Когнитивна схема

   Тъй както потребността и емоционалната реакция са основни единици в мотивационната и емоционалната подсистеми, така и когнитивната подсистема има своя основна градивна единица. Това е когнитивната схема. С това понятие се обозначават емпирично установените състояния на пред-готовност или предварителна настройка на психиката, които се наблюдават при изследване на процесите на приемане и преработка на информацията и формиране на субективни образи. Когнитивната схема е част от нервната система или активно множество от нервни структури и физиологични процеси, което включва рецептори (органи на възприятието), моторни  компоненти, централни прогнозиращи елементи и нервни връзки от главния мозък към двигателния апарат на организма. С други думи, когнитивните схеми представляват цялостна готовност на организма да реагира по определени начини на сигналите от външната действителност. За разлика от емоциите те нямат пряко наблюдаемо поведенческо изразяване и не предизвикват толкова дълбоки физиологични изменения в организма. Когнитивните схеми също така не се осъзнават и не се придружават от субективно преживяване.

   Схемите отразяват натрупания минал опит на индивида, който в тяхното съдържание е организиран по определен начин. Те освен това представляват активни и динамични структури. Активността им се проявява в това, че в началото на всеки акт на възприятие или преработка на информация те отсяват постъпващите сигнали и подбират само онази част от тях, която отговаря на съдържанието им. Така подбраните сигнали се организират в цялостни единици - субективен образ, план, цел, представа. Този продукт от действието на схемите може да се осъзнава.  Динамичността на схемите се изразява в това, че след всяко тяхно активиране (иначе те се намират в латентно състояние) те взаимодействат с постъпващата от вън информация и се променят в съответствие с нейното съдържание. Когнитивната схема, активирана в един регулативен цикъл в началото организира потока потока от сигнали и синтезира цялостни регулативни продукти, в които е поставено в единство съдържанието на миналия опит и новото съдържание на идващата отвън информация. Това ново съдържание на свой ред променя схемата, така че в края на регулативния цикъл тя в определена степен не е същата, каквато е била в началото. По такъв начин схемата не само участва в приемането на информацията, но чрез промените постоянно натрупва нов опит и става все по-сложна.

   Когнитивните схеми имат различна степен на обобщеност. Има такива, които управляват отделни аспекти на възприятието - например отдалечеността на обекта, други имат по-общ характер - например дали обекта е сграда, трети са с още по-общо съдържание - дали сградата е жилищна или административна, а има и схеми с много общо съдържание - възприемания обект природно творение ли е или е създаден от човека. Схемите с различна степен на обобщеност не са изолирани една от друга, а образуват сложни системи, в които по-конкретните схеми са включени в по-обобщените.

   Други две свойства на схемите са достъпност и централност. Достъпността на схемите се отнася до лекотата на тяхното активиране. Схеми, които управляват зрителното възприятие има много голяма достъпност, защото трябва бързо да дадат субективна картина на обстановката. Други схеми, които управляват възприемането на морални качества като например “доблест” значително по-трудно се активират. За тях е необходим много голям масив постъпваща отвън информация, която да ги активира. Обратно, лесно достъпните схеми се активират от малки количества постъпваща информация.

   Централността на схемите определя доколко подробно се организира и преработва информацията. Колкото по-централна е дадена схема, толкова с по-големи подробности е информационният продукт от нейното действие. Затова опитният наблюдател вижда много явления, които за другите хора остават незабелязани, макар да наблюдават един и същ обект. Например ловецът като гледа следите по снега може с подробности да възстанови какво животно е минало, преди колко време, колко едро е било и т.н. докато обикновения турист вижда само причудлива плетеница от отпечатъци.

   Когнитивните схеми управляват не само възприятието на физическите обекти. Те са в основата на организацията на паметта, от тях зависи социалното възприятие и възприемането на самия себе си, на тяхна основа се организира откритото поведение във всичките му сложни форми. Схемите взаимодействат с мотивацията и емоциите, за да образуват сложни регулативни структури за планиране, предвиждане и оценка.