Способност за емоционална реакция на дори и на незначителни събития. Емотивният индивид е впечатлителен; той се вълнува от дребни неща, изглежда обидчив й уязвим, но не е дезадаптиран. Когато не е крайна, емотивността е нормална и полезна, тъй като предизвиква адекватно на ситуацията поведение. Емотивността може да бъде конституционална или придобита. Х. С. Лидел поставял овце в тъмна стая н ги удрял лекичко по крака, като по този начин ги правел свръхемотивни: докато в началото на опита овцете били спокойни, след него нощем подскачали при най-малкия шум. Характеролозите смятат емотивността за едно от трите основни свойства на характера; другите две са активността и отзвучаването на впечатленията.
