Форма на поведенческа терапия, която цели да отклони субекта от определено поведение, като го свърже с изпитване на неудоволствие (електрически шок, звънец). Подобна връзка цели да предизвика реакция на отбягване на старото поведение, т. е. да създаде ново поведение. Аверсивната терапия изисква съгласието и доброволното участие на пациента. Използва се предимно за борба с токсикоманиите (по-специално алкохолизма) и сексуалните отклонения.
