Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Поведенческа терапия или терапия на поведението

Психотерапевтичен метод, основан на законите и принципите на ученето, по-конкретно на законите на кондиционирането, който цели заместване на неадекватните нагласи с други, по-добре адаптирани. Поведенческата терапия произлиза от изследванията на И. П. Павлов и на бихейвиоризма. Тя представлява една кохерентна система, чийто крайъгълен камък е понятието подкрепление. Невротичният симптом_(фобия, тик, енуреза...) се разглежда като „заучено", но неадаптирано поведение, следователно, трябва да бъдат положени усилия за заместването му с по-добре приспособена реакция. Например, социално потиснат субект трябва да упражнява утвърждаването си пред другите, да изразява и контролира агресивността си. Друга форма на поведенческа терапия е "негативната практика". В този случай трябва да се повтаря интензивно и с участие на волята поведението, което искаме да се премахне, например даден тик. Други техники прибягват до предизвикване на отвращение, на страх и на тревожност или използват положителното подкрепление (възнаграждение)