Начин, по който се държи субект в конкретна среда и време. Поведението, едновременно обусловено от средата и от индивида, винаги притежава някакъв смисъл. То отговаря на търсене на ситуация или обект, които могат да намалят напрежението (К. Л. Хъл) и да удовлетворят потребностите на индивида. От рефлекса, който се стреми да премахне дразненето, до неврозата, разбирана като неадекватна реакция на страх, всички видове поведение имат адаптивно значение.
