Изучаване и лекуване на психичните болести. Към края на средновековието в Западна Европа се смятало, че психичната болест има свръхестествен произход. По време на абсолютизма в болниците имало по няколко места, запазени за „лудите", но болестният характер на състоянието им все още не бил признат. Трябвало да дойде Френската революция, за да бъдат тези болни, не без влиянието на Ф. Пинел, поверени на лекарите. Но условията им на живот в психиатричните заведения продължавали да бъдат мизерни. В XIX век броят на хоспитализираните „умствено алиенирани" нараства значително като законът от 30 юни 1838 год. регламентира условията за приемане в болничните заведения. След 1920 год. се разпространява практиката на „свободното хоспитализиране". След 19.16 год. „лудниците" се превръщат п „психиатрични болници". Веднага след края на Втората световна война психиатрите започват да отделят голямо внимание за разви-ипнс на социален живот сред болните (занимателна терапия, ерготерапия), но терапевтичните средства остават ограничени: изолиране, хидротсрапия, успокоителни, шокове (инсулинова терапия, електрошокове). Едва през петдесетте години се появяват активни лекарства за лекуване на психозите: невролептици (1952), лнтидепресанти (1957), литий, които съдействат за промяна на атмосферата в болничните заведения и преди всичко улесняват психотерапията на пациентите. Техният режим става по-свободен и наред с болниците се създават диспансери, „дневни болници", следоздравителни клубове, цехове за трудоустроени, центрове за подпомагане чрез труд и т. н. Дневните болници са за болни, които имат дом и могат да се връщат вечер вкъщи. Те предлагат на пациентите групови дейности (вербална, телесна и художествено-артистична експресия...), дават възможност за контрол над провежданата химиотерапия и за използване на психотерапевтични методи. Редовното посещаване на дневната болница представлява включване отново в социалния живот. То ограничава риска от разпадане на семейната среда. Благодарение на химиотерапията и на опростените форми на лекарски прием, за много болни отпада необходимостта да минават през традиционното хоспитализиране. Все повече хора прибягват до помощта на психиатрите, което показва, че психичната болест плаши по-малко от преди. Сега пациентите се лекуват в тяхната естествена социална среда. Разбира се, не всички оздравяват, но всеки втори пациент постига удовлетворително равновесие, което е достатъчно условие за преустановяване на психиатричното лечение.
