Нагласа, продиктувана от острото съзнание за собствената значимост и заслуги, с тенденция към надценяването им. Надменният субект е властен и нетолерантен, изтъква своите способности и това че'сто го прави неприятен и непоносим. Надменността се различава от суетата по това, че при последната заслугите са въображаеми, докато при горделивостта те са реални. Надменността, казва О. Конт, изразява потребността от доминиране, докато суетата е свързана с желанието за одобрение. Хипертрофията на Аза на горделивия човек може да представлява сърцевината на някои психични разстройства.
