Възможности на техниката "репертуарна решетка" (По Кели).

  

  Кели работи като терапевт, без да има предварителен опит. От работата си той прави следните изводи:

• няма значение какво съдържание ще излага терапевта пред клиента, важното е да го обяснява убедително от няколко гледни точки, за да може клиентът да го "последва" и да намери потвърждение на казаното в своя опит;
• терапевтът трябва да научи клиента да разсъждава върху своите конструкти, да научи повече за тях.

     Кели създава РЕП тест (Repertory Test) , който представлява квадрат (или правоъгълник) с 22 реда и 22 колони. Над всяка колона изследваното лице записва името на едно лице според определено описание. След това по редове изследваното лице (обикновено в интерактивен режим) сравнява 3 (предварително фиксирани) лица - по какъв признак двете лица си приличат (конструкт) и по какво се различават от третото (или третото се различава от тях - контраст). Сравняват се социални обекти (лица), разгледани в дадена роля, но решетката може да се използва и за изследване на събития, организации и други обекти. Основният принцип е предварително да се реши каква реалност ще се изследва, след това се съставя списък на обекти от тази реалност, които адекватно могат да я опишат. 

     От "репертуарната решетка" психотерапевтът научава:

• общ брой на конструктите (показател за когнитивна сложност или простота);
• колко пъти (дори и като идея) се повтаря даден конструкт;
• дали има реално противопоставяне (между индивида и обкръжението му.);
• дали системата от конструкти на изследваното лице е изкуствена или не, и за какво се отнася като цяло;
• какъв тип конструкти използва изследваното лице (най-общо: конкретни или абстрактни; не особено "желани"от терапевта са: прекалено проницаемите или непроницаемите конструкти, ситуативните, повърхностните, свързаните със списък от роли и др. Не трябва да се забравя обаче, че за изследваното лице подобни конструкти могат да имат специално и особено значение, затова подлежат на уточнение). Ако изследваното лице например използва предимно ситуативни конструкти, може да се допусне, че лицето живее в момента и когато този момент се изчерпи, индивидът се чувства като "изгубен".
• решетката може да се обработи и по вертикала (с какви конструкти се описва всяко едно лице, дали е предимно в сходство или в контраст и т.н.).

     Решетката се обработва с факторен анализ - т.н. техника на гридовете.

     Този тест служи за информация и на изследваното лице, и на психотерапевта. Терапевтът може да се ориентира на кого от реално действащите персонажи (референтни по отношение на изследваното лице) може да се разчита при терапия. Получава се доста прецизна представа за това, как изследваното лице гледа на другите хора.

     Във варианта за изследване на междуличностните отношения зад всяка триада от лица стоят определени групи от роли:

• 1 клас - на Аз-а (Аз самият);
• 2 клас - на семейството (майка, баща, брат, сестра);
• 3 клас - на близките (съпруг/а, бивш любим/а, приятел/ка, бивш приятел/ка);
• 4 клас - ситуативни персонажи (доверено лице, лекар, съсед);
• 5 клас - на отношенията (отхвърлящ изследваното лице човек; човек, който изследваното лице съжалява; човек, който представлява заплаха за изследваното лице и  му действа  дискомфортно; човек, който привлича изследваното лице);
• 6 клас - на авторитетите (приеманият учител, отхвърляният учител, началникът);
• 7 клас - ролите, които имат ценностен характер (преуспяващият човек, щастливият човек, високо моралният човек).

     При терапията с успех може да се приложи "ролева игра с фиксирани роли".

     Продължително време (около 2 седмици) клиентът играе роля, която му е наложена отвън (определена е от терапевта). Инструкцията е: "Правете всичко, което не съответства на вас! Не трябва да бъдете вие самите!". Така, изследвайки една друга система от конструкти, клиентът ще научи, че има и други гледни точки освен неговата собствена. Тук ролята на психотерапевта е да осигурява получаването на обратна информация, защото клиентът "на собствен гръб" ще усети грешките в поведението си, което е много по-добър способ от поучаването и забележките. ("Голямата цел" на РЕП теста е вглеждането на индивида в себе си. Обикновено самото попълване на теста, още преди аналирането на конструктите, носи определена полза. Индивидът може да усети, че максимално се затруднява да посочи конкретни лица за някои от ролите, както и че му "идва отвътре" да повтаря и потретва дадени лица от обкръжението си. Това веднага го навежда на мисълта, че всъщност неговото обкръжение не е чак толкова широко, както си е въобразявал. А пък като започне да сравнява, много ясно изпъкват комплексите му. Изобщо, оказва се, че всяка методика, която изисква "творчество" - в случая формулиране на конструктите, е мощно средство за активно самоизучаване. )

    "Репертуарната решетка" може да служи като основа за интервю, както може да се попълва и няколко пъти (за нуждите на терапията).