Емоция с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни, неконтролируеми понякога, експресивни, жестови и вербални изблици. Класическо е разграничението на гнева на бледен и на червен според оцветяването на лицето. У децата се наблюдава „безцветен гняв", водещ често до синкоп. Гневът настъпва в ситуации на фрустрация, които индивидът не може да превъзмогне. За някои слаби или страдащи от невроза хора гневът е възможност за утвърждаване на несигурната им личност. Когато човек не се осмелява да противостои на субекта, предизвикващ гнева, се извършва изместване върху беззащитните предмети, децата или животните. Психоанализата открива в това регресия към садистично-аналния стадий. Под влияние на възпитанието човек се научава да контролира двигателните и вербалните проявления на гяяв. Някои хора обаче избухват и при най-малкия повод. Това се случва на субекти, които имат предразположение към подобни изблици поради органична слабост вследствие на нарушено действие на жлезите с вътрешна секреция (когато щитовидната или надбъбречните жлези са твърде активни) или при увреждане на централната нервна система, каквото се среща при епилепсия или хроничен алкохолизъм. Състоянията на гняв понякога се придружават от помрачаване на съзнанието, което може да не остави никакъв спомен.
