция, която предизвиква деперсонализация на индивида или групата, към които се отнася и може да мотивира например хладнокръвно убийство.
  8. Страх. Страхът обикновено мобилизира индивида, но когато прерастне в ужас може да блокира поведението и да остави трайни изменения в личността.
  9. Срам. Придружава се с желание да се скрием или да изчезнем.
  10. Вина. Може да се прояви в комбинация със срам, но обикновено възниква при нарушаване на морални или други норми.

   Робърт Плучик посочва, че базисните емоции са свързани не само със специфични преживявания и лицеви изрази. Всяка такава емоция се предизвиква от специфични стимули или събития, активира характерни мисли, подбужда към определено поведение и насочва към постигане на специфичен ефект. Тази връзка може да се представи в следната верига: 

стимулно събитие - извлечени мисли - преживявано чувство - поведение - ефект

Например това може да бъде следният цикъл: 

поява на заплаха - “има опасност” - страх, ужас - бягство - защита.  

   Трябва да се обърне внимание на готовите поведенчески програми, характерни за всяка базисна емоция, тъй като ако тя е достатъчно силна не може да се упражнява контрол над тези програми и се стига до опасни последици. Примери са убийствата под влияние на силен гняв, масовата паника при преживяване на ужас, самоубийствата при дълбока скръб и депресия. Това, което в еволюционен план е имало адаптационна полезност в условията на обществото може да се прояви като опасен недостатък. Това е особено характерно за хора с неустойчива емоционална сфера и ниски способности за самоконтрол.


Няма коментари:

Публикуване на коментар