Възпитателите трябва да избягват травмиращите наказания: принизяващите наказания (публично унижаване) или причиняващите страх наказания (затваряне в тъмна стаичка); от друга страна, наказанието трябва да бъде адекватно на всеки случай, справедливо, незабавно и прилагано без страст, представено като необходима последица от простъпка, вина за която има детето. Най-сетне, важно е да се знае, че някои хора несъзнавано търсят наказания вследствие на чувство за вина или поради желание за привличане на вниманието върху себе си. Едно нормално интелигентно, осемгодишно момче, кръгъл сирак, редовно изцапвало панталона си в час: така то изразявало своята враждебност към учителя и хората, които го отглеждали, ставало за момент най-важната личност в училище и получавало удовлетворение от ударите, които получавало, които предпочитало пред безразличието. В този случай лечението се състояло в премахване на наказанията и заместването им с постоянно афективно отношение от страна на заобикалящите го.
