Приспособяване на един организъм към неговата среда. Живите същества притежават известна пластичност, благодарение на която могат да бъдат в хармония с околната среда и да поддържат равновесието на своята вътрешна среда. Например, ако от Европа в Америка бъде пренесен кошер, пчелите от който предварително са кондиционирани да търсят пашата си в определен час, наблюдава се, че след неколкодневно „колебание" ритъмът им вече се адаптира към местното време (М. Ренер, 1957). Следователно пчелите са променили своя ендогенен ритъм, за да го синхронизират с времевите фактори в новата среда. Жизненият процес изисква непрекъснато приспособяване на организма, за да бъде възстановявано постоянно нарушаваното равновесие. Това приспособяване се извършва посредством непрекъснат обмен между организма и неговата среда, чрез двойното действие на субекта върху обекта (асимилация) и на обекта върху субекта (акомодация). Тези независими един от друг начини на действие се комбинират непрекъснато, за да поддържат стабилно равновесно състояние, което дефинира адаптацията. Адаптация има, казва Ж. Пиаже, когато организмът се променя в зависимост от средата и когато от тази вариация възниква равновесие на обмена между обкръжението и организма, което равновесие е благоприятно за съхраняването на организма. Според Пиаже психичният живот се подчинява на същите структуриращи закони, на които се подчинява органичният живот. Интелигентността се изгражда чрез непрекъснато уточняване между изградените схеми и елементите на новия опит.
