Прекомерна, объркана и неорганизирана активност. Ажитацията винаги се проявява с промени в поведението: гримаси, нервни кризи, неадекватни думи и жестове и т. н. Обикновено това поведение издава смущението на човек, подложен на напрежение, което той не е способен да намали. То може да се тълкува като неумел, неадекватен опит за излизане от мъчителна ситуация (К. Левин). Някои деца обикновено са ажитнрани, „палави". В този случай се говори за „психомоторна нестабилност", или за „хиперкинеза". На чисто патологично равнище съществува много по-тежка и по-опасна ажитация, която се съпровожда от психична обърканост и налудност, например при кризите на делириум тременс и при психозите (мания...). В тези случаи е необходима хоспитализация на болния.
