Термин, въведен в психологията от Болдуин (1895), за да означи състоянието на първична недиференциация, в което се намира малкото дете, смесващо Аза и нс-Аза. Психологическото развитие на детето преминава през различни фази, първата от които се характеризира с тясна връзка с майката. Новороденото не прави никакво разграничение между своя вътрешен и външния свят, между вътрешното и външното. На този първи стадий* не съществува никакво самосъзнание, отграничено от външната действителност. Психичният живот се развива еднопланово, където Азът и не-Азът още не са разграничени. Но скоро след това светът на преживяваното и външният свят постепенно се отделят и организират. Ж. Пиаже отбелязва три форми на адуализъм: 1. форма, при която означаващото и означаемото, думата и предметът, който тя означава, са едно и също (тази форма на адуализъм съществува докъм 7 - 8-годишна възраст); 2. форма, при която външното и вътрешното, обективното и субективното са слети (тази форма съществува докъм 9 — 10-годишна възраст); 3. форма, при която мисълта и материята са смесени. Мисълта е в предмета, който тя създава и представлява; тя не е независима от него (тази форма на адуализъм съществува докъм 11 - 12-годишна възраст). Нормалното интелектуално развитие необходимо преминава от първична недиференциация към обективация чрез непрекъснато движение на децентриране и дистанциране
