Теория на Ф. Ж. Гал и Г. Шпурцхайм, според която съществува тясна връзка между формата на черепа, формата на мозъка и развитието на интелектуалните и моралните функции. Идеята, на която се основава тази дисциплина е, че способностите и психичните функции на човека са локализирани в специфични зони на мозъка. Съответните части на мозъка се развиват пропорционално на значимостта им и моделират формата на черепа: на добре развитите функции съответстват издатини („математическа издатина"...), на недостатъчните диспозиции - вдлъбнатини. Това учение, което не почива на никаква научна основа, днес е изоставено.
